Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3747 от 24.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11953/2022
Вид
Решение № 3747
Подписан
24.06.2024
В сила
12.07.2024
Състав
Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3747 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100511953 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 473400 от 20.08.2018 г., постановено по гр. дело № 8015/2017 г. по описа на СРС, ГО, 75-ти състав, частично са уважени предявените от “Топлофикация София” ЕАД срещу П. К. К. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 3368,20 лева, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. за топлоснабдяван имот - апартамент 49, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 184,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2015 год. до 14.10.2016 г., като главният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3368,20 лв. до пълния предявен размер от 3397,21 лева, както и акцесорният иск над сумата от 184,25 лева до пълния предявен размер от 188,90 лева.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК общо сумата от 657,94 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски съразмерно уважената част от исковете и сумата от 423,22 лева, представляваща разноските по заповедното производство по гр.д. №62940/2016 год. по описа на СРС, 75 с-в., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на П. К. К., сумата от 0,94 лева, представляваща сторените по делото 1 разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила въвззивна жалба от ответника П. К. К., с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение, поради което счита, че не е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска. Сочи още, че по делото не се установява и реалното количество доставена топлинна енергия, тъй като изслушаната ССчЕ не установявала този факт, а такава задача имала само СТЕ, като в същата необосновано се посочвало, че същата се определя „на база“ на 2-ма потребители, без по делото да е установено, че е заявил ползването от двама. Липсвали доказателства и за установяване годността на измервателните устройства. Сочи още, че по делото не са представени доказателства, че процесните фактури са публикувани на интернет страницата на дружеството, поради което и не бил изпаднал в забава съобразно разпоредбата на чл. 33, ал.

1 ОУ и не дължал лихва за забава. По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.Претендира и разноски.

Въззиваемите - “Топлофикация - София” ЕАД и третото лице помагач на ищеца – не са подали отговор на въззивната жалба, и не изразяват становище по релевираните доводи във въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба от ответника П. К. К. срещу Определение 20056627 от 08.09.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Поддържа, че обжалваното определение е незаконосъбразно, тъй като присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство са прекомерни с оглед правната и фактическа сложност на делото. Изтъква, че и ДТ е в нарушение на Тарифа № 1 към ГПК.

Ответникът по частната жалба - “Топлофикация - София” ЕАД е подал отговор, с който оспорва жалбата, поддържайки че обжалваното определение е правилно.

Решението в частта, с която главният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3368,20 лв. до пълния предявен размер от 3397,21 лева, а акцесорният иск над сумата от 184,25 лева до пълния предявен размер от 188,90 лева, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Въззивната и частната жалби са подадена в срока по чл. 259 ГПК, респективно чл.

275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса по ЧЖ, а по ВЖ жалбоподателат е освободен от заплащане на такава, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна, по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По оплакванията във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо, противно на поддържаното в жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Договор за замяна на държавен недвижим имот с имот собственост на граждани /лист 22-23 по делото на СРС/, от който се установява, че П. К. К. е собственик на процесния имот, като са представени и публикувани ОС за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София ЕАД. Следователно противно на поддържаното в жалбата именно 3 ответникът П. К. К. е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска.

Основателно обаче е оплакването за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че за процесния период ответникът дължи сумата от 3368,20 лв., представляваща стойността на дължимата цена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент 49, находящ се в гр. София, ж.к. ****. В тази връзка следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период м. 05.2014г. - м.04.2016 г. до имот, находящ се гр. София, ж.к.

****, ап. 49 е на стойност 3271,26 лв. Тази сума представлява сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не е установено по делото, че заключенията на вещите лице по изслушаните СТЕ и ССчЕ е невярно по смисъла на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „МХ Елвеко“ ООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология, като от представения главен отчет се установява, че жалбоподателят е отказал. Предвиденото в чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяването начисляване служебно на топлинна енергия при неосигуряване на достъп до имота не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия. В случая изчисленията са направени на база 2 бр. потребители, като от представения по делото Протокол № 2 от 27.06.2002 г. /лист 26-28 по делото са СРС/ се установява, че жалбоподателката под № 49 в протокола е посочила 2 броя водомери и 4 броя потребители, което е удостоверено с подписа й, който не е бил своевременно оспорен с отговора на исковата молба. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното и отчитане, както е в конкретния случай. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди. Противно на оплакването във въззивната 4 жалба от т. 1 /първа/ на кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушана СТЕ се установява, че топломера в абонатната станция е преминавал през съответните /на 2 години/ метрологични проверки и отговаря на изискванията на БДС, относно одобрения тип, както и че е годен измервателен уред.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за услугата дялово разпределение съдът намира следното:

По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост.