Определение № 693 от 06.10.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Пловдив, 06.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Частно наказателно дело № 20235330205414 по описа за 2023 година

Производството е по реда и условията на чл.243 ал.5 и сл. НПК.

Досъдебното производство е образувано на

07.04.2022г.с

Постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив ,за това дали в периода 2017 -2021г. в гр.Пловдив е била потвърдена неистина в писмена декларация ,която по силата на закон-съгласно чл.264 ал.1 от ДОПК се дава пред орган на властта за удостоверение истинността на някои обстоятелствапрестъпление по чл.313 ал.1 от НК.

С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 21.07.2021год. наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Срещу това постановление е подадена жалба до Районен съд-Пловдив от П. С. С. ,в която излага доводи, че постановлението е незаконосъобразно и иска неговата отмяна.

Съдът след като се запозна с жалбата, постановлението на Районна прокуратура-Пловдив за прекратяване н. наказателното производство и досъдебното производство, приема жалбата за процесуално недопустима по следните мотиви:

Жалбата изхожда от лице, което не може да се легитимира, като пострадал, упражнило правата си срещу годен за обжалване прокурорски акт, пред надлежния съд.

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

Престъплението по този текст е в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването н. документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност н. документирането, затруднява се дейността н.

1 държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления.

Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с официални документи, засягат, в известна степен, правилната дейност на държавните и общинските органи, и оттам – отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и неговото „правно значение”. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения, свързани с документирането. Жалбоподателят не е от кръга на лицата, претърпели имуществени вреди от престъплението по чл.313, ал.1 от НК, които да могат да предявят граждански иск и да се конституират като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство.

Качеството „пострадал” е задължително за активната процесуална.

Жалбоподателят няма такова качество. Документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице /в този см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС/. По силата на чл. 74, ал.1 и 2 НПК качеството на пострадал по смисъла на наказателното право има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници.

В този смисъл следва да се отбележи, че обект на документните престъпления по гл. ІХ от особената част на НК /каквото е и обвинението за настоящото по чл.313, ал.1 от НК/ са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват реда и правната сигурност на документирането. Затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице, каквото твърди да е в случая жалбоподателят. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда 2 и известни по-близки обекти. Когато се касае до официален/частен документ винаги е засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските органи /при официални/, а по-нататък вече – отделни права и интереси на организации и граждани. Този обект на документните престъпления обаче не означава, че засегнатите граждани придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал.1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления.

Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо н.о.

Както беше посочено по-горе, досъдебното производство е било образувано за извършено документно престъпление по Глава девета от Особената част на НК, обект, на които са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, като пострадало по смисъла на чл. 74 НПК.

Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка за последните да обжалват по този ред постановлението на прокурора, а възможността им за правна защита се ограничава единствено с обжалване пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243 ал. 10 от НПК.

Следователно, водим от всичко изложено, съдът заключи, че не може да има пострадало лице, респективно ощетено юридическо лице, от осъществяване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за каквото се е водило и процесното ДП.

При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а изложените в нея възражения по същество не следва да се обсъждат.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. С. С. против

Постановление на прокурор от Районна прокуратура-Пловдив 21.07.2023г ,с което е прекратено ДП № 194/ 2022г. по описа на „Икономическа полиция „ при ОД на МВР –Пловдив водено за престъпление по чл.313 ал.1 НК, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4