Решение № 103 от 23.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Перник, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500075 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1115 от 19.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4928/2023 г. Районен съд - Перник е признал за установено на осн. чл. вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на Р. Н. З., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер 45,59 лева – заплатена стойност на ел. енергия, за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г., сумата от 24.31 лева за заплатена студена вода - за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г., сумата от 20,00 – закупени препарати за почистване, сумата от 45,00 лева за сменен патрон на жилището, 480,00 лева за закупен матрак, сумата от 90,00 лева за закупено спално бельо - чаршафи и завивки, сумата от 20,00 лева за хавлиени кърпи, както и законната лихва върху главницата от 724,90 лева от 31.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3643 по описа за 2023 г. на Пернишки районен съд, като е отхвърлил предявените исковете за заплащане на сумата 218 ,00 лева - такса СОТ за периода от 01.11.21 г. до 31.08.22 г., за сумата от 54,00 лева - такса за разходи във връзка с етажната собственост, за сумата от 14,00 лева – за закупена закачалка за баня и исковете за заплащане на стойността на закупен матрак за разликата над 480,00 лева до претендирания размер от 588, 00 лева, за закупено спално бельо - чаршафи и завивки за разликата над 90, 00 лева до претендирания размер от 115, 30 лв. и за заплащане стойността на закупени хавлиени кърпи за разликата над 20 лева до претендирания размер от 27,96 лева, като неоснователни. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

1

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 28981/30.12.2024 г. и уточняващи въззивни жалби към нея с вх. №№ 83/03.01.2025 г., 774/13.01.2025 г. и въззивна жалба с вх.№ 2776/04.02.2025 г. от Р. Н. З., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва, в частта, с която е постановен отказ за заплащане на сумата от 218 лева, представляваща разходи за СОТ.

Твърди, че не е налице уговорка между страните, нито З. е дала съгласие апартаментът й да бъде използван, но въпреки това ответникът е използвал жилището й. С жалбата подробно се описва фактическата обстановка, такава, каквато е възприета от въззивния жалбоподател. Излага подробни съображения, с които изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, като намира същите за неправилни. В продължение за неправилно се сочи и решението на решаващия съд в частта за разноските. Атакува се постановеното от районния съд решение и в частта по исковете по чл. 45, ал.1 и чл. 59 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК за сумата от 1152,16 лева за неправомерно ползване на жилището от Б. Д.. Въз основа на подробно изложени аргументи за неправилност се моли съда за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на справедливо решение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. Г. Д., чрез адв. Х. Р. Б., с който се оспорва въззивната жалба, като се твърди, че същата е неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно в обжалваните му части.

Намира за напълно основателно решението в частта, с която разноските за СОТ, закачалка и такса за поддръжка на ЕС са оставени без уважение. На следващо място сочи за неоснователно и искането пред въззивната инстанция за присъждане на разходи и разноски, сторени в първоинстанционното производство, без необходимите разходно-оправдателни документи, за които не е представен списък с разноски и не е направено своевременно искане. Моли се съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Б.

Г. Д., чрез адв. Х. Р. Б., с която се атакува постановеното от Районен съд – Перник решение в неговите осъдителни части. Навеждат се твърдения, че изводите на съда в тази им част са неправилни и не са съобразени с наличните по делото материали. На следващо място се сочи, че по делото не е установено наличието на наемна връзка между страните, която да е скрепена с формален договор или по друг начин, както и че евентуалните вреди по имота и вещите са дължими от ответника. В продължение за недоказано се сочи и, че ищцата е закупила описаните вещи, стойността им и състоянието на същите преди началото на сочения от нея период. С въззивната жалба се твърди, че ищцата не е доказала по никакъв начин нито ползването на имота от ответника, нито причинените от него вреди. По изложените съображения за неправилност на постановеното от районния съд решение в атакуваните му части, се моли съда същото да бъде отменено.

Окръжен съд- Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – ищец и ответник, останали недоволни от обжалвания съдебен акт в съответните му части, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват 2 допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановените решения.

Правилността на решенията се проверява с оглед наведените доводи във въззивните жалби.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

От материалите по делото е видно, че РС - Перник е бил сезиран с искова молба от Р. Н. З., с която са предявени установителни искове по чл.422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 45, ал.1 ЗЗД срещу Б. Г. Д. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от общо 1152,16 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че ответникът е ползвал имот, собственост на ищцата за времето от 01.11.2021г. до 31.10.2022г., като същият не е заплатил и са останали като задължение за ищцата незаплатени и дължими се консумативи за ток в общ размер на 45,59 лева, които тя заплатила, както и за студена вода – 24,31 лева и 218 лева – заплатена такса СОТ, 45 лева, платени от ищцата за смяна на патрон на входна врата, 14 лева за нова закачалка (доколкото старата била счупена от ответника) и закупен матрак от ищцата за сумата от 588 лева, с оглед невъзможността да ползва използвания от ответника по време на пребиваването му в имота неин стар матрак.

