Решение № 85 от 04.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601470 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Тодор Дойнов от АК – Бургас, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Б. Т. Б., ЕГН **********, против Присъда № 158 от 18.09.2023 г., постановена по НОХД № 3768/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С атакуваната присъда подсъдимият Б. е признат за виновен, затова че на 27.11.2021 г. в гр. Бургас, ж.к. „****“, умишлено, чрез запалване, противозаконно унищожил чужди движими вещи – три броя контейнери за разделно изхвърляне на отпадъци, както следва: контейнер за отпадъци тип „Иглу”, 1,5 куб.м., син на цвят, на стойност 475,00 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева), контейнер за отпадъци тип „Иглу”, 1,5 куб.м., жълт на цвят, на стойност 475,00 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева), контейнер за отпадъци тип „Иглу”, 1,5 куб.м., зелен на цвят, на стойност 475,00 лв.

1

(четиристотин седемдесет и пет лева), или всичко на обща стойност 1425,00лв. (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева), собственост на „Екопак България” АД, ЕИК 131210347, представлявано от изпълнителния директор Ал. У. У., поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Б. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Бургас сумата от 726,90 лева за направените по делото разноски, а по сметка на Районен съд – Бургас – сумата от 65 лв. за заплащане на държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и за направените по делото разноски.

Постановената присъда е обжалвана от защитника като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а също и в нарушение на чл.

303 от НПК. В жалбата се твърди, че първостепенният съд неправилно е разгледал делото в отсъствие на обвиняемия, доколкото не били изчерпани всички възможности за осигуряване присъствието на Б. в съдебно заседание.

Отправя се упрек към работата на районния съд и на съответните полицейски служители, че не са успели да осигурят присъствието на подсъдимия в съдебната зала, макар на всички да било известно точното му местонахождение, още повече, че подобна информация се съдържала и в обвинителния акт. Според защитника, разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия е станало в нарушение на чл. 269, ал.1 от НПК, като по този начин било нарушено правото на защита на Б., включително и правото му да участва в съдебното следствие, както и правото му на последна дума.

Във въззивната жалба се сочи още, че осъдителната присъда е основана само на данните от видеозаписите на охранителни камери и изграденото въз основа на тях предположение на служители на полицията, че именно Б. е извършител на престъплението. Защитникът твърди, че липсвали други категорични доказателства, които да установяват тази версия на прокуратурата за действителна и безспорна.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, доколкото намира постановената присъда за законосъобразна, обоснована и правилна.

Не споделя възражението становището на защитата, че обвинението е 2 останало недоказано, включително и относно авторството на престъплението, тъй като смята, че същото е достатъчно доказателствено обезпечено, включително и чрез признанията на подсъдимия Б., дадени от него в хода на досъдебното производство в присъствието на неговия защитник. Касателно наложеното на подсъдимия наказание, прокурорът го намира за определено при спазване на всички изисквания на закона, смята същото за правилно индивидуализирано и поради това изразява увереност, че то ще постигне целите на специалната и генерална превенция. Ето защо моли обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият Б. Б. не се явява и не изразява становище по подадената от защитника му въззивна жалба. Изпратените до него призовки са върнати като невръчени. Видно от приложените по делото материали, подсъдимият е бил обявен от първоинстанционния съд за общодържавно издирване с телеграма № 32138/02.12.2022 г. на ГД „Национална полиция“ – МВР и КИЛ с УРИ 434р-28973/01.12.2022 г. по описа на ОД МВР Бургас, като подсъдим по НОХД № 3768/2022 г. по описа на Районен съд Бургас с наложена мярка „Установяване на адрес“. Видно от приложените по делото докладни записки, независимо от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, включително и в хода на въззивното съдебно производство, местонахождението му не е установено.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба. Според него, присъдата на първоинстанционния съд не се базира на доказателства, а на предположения относно извършителя на деянието, извлечени от неясни видеозаписи, от които обаче не можело да се установи със сигурност извършителя на деянието. Досежно направеното от Б. самопризнание в хода на досъдебното производство, защитникът твърди, че тогава подсъдимият е бил в състояние на видимо алкохолно опиянение. Твърди още, че това състояние на Б. е постоянно, поради което нямало основание да се приеме, че разследваното деяние е било извършено от него виновно, ако той наистина е негов автор. Ето защо моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното наказание, тъй като го смята за явно несправедливо. В тази връзка намира наказание от три месеца лишаване от свобода за справедливо и за отговарящо на целите на специалната и генерална превенция.

