Решение № 19 от 15.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Перник, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500734 по описа за 2024 година Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх. № 1726/15.03.2024 г. /по описа на ОСПерник/ от длъжника Д. Т. Н. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. И. от САК, против постановление от 09.01.2024 г. по изп. дело № 112/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на изпълнителното производството на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В жалбата се сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД ЕИК 000694959 през 2012 г. Посочва се общо, че след първоначално извършени изпълнителни действия, от естество да прекъснат погасителната давност, в период от повече от две години не били извършвани действия по изпълнението, от естество да прекъснат срока по чл.422 ал.1 т.8 ГПК. Поддържа, че през м. ноември 2021 г. по изпълнителното дело бил конституиран като взискател ЕТ „Л.Д.“ ЕИК ***, въз основа на представен договор за цесия от 26.11.2021 г., видно от който цедентът „ОББ“ АД бил прехвърлил вземанията си срещу длъжника на ЕТ „Л.Д.“-гр.Перник.

Поддържа, че неправилно ЕТ „Л.Д.“-гр.Перник бил конституиран като взискател по изпълнителното дело, тъй като цесията не била валидно съобщена на жалбоподателя като длъжник, от което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД следвал извода, че договора за цесия не пораждал правни последици спрямо него. Твърди се още, че самото конституиране било незаконосъобразно поради неизпълнен фактически състав на цесията, поради което и извършените в периода 26.11.2021 г. до 26.11.2023 г. изпълнителни действия по искане на новоконституирания взискател не са валидно 1 извършени. Предвид изложеното моли съдът да отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на производството по № 112/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК са представени писмени възражения от взискателя ЕТ „Л.Д.“, чрез представител по пълномощие, с които жалбата на длъжника се оспорва като неоснователна. Иска се същата да бъде оставена без уважение.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК от ЧСИ С.Б., с рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник са представени мотиви.

Окръжният съд, след като прецени обстоятелствата по делото във връзка с подадената жалба, приема за установено следното:

Изпълнителното дело № 112/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., е образувано на 10.02.2012г., на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК, по молба на „ОББ“ АД, чрез представител по пълномощие, и въз основа на изпълнителен лист от 27.01.2012 г., издаден от СРС, 64 състав по ч.гр.д.№2637/2012 г. и изпълнителен лист от 25.01.2012 г., издаден по ч.гр.д.№2641/2012 г. по описа на СРС, 76 състав, срещу „Арм Инвест“ АД ЕИК 831745078, представлявано от Д. Т. Н., Д. Т. Н. в лично качество и Е.М.П.. С молбата си взискателят е поискал да бъде извършено цялостно проучване на имуществото на главния длъжник „Арм Инвест“ АД и поръчителите Д. Т. Н. и Е.М.П., отправено е искане за налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот, собственост на „Арм Инвест“ АД –ПИ, находящ се в с. Мещица, община Перник, представляващ парцел ХIII по парцеларния план на бивше ТКЗС с площ от 7271 кв.м, ведно с построена в имота сграда, състояща се от цех за пакетиране на насипни хранителни продукти, цех за разфасоване и пакетиране на месо и митнически склад, като цялата сграда е описана по нотариален акт за покупкопродажба №***, том ***, рег.№***, н.д.№89/29.03.2002 г., като монолитна сграда със ЗП от 943 кв.м.по ликвидационна стойност, като бъде извършен опис и оценка на същия и бъде изнесен на публична продан.

На 28.02.2012 г. е била наложена възбрана на ипотекирания в полза на взискателя поземлен имот, вписана в Служба по вписванията на 17.05.2012 г. и е насрочен опис за 11.04.2012 г.

На 30.03.2012 г. ЧСИ е спрял процедурата по извършване на насрочения опис поради постъпила молба от длъжника Д. Н., с обективирано изявление за възможност да погасява доброволно задълженията си по делото, за което е изразено съгласие от взискателя.

С молба от 10.09.2012 г. взискателят е присъединил по изпълнителното дело за събиране вземанията по изпълнителен лист от 21.03.2012 г., издаден от СРС, 73 състав по ч.гр.д.№2639/2012 г. и изпълнителен лист от 24.01.2012 г., издаден от СРС, 78 състав по ч.гр.д.№2635/2012 г., като е конституиран съдлъжник „Европейска компания за индустриално развитие –ЕКИР“ ЕООД, ЕИК 831608791, наред с вече конституираните длъжници.

На 03.02.2014 г. взискателят е отправил молба за извършване на изпълнителни действия- извършване на опис и оценка и насрочване на публична продан на възбранения недвижим имот.

На 05.09.2014 г. от взискателя е постъпила молба с искане за извършване на изпълнителни действия – насрочване на опис и оценка на възбранения недвижим имот и насрочване на публична продан на същия, като насроченият за 24.10.2014 г. опис на 2 недвижимия имот не се е състоял поради постъпила молба от длъжника Д. Н. за отлагането му поради изразено желание за доброволно погасяване на задълженията.

