Определение № 261 от 12.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 12.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500140 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 4270/11.11.25г. по регистъра на ОС-Силистра, уточнена с молба вх. № 1437/08.04.26г., подадени от Л. А. Д. чрез адв. К. Д. от АК-Русе, насочена против определение № 759/31.10.25г., поправено с определение 193/31.03.26г., постановени по гр. д.

№ 141/25г. на ОС-Силистра, в частта му, с която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски, обективирано в молбата му по чл. 248 ГПК от 25.09.25г., за горницата над присъдените разноски от 10 039.46 лв. до пълния претендиран размер. Счита се, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е бил определен от съда размерът на разноските, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по оттеглените от ищеца искове. В тази насока сочи, че съдът правилно е пресметнал разноските за държавна такса върху всеки един от исковете, но неправилно е събрал материалния интерес върху исковете и после е изчислил размера на адвокатското възнаграждение върху общата сума на трите иска.

Претендира се съдът да изчисли размера на адвокатските възнаграждения поотделно за всеки иск, съобразно правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАдв.С. Намира за неправилен изводът на съда за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, съобразявайки Решение от 25.01.24г. по дело С438/22г. на СЕС, тъй като то се отнася само за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В уточняващата молба се сочи, че се обжалва редуцирането на размера на адвокатското възнаграждение до пълния претендиран размер, включително и редуцирането, извършено по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство от 6 400 лв.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна П. Й. К..

1

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, редовна е и поради това е допустима.

За да се произнесе настоящияг състав на съда намира следното:

С подадената на 26.03.25г. искова молба ищецът Л. А. Д. е предявил против ответника П. Й. Кундуржиев обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неизплатена наемна цена и мораторна лихва за периоди до исковата молба, дължими по договор за наем на земеделска земя № 27-24/05.04.2023г. за стопанската 2023/24г. и по договор за наем на земеделска земя № 16-25 от 01.04.2024 г., за стопанската 2024/25г., касаещи общо 636.488 дка. Наведените твърдения са били, че с първия договор е била уговорена наемна цена от по 120лв./дка, с падеж за плащане на половината от общата наемна цена (76 378.56 лв.) до 01.09.23г. и на втората половина до 01.10.24г., но били платени само 10 000 лв. на 20.03.25г. По втория договор уговорената наемна цена е била от по 100лв/дка, платима 50% авансово до 01.09.24г. и 50% до 01.10.25г. Отправените искания до съда са били за заплащане на:

- сумата от 66 378.56 лв. - дължим незаплатен остатък от наемната цена по първия договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

- сумата от 8 149.16 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатената авансово наемна цена по първия договор от 38 189.28 лв. за периода 02.09.2023г. до 20.03.2025г.;

- сумата от 2 458.01 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатената част от наемната цена от 38 189.28 лв. за периода 02.10.2024г. до 26.03.2025г.;

- сумата от 31 824.40 лв., представляваща неплатената авансово наемна цена по втория договор, ведно със законната лихва от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане;

- сумата от 2 482.11 лв., представляваща обезщетение за забава върху горната сума от 31 824.40 лв. за периода 02.09.2024г. до 26.03.2025г.

В исковата молба е посочено, че за обезпечение на горните искове е било допуснато обезпечение по ч. гр. д. № 101/2025 г. по описа на Окръжен съдСилистра, чрез налагане на възбрана на недвижим имот, като за обезпечението са направени разноски, които са в размер на 6 040 лв., от които 6 000 лв. адвокатски хонорар и 40 лв. - ДТ за обезпечение на бъдещ иск, а и за налагане на възбраната по образуваното изпълнително дело № 190/2025 г. по описа СИС при СPC са направени разноски в размер на 400 лв. адвокатски хонорар и 60.30 лв. – ДТ и комисионна. Ищецът е претендирал присъждането на разноските, направени в обезпечителното производство, както и тези в исковото производство.

