Определение № 1458 от 14.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601524 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XХІІ НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от Б. Н. С., частен тъжител по н.ч.х.д № 493/2026 г. по описа на СРС, 14 състав, срещу разпореждане на съдията-докладчик при СРС от 19.01.2026 г., с което е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се иска да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Изтъква се, че в тъжбата се твърдят обстоятелства за извършено престъпление срещу личността на тъжителя – обида и клевета, поради което първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за даване ход на тъжбата, като е счел, че е невъзможно да се ангажира наказателна отговорност на лицето, срещу което е подадена тъжбата, защото е съдия и се ползва с функционален имунитет съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, като се поддържа, че съдържанието на тъжбата отговаря изцяло на изискванията на чл. 81 от НПК, както и че е налице годен субект на наказателно преследване.

Софийският градски съд, като съобрази естеството на изложените от частната тъжителка твърдения и служебно провери правилността на разпореждането, намира за установено следното.

Първоинстанционното производство е образувано на 14.01.2026 г. по тъжба на частната тъжителка Б. Н. С. срещу съдията от Софийския районен съд М.Ш.-М..

В тъжбата е посочено, че съдия М.Ш.-М. е отправила „обида и клевета“ с преднамерена цел да бъдат оправдани незаконните и преднамерените й действия в качеството на съдия по н.о.х.д. № 13345/2025 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав. По цитираното производство подсъдим бил Н.Б.Б., а частната тъжителка в качеството на негова майка имала процесуалното качество на защитник. Твърди се, че в съставени протоколи по делото съдия Ш. отразила „неистинни“ твърдения, свързани с връчването на обвинителния акт и това, че тъжителката е станала причина да не се даде ход на делото. Излагат се твърдения и за допускане на други процесуални нарушения, включително за „безцеремонно и недопустимо грубо“ поведение на съдия М. към частната тъжителка на съдебното заседание на 28.10.2025 г., с което били нарушени правата й на защитник. По-конкретно се 1 твърди, че в протокола за съдебното заседание, проведено на 3.12.2025 г., неявяването на частната тъжителка в качеството на защитник било квалифицирано като причина да не се даде ход на делото, което обстоятелство частната тъжителка е посочила, че приема за обида и изтъква неявяването и на други участници в производството. Излага и твърдения, че съдия Ш. я отстранила от залата, с което я унижила.

С обжалваното разпореждане № 885/19.01.2026 г. съдията-докладчик при СРС в рамките на процесуалната си компетентност на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратил наказателно производство, без да провежда съдебно следствие, защото е приел, че тъжбата е негодна да инициира наказателно преследване за престъпление, което се преследват по този процесуален ред – с тъжба на пострадал. Първоинстанционният съд, анализирайки съдържанието на процесната тъжба, е приел, че тя не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НК, защото е насочена срещу лице с функционален имунитет – съдия. Поради това съдията-докладчик е стигнал до извода, че разглеждането на тъжбата е процесуално недопустимо, доколкото противното би противоречало на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, който предвижда наказателна неотговорност на съдиите за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им.

Въззивният съд намира, че правните изводи на първостепенният съд са законосъобразни, тъй като почиват на правилно тълкуване на съдържанието на функционалния имунитет на съдиите.

Действително в работата си по делата съдиите се ползват със защитата на функционалния им имунитет по чл. 132, ал. 1 Конституцията на Република България, което означава, че те не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, т.е. не могат да бъдат преследвани никога за престъпления от частен характер. Това означава, че за да започне наказателно преследване от общ характер по повод или за съдопроизводствени действия, следва да се навеждат достатъчно данни, че действията на съответния магистрат са незаконосъобразни, като тяхната незаконност не произтича от незнание на закона (т.нар. „грешка в закона”), а представлява недобросъвестно и преднамерено умишлено нарушаване на служебните съдийски задължения – по чл. 3 от ЗСВ (при постановяване на актовете си да се основава на закона и събраните по делото доказателства) и по чл. 4 от ЗСВ (да изпълнява функциите си безпристрастно), което същевременно осъществява състав на престъпление, т.е. необходимо е да се твърди преднамерена престъпна неправомерност, която по същество представлява акт на произвол.

В конкретния случай от тъжбата става недвусмислено ясно, че тъжителката е страна по наказателно съдебно производство, по което съдията е лицето, срещу което е насочена тъжбата, като в нея се изразява недоволство от извършени от съдията процесуални действия. Това поведение, както е посочил и районният съд, никога не може да се преследва по реда, избран от тъжителката, заради конституционната забрана. Същевременно обаче тъжбата не излага твърдения и за извършено престъпление, което се преследва по инициатива на прокурора, защото не описва такава поредица от действия и бездействия на съдията, чието съдържание да изключва разумна възможност за квалифицирането им като обикновено процесуално или материалноправно опущение. Това е достатъчно, за да се приеме, че не се твърдят умишлено извършени престъпни действия от съдия, които да е допустимо да бъдат наказателно преследвани, тъй като не се обхващат от защитата на независимостта на съдията да прилага закона без възможност от външна намеса и контрол.

Неудовлетворителният за частната тъжителка ход на наказателното производство, по което тя е защитник, не е основание за започване на наказателно преследване срещу съдията. За тъжителката съществуват правни средства за защита в качеството на страна в процеса – защитник на подсъдимия, които се реализират единствено и само в самия процес – чрез бележки и възражения, чрез искания за поправка или допълване на протокола, чрез обжалване на незаконосъобразните според нея актове пред горестоящия съд.

Въз основа на изтъкнатите съображения въззивният съд намира, че разпореждането за прекратяване на наказателното производство е правилно, поради което следва да бъде 2 потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание 345 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 250, ал. 5 НПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.01.2026 г., с което е било прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. № 493/2026 г. на СРС, НО, 14 състав, образувано по тъжба на Б. Н.

С. срещу М. Ш.- М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3