Твърди, че е закупила още чаршафи и завивки на стойност 115,30 лева, нови хавлиени кърпи за сумата от 27,96 лева, препарати за почистване на жилището за сумата от 20 лева и платила сумата от 54 лева – дължими консумативи за входа на етажната собственост. Ищцата твърди, че ответника е повредил находящите се в жилището й проточен бойлер и перална, като ответникът бил обещал да ги възстанови и поправи, но до момента не е сторил това.

В уточнителна молба от 15.02.2024г. ищцата изяснява, че живее в чужбина от 1998г., като през 2001г. закупила гарсониера в ***. Последната била с готова баня, обзаведена от предишните собственици, като в помещението имало огледало, поставка под него, място за четки за зъби, тоалетна хартия, сапун и закачалка за дрехи, която била заменена с нова (за сумата от 13.99 лева) на 28.01.2022г. В този й вид, банята е ползвана от ищцата в продължение на 20 години. Уточнява, че през 2004г. е закупила обзавеждане за спалня, заедно с анатомичен бежов български матрак, размер 116/190/25, който матрак е бил изхвърлен от ответника и заменен с друг, който не е анатомичен, не е със същите размери и е бил непригоден за употреба (неудобен).

Поради това ищцата била принудена да закупи нов матрак за сумата от 588 лева.

В продължение ищцата твърди, че за времето, през което ответникът е ползвал жилището й, последният е ползвал всичко като чаршафи – горни и долни, 2 възглавници и олекотена завивка. Уточнява, че част от посочените вещи са били изхвърлени от ответника, заедно с матрака. Ищцата закупила нов протектор – 35 лева, 3 бял; 2 броя долни чаршафа – 22,90 лева; олекотена завивка за 45,80 лева; възглавница – за 11 лева; горен калъф за 23,50 лева; 4 броя хавлиени кърпи за сумите съответно 5,99 лева, 11,99 лева, 6,99 лева и 2,99 лева.

Ищцата изяснява, че на 10.09.2022г., късно вечерта, около 23,00 часа, се прибрала в отпуск за 2 седмици и когато влязла в дома си установила, че то е ползвано, разхвърляно, разместени са мебели, пусната била водата. Ищцата изпаднала в ужас и се обадила по телефона на Н. Д. – нейна братовчедка, която се грижила за жилището, при което последната й казала да се обади на сина й – той да й обясни какво е ставало в жилището. При разговора разбрала, че ответника е започнал да ползва жилището й за свои цели.

В уточнителна молба от 23.08.2024г. ищцата е уточнила основанията, въз основа на които претендира отделните суми, формиращи общия размер на предявената искова претенция, като е заявила, че сумата от 361,26 лева произтича от неоснователното обогатяване на ответника от ползването на консумативи като ток, вода и др., а сумата от 790,00 лева – от непозволено увреждане от ответника при ползване на жилището й.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Възразява, че между него и ищцата не е налице договорна връзка, по силата на която за него да е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми. Оспорва твърдението, че е ползвал имота на ищцата през сочения период от време. Твърди, че приложената разписка за дължимост на сумата от 3000 лева е била подписана от него единствено, за да спре оказван му системен терор от страна на ищцата, а не поради ползване на имота.

Ангажирани от страните са редица доказателства. Сред тях са разписка, подписана от ответника, от която се установява, че ответникът се е задължил да заплати на ищцата сумата от 3000, 00 лева в срок до м. Ноември 2022г., с отсрочка до м. Декември 2022г., като за основание на дължимостта на сумата е посочено „наем“.

Установява се, че при подписване на разписката, от страна на ответника е заплатена сумата от 500 лева. От представено платежно нареждане се установява, че останалата част от сумата – в размер на 2500, 00 лева, е заплатена доброволно след издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1782/2023г. по описа на РС – Перник.

Установява се от приетия по делото фискален бон и формуляр за поръчка, че на 13.01.2023г. от страна на ищцата е закупен двулицев матрак на стойност 588 лева.

Както правилно е установил и първоинстанционния съд, приетите като доказателства по делото фискални бонове и разписки за плащане установяват, че ищцата има открити клиентски партиди на нейно име за процесния апартамент в "Електрохолд продажби" АД - абонатен № *** и във "Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник - абонатен № ***. Стойността на доставената ел енергия за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г. включително с лихвите за забава била в общ размер на 45,59лв. Стойността на заплатената от ищцата услугата за доставена, отведена и пречистена вода за процесния апартамент за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г. е в общ размер на 24,31 лв.