След изтичане на срока за отговор ответникът е депозирал молба, към която приложил вносна бележка за заплатена на ищеца сума от общо 2

104 567.87 лв. без да посочва кое от задълженията си погасява. Посочено е било, че по отношение на разликата между платената и претендираната от ищеца сума, счита, че исковите претенции са неоснователни. Към молбата е била представена вносна бележка от 28.05.25г. за заплащане на посочената сума по банков път.

В отговор на горното изявление ищецът с молба от 11.06.25г. е признал получаване на сумата от 104 567.87лв. и заявил, че счита за погасени следните задължения на ответника: за сумата от 66 378.56 лв. (предмет на първия иск); за сумата от 31 824.40 лв. (предмет на четвъртия иск) и за сумата от 6 364.91 лв., като част от сумата от 8 149.16 лв. (предмет на втория иск). Поради това е заявил, че оттегля тези искове в посочените размери и е отправил искане да се прекрати производството по тях и ответникът да бъде осъден да му заплати направените разноски за ДТ в размер на 4 184.71 лв., съразмерно на оттеглените искове и платено адвокатско възнаграждение от 13 055.49 лв., съразмерно на оттеглените искове, тъй като последният е станал причина за завеждане на делото. Отправено е било искане и за присъждане на разноските за обезпечаване на исковете в пълните им посочени в исковата молба размери.

Към молбата са били представени два договора за правна защита и съдействие от 26.03.25г., удостоверяващи плащането от ищеца на адвокатско възнаграждение в размер на 9 383 лв. - за защита по исковете, основани на първия договор, и в размер на 4 943 лв. – за защита по исковете, основани на втория договор (общо 14 326 лв.). Последната сума е включена в списъка на разноските на л. 35, но като отделни адвокатски възнаграждения по отделните искове – от 7 724 лв. по първия иск; 1 114 лв. по втория иск; 545 лв. по третия иск; 4 395 лв. по четвъртия иск и 548 лв. по петия иск.

С определение № 677/19.09.25г. съдът е прекратил производството по отношение на оттеглените искове - за сумата от 66 378.56 лв. (предмет на първия иск); за сумата от 31 824.40 лв. (предмет на четвъртия иск) и за сумата от 6 364.91 лв., като част от сумата от 8 149.16 лв. (предмет на втория иск).

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал молба, с която е отправил искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските като ответникът бъде осъден да му заплати сумата от 4 184.71 лв.

– съразмерна част от заплатената ДТ по оттеглените искове; сумата от 13 055.49 лв. – адвокатско възнаграждение по оттеглените искове и направените разноски в пълен размер за обезпечаване на исковете -6 000 лв. адвокатски хонорар и 40 лв. - ДТ за обезпечение на бъдещ иск, а и за налагане на възбраната по образуваното изпълнително дело № 190/2025 г. по описа СИС при СPC - в размер на 400 лв. адвокатски хонорар и 60.30 лв. – ДТ и комисионна .

Молбата е била връчена на процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание на 28.10.25г. и същият е направил възражение, че заплатените адвокатски възнаграждения от ищеца са прекомерни и не отговарят на правната и фактическа сложност на делото. Отправил искане 3 възнагражденията да бъдат редуцирани до минимален размер, имайки предвид направеното по делото признание и извършеното плащане.

С обжалваното понастоящем определение от 31.10.25г., поправено с определение от 31.03.26г., съдът е допълнил прекратителното определение в частта за разноските, като на ищеца е била присъдена сумата от общо 10 039.46 лв., от която 4 182.72 лв. заплатена ДТ по оттеглените искове и сумата от 5 856.74 лв. – адвокатско възнаграждение за оттеглените искове, оставяйки без уважение искането за допълване на прекратителното определение в частта за разноските чрез присъждане на горницата над присъдения размер от 10 039.46 лв. до претендирания размер (непосочен в диспозитива). В мотивите на определението е посочено, че относно разноските, направени за обезпечаване на исковете, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт по делото, т.е. съдът е отложил произнасянето по тези разноски. От това може да се направи извод, че с обжалваното понастоящем определение е било оставено без уважение искането на ищеца за допълване на прекратителното определение чрез присъждането на общата сума от 17 240.20 лв., от които 4 184.71 лв. – съразмерна част от заплатената ДТ по оттеглените искове, и сумата от 13 055.49 лв. – адвокатско възнаграждение по оттеглените искове.

