Определение № 448 от 02.07.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 448 гр. Монтана, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр. чл.413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, подадена чрез юрисконсулт Б.Д. против Разпореждане № 1587 от 05.04.2025г. по ч. гр. д. № 847/2025 г. по описа на РС – Монтана, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Е. Б. за сумата 145.76 лева – обезщетение за забава.

В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането с искане за отмяната му и уважаване искането за издаване заповед за изпълнение за процесното вземане. Поддържа се, че договорът за кредит съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на Закона за потребителския кредит. Клаузите на договора за кредит са индивидуално уговорени, с които длъжникът изрично се е съгласил, подписвайки го, като доброволно се е задължил за връщане на съответните суми. Не е налице приетото от РС нарушение на изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, който не предвижда включване всички разходи по кредита, а допусканията като бъдещи предвиждания. Подробно са изложени съображения за видовете „допускания“ според чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити , практика на СЕС и приложение № 1 към чл.19 ЗПК с твърдения, че процесният договор е с фиксиран лихвен процент и срок , по отношение на него е приложимо първото базово допускане по буква “а“ на приложение № 1. Не съществува задължение в договора да се посочва математическата формула за определяне ГПР и компонентите, взети предвид при изчислението му.

Достатъчно е да е посочен ГПР като процент, което ще позволи на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор, а компонентите основание за определянето могат да се съдържат и в приложимите към договора Общи условия.

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото пред РС – Монтана се е развило по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ц. Е. Б. от гр. Монтана за следните суми: 600 лева главница и 145.76 лева обезщетение за забава за периода 17.10.2022г.-31.03.2025г. – датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение. По заявлението съдът е издал заповед за изпълнение за вземането за главница, като е отхвърлил искането за издаване заповед за изпълнение за обезщетението за забава. Разпореждането за отхвърляне заявлението е мотивирано с обстоятелствата, че договорът за кредит е потребителски и по отношение на него са 1 приложими императивните разпоредби на ЗПК относно форма и съдържание. Прието е, че съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В сключения договор за кредит ГПР е посочен като 49.75 % без яснота кои точно разходи се заплащат от потребителя и по какъв начин е формиран ГПР. Получаване на кредита е обусловено от заплащането на такса за разглеждане, дължима от деня на подписване на индивидуалния договор в размер на 73.79 лв., включена в усвоената сума, за която няма яснота включена ли е като разход в ГПР. Тази сума представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на договора , поради което и посочването на ГПР без включване на тази такса, цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема и посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката. Прието е , че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК с непосочване на ГПР и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Позовал се е и на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от заетата сума и доколкото е налице неяснота дали разходът от 73.79 лева е включен в посочения ГПР, то е налице вероятност ГПР да е 50 % или повече, което обосновава нищожност на договора. Не е установен и механизма, по който са определени лихвата за забава и върху кои суми е начислявана.

Въззивният съд приема следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/, съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.

143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с императивните норми, предвидени в ЗПК, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна, поради което и при преценката по чл.411,ал.2,т.3 ГПК съдът следва да съобрази дали сключеният договор за потребителски кредит не противоречи на императивни норми на ЗПК.

Претендираното вземане произтича от договор за кредит № L306376 , сключен на 16.09.2022г. със заемодател ЮтеКредит България ЕООД, небанкова финансова институция, и физическото лице Ц. Е. Б., по силата на който е поискано от заемателя, наричан „клиент“ и кредиторът е одобрил клиента за кредит при условия –сума на кредита 600 лева за срок от 6 месеца, такса за разглеждане 73.79 лева и ГПР 49.75 % с обща сума за плащане 673.79 лева. С договора клиента е упълномощил кредитора да изплати одобрения кредит наведнъж по избран от клиента начин-банков превод или на каса. Посочено е също така, че индивидуалният договор за кредит е неразделна част от рамково споразумение номер 880598499 и страните са се съгласили всички права и задължения в рамковото споразумение да се прилагат изцяло към индивидуалния договор за кредит. В индивидуалния договор за 2 кредит липсва клауза, според която при забава в плащанията на погасителните вноски се дължи от потребителя обезщетение за забава.

Посоченото в индивидуалния договор за кредит рамково споразумение за потребителки кредит № 880598499 от 16.09.2022г. е приложено по делото, страни по него са кредитора и клиента, но не се установява същото да е подписано от Ц. Б., включително с обикновен или усъвършенстван електронен подпис. Изрично в т.3.1 на рамковото споразумение е предвидено, че същото влиза в сила в момента на подписването му от страните . Съгласно чл. 10,ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая не се установява вземането за обезщетение за забава да е включено като клауза в индивидуалния договор за кредит, а т.нар. рамково споразумение, в което са посочени последиците от забавено плащане на вноските по кредита в размер на законна лихва за забава като неподписано от страните няма обвързваща сила за тях.

В случая индивидуалният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.

11,ал.1 ЗПК за съдържание, като предвиденото такова в чл. 11,ал.1,т. 12 до 26 са част от неподписаното рамково споразумение, включително липсва в индивидуалния договор посочване на наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29,ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден . Т.нар рамково споразумение , предвид съдържанието му и чл.2.1, представлява общи условия, като разпоредбата на чл. 11,ал.2 ЗПК изисква общите условия като неразделна част от договора за потребителски кредит да са подписани на всяка страница от страните по договора. Несъмнено рамковото споразумение не носи подписи на страните. В случая не са спазени изискванията на чл. 11,ал.1,т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихви и други разходи. Искането за издаване заповед за изпълнение за вземане за обезщетение за забава е неоснователно и поради противоречие на това искане с разпоредбата на чл. 10,ал.2 ЗПК.

Предвид гореизложеното съдът приема , че е налице вероятност договорът за кредит да е нищожен като сключен в нарушение императивни норми на ЗПК и в отклонение изискването на чл. 147а,ал.1 ЗЗП, поради което съгласно чл. 411,ал. 2,т. 2 и т. 3 от ГПК правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване заповед за изпълнение за процесното вземане.

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1587/05.04.2025г. на Районен съд – Монтана, постановено по ч. гр. дело № 847 по описа му за 2025 година, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. Е. Б. за сумата 145.76 лева , представляваща обезщетение за забава, КАТО ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3