Решение № 3247 от 11.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3247 гр. Варна, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Веселина Д. Г.ева като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Гражданско дело № 20263110102579 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Г. М. К. срещу ЕТ „********“, както следва:

1.осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата от 2170,27 евро, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода 13.09.2024г. – 13.11.2024г.;

2.осъдителен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 403,48 евро, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху всяко едно неплатеното трудово възнаграждение в общ размер от 2170,27 евро за периода от 01.11.2024г. до 08.04.2026г.;

3.осъдителен иск с правно основание чл.224 КТ за заплащане на сумата о т 231,19 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за четири дни за 2024г., ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.04.2026г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат доводи, че между страните е сключен трудов договор №51/11.09.2024г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „******“ в предприятието на ответника, с продължителност на работното време от осем часа. Сочи се, че основната дейност на ищеца е да установява връзки и да поддържа комуникация с представители на други търговски дружества, с цел развиване на стопанска дейност, представителство пред държавни, общински органи и институции. Твърди се, че между страните е имало уговорено основно брутно трудово възнаграждение в размер от 2600,00 лева, 1329,36 евро, платимо между 20-30 чисто число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Излага се, че основният платен годишен отпуск е уговорен на 20 дни, както и че ищецът е започнал да престира труд на 1

13.09.2024г. Твърди се, че не му е заплатено трудово възнаграждение за 11 отработени дни за м. септември в размер на 625,88 евро, за 23 отработени дни за м. октомври 2024г. в размер на 1081,07 евро и за м. ноември 2024г. за 9 отработени дни в размер на 463,32 евро. Сочи се, че са провеждани разговори между страните, че ще бъде заплатено трудовото му възнаграждение. Излага се, че на 13.11.2024г. ищецът е подал молба до работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, която молба е получена от Тихомир Димитров на същата дата.

Допълва се, че на 13.11.2024г. на ищеца е била връчена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сочи, че на същия ден била оформена и върната трудовата му книжка. Твърди се, че в заповедта е посочено, че следва да бъде изплатено обезщетение за неизползван отпуск от четири дни, както и трудово възнаграждение за м. септември 2024 г., м. октомври 2024 г. и м. декември 2024 г. Счита се, че на основание чл.242 КТ всеки работник или служител има право на възнаграждение за положения труд. Посочва се, че ведомостите за заплати служат като доказателство за престирането на труд на работното място. Претендира се заплащането на обезщетение в размер на законната лихва за забава спрямо всяко едно от месечните трудови възнаграждения в общ размер на 403,48 евро, изчислена за периода от 01.11.2024г. до 03.04.2026г. Моли се за уважаване на исковете.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на ответника – ЕТ „*************“.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и изложените в нея твърдения.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява не се представлява. По делото е постъпила молба с вх.№56292/13.07.2026г., в която ответникът сочи, че е запознат с образуваното производство. Признава, че ищецът е бил назначен като „******“ в ЕТ „*************“ за периода от 13.09.2024г. до 13.11.2024г., като за този период не му е заплащано възнаграждение, поради наличието на финансови и здравословни проблеми.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът Г. М. К. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество ЕТ „******“, въз основа на Трудов договор №51/11.09.2024г. на длъжност „******“, с продължителност на работния ден – 8 часа, при месечно възнаграждение в размер на 2600,00 лева, дължимо от 20 до 30 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, с платен годишен отпуск – 20 работни дни и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 4,80%. От представения препис от трудова книжка и посочения договор се извежда, че работникът е започнал да престира труд от 13.09.2024г.

Видно от молба от 13.11.2024г., работникът е отправил искане до работодателя, сключеният между тях трудов договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от 14.11.2024г. А със Заповед №44/13.11.2024г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовото правоотношение между страните е 2 прекратено, считано от 14.11.2024г., като в заповедта е посочено, че на работника следва да бъде заплатено трудовото му възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2024г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. за срок от 4 дни.

От изготвените платежни ведомости от главния счетоводител и ******я на дружеството ответник се установява, че трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено на работника за месец септември 2024г. е в размер на 1224,11 лева, за месец октомври в размер на 2114,39 лева, за месец ноември 906,17 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.128, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника за процесния период, по силата на което е престирал труд при работодателя, размера на трудовото възнаграждение. За уважаването на исковете за обезщетение за забава следва да се установи не само съществуването на главното парично задължение, но и настъпването на забава за претендирания период.