Изхождайки от посоченото в частната жалба, че съдът правилно е пресметнал разноските за ДТ върху всеки един от оттеглените искове, то следва да се приеме, че не се обжалва определението за присъдена сума за ДТ за разликата над присъдения размер от 4 182.72 лв. до претендирания размер от 4 184.71 лв. Поради това следва да се приеме, че се обжалва определението в частта, с която не е присъдено адвокатско възнаграждение по оттеглените и с ко в е за разликата над присъдения размер от 5 856.74 лв. до претендирания размер от общо 13 055.49 лв. и в рамките на този обем настоящият съд следва да се произнесе.

Съобразно приетото в мотивите на ТР № 6/06.11.13г. по т. д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в пониска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (според редакцията на нормата към датата на постановяване на обжалваното 4 определение) праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от определения в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатското възнаграждение. Последната може да служи единствено като ориентир за пазарните условия за определяне на стойността на труда на адвокатите в страната, като възнаграждението което се следва трябва да е обосновано и достойно за извършената работа.

Както се посочи и по-горе, предмет на исковото производство са няколко иска за парични вземания, като два от тях са за главници по договори за наем на земеделска земя и три са акцесорните искове за присъждане на обезщетения за забавеното плащане на дължими наемни вноски за периоди от техния падеж до подаване на исковата молба. Предметът на делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като вземанията са ясно изводими от договорните клаузи, които и в двата договора са идентични и не създават затруднение при тяхното тълкуване. Акцесорните претенции пък не предпоставят никаква сложност за доказване на основанието (предвид уговорените срокове за плащане) и на размера им (предвид техническата възможност на съвременните софтуерни системи и програмите за изчисляване на лихви). Именно поради това и в исковата молба освен искането за приемане като доказателства на двата договора за наем, други доказателствени искания не са били отправени. Това е очертало един исков процес, който не е изисквал значителни процесуални усилия от страна на адвоката, а и такива не са били на практика положени – за събиране на доказателства и за формулиране на специфични правни тези и тяхната защита. Уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения са надхвърлящи дори и възнагражденията за адвокатската работа, определени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така за първия иск предвиденото в наредбата възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4, е в размер на 5 960.28 лв., а заплатеното е от 7 724 лв.; за четвъртия иск възнаграждението по наредбата е 3 195.95 лв., а заплатеното е 4 395 лв. По втория иск е заплатено възнаграждение от 1 114 лв., при предвидено в наредбата от 1 114.92 лв. (а ако бъде изчислена съразмерната част, припадаща се на прекратената част от втория иск от 6 364.91 лв., то размерът на възнаграждението е 870.81 лв.). Сборът на възнагражденията, изчислен за прекратените части от исковете съобразно наредбата, е равен на сумата от общо 10 027.04 лв. (5 960.28 лв. + 3 195.95 лв. + 870.81 лв.) и е по-нисък от заплатеното и претендирано възнаграждение по оттеглените искове в размер на общо 13 055.49 лв. Но и с оглед на очертаната изключително ниска фактическа и правна сложност на делото и положените процесуални усилия 5 при подготовката и воденето на исковото производство (както се каза разноските за обезпечителното производство не са били предмет на обжалваното определение и респективно на настоящото обсъждане), настоящият състав на съда намира, че присъденото от първоинстанционния иск адвокатско възнаграждение по оттеглените от ищеца искове е адекватно, обосновано и справедливо (то е в размер надхвърлящ половината от определеното по наредбата възнаграждение за адвокатската работа). При това положение обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение за оттеглените искове е справедливо, обосновано и адекватно на фактическата и правна сложност на делото и на процесуалните усилия, положени от адвоката.