3

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК в условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК – подсъдимият не е бил намерен на адресите, на които е пребивавал, бил е обявен за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“, но въпреки проведените издирвателни усилия същият не е бил установен. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че провеждането на съдебното производство в условията на „задочност“ по отношение на подсъдимия не е довело до нарушаване процесуалните права на Б. – в принципен план следва да се приеме, че той е уведомен за воденото срещу него наказателно производство, доколкото в хода на досъдебното производство лично му е било предявено и връчено постановлението за привличането му като обвиняем, разяснени са му били правата като такъв, като му е била разясненна и разпоредбата на чл.

269, ал.3 от НПК; в хода на досъдебното производство на Б. е била предоставена и правна помощ при условията и реда на ЗПП, като му е бил назначен служебен защитник, който го е представлявал и защитавал в хода на разследването. В рамките на съдебното производство първостепенният съд е проявил достатъчна процесуална активност, за да осигури присъствието на подсъдимия в съдебната зала, включително и чрез обявяването на Б. за общодържавно издирване, но последното е останало безрезултатно.

Следователно провеждането на първоинстанционното съдебно производство без участието на подсъдимия не е накърнило правото му на защита – от една страна, видно от процесуалното му поведение, Б. очевидно се е 4 дезинтересирал от воденото срещу него наказателно производство и сам, доброволно, се е отказал лично да упражнява в същия този наказателен процес правата си като подсъдим, предоставени му от закона. От друга страна, първоинстанционното съдебно производство е проведено от решаващия съд при предпоставките и съобразно предоставената му от закона процесуална възможност за това, като правата на подсъдимия Б. все пак са били защитени, доколкото е бил представляван и защитаван пред съда от надлежно назначен служебен защитник.

При провеждането на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила достатъчно усилия, за да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото – както проявявайки сама активност при събирането на доказателствения материал по делото, така и осигурявайки на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност. Това е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Настоящият въззивен съдебен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно, и не се налага внасянето на съществени корекции, и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените от първата инстанция фактически констатации.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя възприетата от контролирания съд фактическа обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият Б. Т. Б. е роден на **** г. в село ****, общ. ***, област ***, *** гражданин е, ***, ***. Бил е осъждан осем пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер, за които на основание чл. 88а, ал. 1 от НК е реабилитиран, тъй като са изтекли 10 години от последното му осъждане.

5

Към месец ноември 2021 година подсъдимият Б. бил бездомен и водел скитнически начин на живот, обитавайки по различно време различни места в гр. Бургас. Същият не разполагал с никакви парични средства и спял под терасите на различни жилищни блокове на територията на гр. Бургас.

На 27.11.2021 г. около 21:00 часа, подсъдимият Б. се намирал в гр.

Бургас, ж.к. „***“ и вървял към междублоковото пространство в комплекса, където спял под една тераса. Същата вечер подсъдимият употребил алкохол и бил много пиян. Когато минавал покрай бл. 129 на ж.к. „Братя Миладинови“, той забелязал, разположени в непосредствена близост до блока, три броя контейнери за разделно изхвърляне на отпадъци, тип „иглу”, 1,5 куб.м., оцветени всеки от тях поотделно в син, жълт и зелен на цвят. Пред един от контейнерите имало наредени книги, които привлекли вниманието на Б., поради което той решил да отиде до него. Навел се и започнал да разглежда книгите, като след това разровил и боклуците, хвърлени около контейнерите.

Тъй като не намерил нищо, което да му е потребно, подсъдимият започнал да пъха книгите в синия контейнер през отвора, който се намирал в горната му част. Когато го напълнил, Б. решил да ги запали със запалката, която носел в себе си. Под въздействието на огъня книгите започнали да горят, като за кратко време пламъците обхванали синия контейнер и се разпрострели върху непосредствено намиращите се до него два други контейнери – в жълт и в зелен цвят. Трите броя контейнери (син, жълт и зелен на цвят) за разделно изхвърляне на отпадъци, тип „Иглу”, 1,5 куб.м. изгорели и станали негодни за използване по предназначение. Виждайки случващото се Б. избягал, защото се притеснил, че ще бъде разкрит и задържан. Той се отдалечил от мястото и успял да се укрие.

Разпечатката съдържа 37 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42295a64-ad80-49d0-bb72-11b888e30bf1