На 05.05.2016 г. е постъпила нова молба от взискателя за извършване на публична продан на възбранения недвижим имот.

На 05.03.2017 г. е постъпила нова молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия – публична продан.

На 31.05.2017 г. е извършен опис на възбранения недвижим имот.

На 12.07.2017 г. е обявена публична продан на същия.

На 25.09.2017 г. публичната продан е спряна по молба от взискателя.

На 18.04.2019 г. е депозирана молба за присъединяване на кредитор от Л. Й. П., който е присъединен от ЧСИ като взискател с постановление на основание чл. 456 ГПК.

На 03.09.2020 г. е подадена молба от взискателя „ОББ“ АД за извършване на изпълнителни действия –публична продан на възбранения недвижим имот.

На 24.09.2020 г. е насрочена публична продан, обявена за нестанала на 28.03.2021 г. поради неявяване на купувачи.

На 03.02.2021 г. е постъпила молба от банката -взискател за насрочване на нова публична продан, обявена за нестанала на 20.04.2021 г. поради неявяване на купувачи.

На 28.04.2021 г. е постъпило ново искане за извършване на изпълнителни действия от банката –взискател- публична продан на възбранения недвижим имот.

На 07.09.2021 г. е постъпило ново искане за извършване на изпълнителни действия от банката –взискател- публична продан на възбранения недвижим имот.

Такава е насрочена на 09.09.2021 г. и е обявена за нестанала на 17.09.2021 г. поради неявяване на купувачи.

На 18.11.2021 г. по молба на взискателя ЧСИ е спрял публичната продан и изпълнителното дело.

На 07.12.2021 г. на основание чл.429 от ГПК по изпълнителното дело е конституиран като взискател ЕТ „Л.Д.“ като цесионер въз основа на представени 3 бр. договори за цесия от 29.11.2021 г. от на вземанията, предмет на издадените изпълнителни листове, въз основа на които е образувано процесното тизпълнително дело, ведно с пълномощно от цедента за цесионера да отправи съобщението по чл.99 ал.3 от ЗЗД до длъжниците, което новоконституираният взискател възложил на ЧСИ.

Видно от извършено отбелязване на л.739 от изпълнителното дело, жалбоподателят Н. бил уведомен за извършената цесия по телефона на 30.11.2021 г.

На 08.12.2021 г. взискателят отправил искане за възобновяване на изпълнителното производство, като с молба от 15.12.2021 г. е поискал извършване на изпълнителни действия- запор на МПС.

На 20.01.2022 г. ЧСИ наложил запор на МПС, собственост на длъжника Н..

На *** починал длъжникът Е.М.П., за което ЧСИ бил уведомен на 04.05.2022 г., поради което и изпълнителното производство било спряно по силата на закона на основание чл.432 ал.1 т.3 вр. чл.229 ал.1 т.2 от ГПК.

На 17.06.2022 г. ЧСИ конституирал в изпълнителното производство наследниците на починалия длъжник.

На 26.08.2022 г. с постановление за възлагане на недвижим имот, за което е 3 отбелязано, че е влязло в сила на 14.09.2022 г., за купувач на недвижимия имот е обявен ЕТ „Л.Д.“.

На 26.09.2022 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки.

На 24.10.2022 г. ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжниците.

На 01.11.2022 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на възбрана на недвижими имоти, собствени на длъжника Н., наложена на 15.11.2022 г.

На 15.11.2022 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки, наложен от ЧСИ с постановление от 15.11.2022 г.

На 21.12.2022 г. е извършен опис на движимо имущество.

На 06.01.2023 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки.

На 14.02.2023 г. е постъпило искане от взискателя за извършване на публична продан.

На 20.06.2023 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на публична продан на възбранен недвижим имот.

На 30.10.2023 г. е насрочена публична продан на движими вещи.

На 20.12.2024 г. е постъпила молба от длъжника Д. Н. за прекратяване на изпълнителното производство по делото поради настъпила перемпция на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК, оставена без уважение с постановление на ЧСИ от 09.01.2024 г., връчено на пълномощника на длъжника на 29.02.2024 г., като в срока по чл.435 ГПК, по пощата на 13.03.2024 г., е постъпила процесната жалба от длъжника, двукратно връщана на ЧСИ за администриране с указания от окръжния съд.

При така установеното настоящия съдебен състав, следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство, и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

С разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти - изтичане на двегодишен срок и бездействие от страна на взискателя.

Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от цитираното ТР № 2/2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и 4 оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При преценка наличието на основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид настъпването на перемпцията по право, настоящият състав изхожда и от становището, застъпено в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, четвърто отделение, че перемпцията не настъпва, ако след поискване на изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал друг изпълнителен способ, преди приключване на разпределението от който не може да се прецени наличието на необходимост от следващ, както и че "Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане". Това разрешение е възприето и в мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.