По иска с правна квалификация чл.224, ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, броя на полагащите му се дни платен годишен отпуск за 2024г. и броя на използваните дни за същата година, както и размера на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, преди прекратяване на трудовото му правоотношение.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да докаже, че е платил претендираните вземания, но същият признава, че сумите не са платени.

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове: да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Безспорно се установи от представения трудов договор, заповед за прекратяване на същия, както и платежни ведомости, че страните са били в трудово правоотношение за периода от 11.09.2024г. до 13.11.2024г., като работникът е започнал работа на 13.09.2024г., при брутно трудово възнаграждение в размер на 2600,00 лева. От работодателя се признава, че трудовото възнаграждение на работника за месеците септември, октомври и ноември 2024г. не е било заплатено.

Видно от посочените писмени материали, дължимото нетно трудово възнаграждение за месец септември 2024г., възлиза в размер на 1224,41 лева, за месец октомври 2024г., възлиза в размер на 2114,39 лева, за месец ноември 2024г., възлиза в размер на 906,17 лева.

С оглед горното исковата претенция следва да бъде уважена. По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД, безспорно бе доказано главното вземане, както и изпадането на длъжника в забава. Видно от представения трудов договор, трудовото възнаграждение на работника се дължи от 20 до 30 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. С оглед горното следва, че работодателят е изпаднал в забава на 01.11.2024г., по отношение на задължението за месец септември, на 01.12.2024г. по отношение на задължението за месец октомври и на 01.01.2025г. по отношение на 3 задължението за месец ноември, от която дата до датата на завеждане на исковата молба в съда – 08.04.2026г., същият дължи лихва за забава.

По отношение на претендирания с исковата молба размер на законна лихва, са изчислени следните стойности - върху сумата в размер на 1224,11 лева, за период 01.11.2024г. до 08.04.2026г. – 240,54 лева, върху сумата в размер на 2114,39 лева за период от 11.12.2024г. до 08.04.2026г. – 394,46 лева, върху сумата в размер на 906,17 лева за период от 01.01.2025г. до 08.04.2026г.

– 157,13 лева.

Съдът извърши пресмятане посредством калкулатор за законна лихва и установи, че размерът на законната лихва е следният: върху сумата в размер на 1224,11 лева, за период 01.11.2024г. до 08.04.2026г. – 216,31 лева, върху сумата в размер на 2114,39 лева за период от 01.12.2024г. до 08.04.2026г. – 349,66 лева, върху сумата в размер на 906,17 лева за период от 01.01.2025г. до 08.04.2026г. – 139,20 лева. Поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена за разликата над установените размери до пълните претендирани такива.

По иска с правна квалификация чл.224, ал.1 КТ.

Безспорно от приложените трудов договор, заповед за прекратяването му и платежни ведомости, се доказа, че считано от 14.11.2024г. трудовото правоотношение между страните е прекратено. Според трудовия договор работникът е имал право на 20 дни платен годишен отпуск, като същият е бил ангажиран за 2024г. за периода от 13.09.2024г. до 13.11.2024г., за който период страните не спорят, че не е използван такъв. Размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец (октомври 2024г.), преди прекратяването е 2724,80 лева, а полагащият му се и неизползван платен годишен отпуск, съобразно заповедта за прекратяване е 4 работни дни, от което следва, че дължимото и неоспорено от работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г. е в размер на 452,16 лева.

Дължимите суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ, на основание чл.3 вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, което обстоятелство, следва да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 евро. На основание чл.78, ал.6 ГПК, доколкото ищецът е освободен от заплащането на държавна такса, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд - Варна сумата в размер на 126,80 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 КТ, ЕТ „**********“ ЕИК *******, да заплати на Г. М. К., ЕГН **********, сумата в размер на 2170,27 евро (с 4 левова равностойност 4244,67 лева), представляваща неплатено дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от месец септември 2024г. до месец ноември 2024г., както следва:

625,88 евро (с левова равностойност 1224,11 лева) нетно трудово възнаграждение за месец септември 2024г.;

1081,07 евро (с левова равностойност 2114,39 лева), нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2024г.;

463,32 евро (с левова равностойност 906,17 лева) нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2024г.

ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ЕТ „**********“ ЕИК *******, да заплати на Г. М. К., ЕГН **********, сумата в размер 360,55 евро (с левова равностойност 705,17 лева), представляваща лихва за забава, както следва:

110,60 евро (с левова равностойност 216,31 лева), лихва за забава върху главница в размер на 625,88 евро (с левова равностойност 1224,11 лева), за период 01.11.2024г. до 08.04.2026г.;