Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 585 от 20.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 393/2025
Вид
Определение № 585
Подписан
20.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. Ловеч, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500393 по описа за 2025 година Производство с правно основание чл. 122 от ГПК

Ловешки районен съд е произнесъл определение

№621/09.06.2025 по ч.гр.д.№983/2025 г. на Ловешки районен съд,с което е повдигната отрицателна препирня за подсъдност по реда на чл.122 от ГПК по ч.гр.д. .№983/2025 г. между Ловешки районен съд и Районен съд-Севлиево.

Подадена е молба №2832/19.05.2025 г. до Районен съд-Севлиево от К. М. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. Н. Й., с посочен адрес в гр. Севлиево, ул. „Б******" № 10, чрез пълномощник адв. М. Д. - ГАК, съдебен адрес гр. Севлиево, ул.

„******" № 7, за даване на разрешение за извършване на продажба на притежаваната от нея 1/2 идеална част от недвижими имоти в с. Радювене, общ. Ловеч- две дворни места, описани в нот. акт за собственост на застроен и незастроен недвижим имот по наследство и давностно владение №96,т. трети, н.д. №954/24.10.1985 година.Посочила е ,че е ученичка в десети клас на Художественото училище в гр. Трявна и желае да изкара шофьорски курсове за категория „Б“, за което са и нужни парични средства. Изтъква,че майка и работи на длъжност „инспектор качество на производствени процеси“ в „Х.Е.Б.“ЕООД-Севлиево при месечно брутно трудово възнаграждение около 1600 лева. Посочва, че майка и не разполага с други доходи, а такива няма и баба и Киринка, която живее в Ловеч и ги подпомага. Заявява,че имотът се намира извън Община-Севлиево на около 50 км. и нямат средства и време да 1 пътуват до него ида го стопанисват и поддържат.

Постановено е съдебно определение 366/19.06.2025 г. по гр.д. ч.х.

№684/2025 г. на Районен съд –Севлиево, с което е прекратено производството по делото поради липса на местна компетентност на основание чл.130,ал.3 от СК във вр. с чл. 118,ал.2 от ГПК. Съдът е направил справка по Наредба 14/2009 г. и констатирал, че настоящия адрес на молителката е в гр.

Л************.

Ловешки окръжен съд е сезиран по реда на чл.122 от ГПК за произнасяне по отрицателна препирня за подсъдност, повдигната от Районен съд-Ловеч. Настоящата инстанция счита, че компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е Районен съд-Севлиево. Произнасянето на Районен съд – Севлиево е обусловено от възможността да събере доказателства относно имущественото и семейно положение на детето и неговото семейство, да изиска социален доклад от ДСП-Севлиево, да установи предпоставките за уважаване на молбата, в т.ч. и да изясни размера на необходимите средства за участие в курсове за обучение на шофьори категория „В“ в гр. Севлиево. Обстоятелството, че настоящият адрес на К. М. Й. е в гр. Ловеч не се отразява на местната подсъдност, тъй като за конкретното производство подсъдността се определя от обичайното местопребиваване на детето.

Производството е започнало с молбата №2832/19.05.2025 г. до Районен съд-Севлиево от К. М. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. Н. Й., с посочен адрес в гр.

Севлиево, ул. „Б******" № 10, чрез пълномощник адв. М. Д. - ГАК, съдебен адрес гр. Севлиево.Съдът е сезиран за произнасяне в рамките на охранително производството по чл. 165,ал.4 от СК във връзка с чл. 130,ал.3 от СК- издаване на разрешение от районния съд за разпореждане с имущество на лице, поставено под пълно запрещение. Издаването на разрешение за разпореждане с имущество на непълнолетно или лице с ограничена дееспособност, като процедура, не е подробно уредено в чл. 165,ал.4 от СК и чл. 130,ал.3 от СК, тъй като е посочен само вида на акта-разпореждане, компетентния органрайонния съд, местната компетентност – съда по настоящ адрес на детето/лицето под настойничество/. От характера на действието и останалите елементи на процедурата се извежда извода, че се касае до т.н. съдебна администрация –съдействие на съда за осъществяване на правата на молителя.

Производството е безспорно, едностранно и завършва с акт, който няма сила на присъдено нещо/аргумент от чл. 538,ал.3 от ГПК/ и тези характеристики са установени в трайната съдебна практика. В този смисъл разпоредбите на чл.

165,ал.4 от СК и чл. 130,ал.2 и ал.3 от СК не се разграничават съществено от правната уредба на тези правоотношения, съществувала в чл. 118 от СК/1985 г-отм./ и чл. 73,ал.2 /1985 г.-отм./ . Единственото различие е в термина съотносим към местната подсъдност-„местоживеене” вместо „настоящ 2 адрес”,което обаче не се отразява спрямо вида на производството и то запазва охранителния си характер. Граматическото тълкуване на разпоредбата определя, че не се касае просто до използване на синоним на думата „настоящ адрес“ с думата „местоживеене“. Държейки сметка за целта на производството по чл. 130 от СК, законодателят е използвал термин, който отразява една от основните идеи на съдебна намеса в тези отношения - съдът да действа в най-добър интерес на детето.

Следва да се приложи вторичното европейско право и практика на СЕС, които свързват произнасяне по спорове за родителска отговорност с обичайното местопребиваване на детето, в което е изградена социална и семейна интеграция. В такава насока е Регламент № 2201/2003 год. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, съобразно който компетентен да произнесе по исковете за родителска отговорност е съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето и майката. В разпоредбата на чл.2, т.7 Регламент № 2201/2003 год. на Съвета е установена дефиниция за „родителска отговорност” , която съставлява предоставяне на всички права и задължения на физическо или юридическо лице по силата на решение, въз основа на закона или по силата на правно обвързващо споразумение, отнасящи се до детето или неговото имущество, като терминът включва по-специално правото на упражняване на родителски права и лични отношения с детето. Исковете за определяне местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето с неговия баща и издръжката му, даване заместващо съгласие на единия родител за пътуване на детето в чужбина - съгласно чл.59,чл. 127,ал.2, чл. 130 от СК, чл.142, чл.143 и чл.144 от СК, съставляват произнасяне относно родителска отговорност. Установена е обща компетентност по чл.8, параграф 1 от раздел 2 „Родителска отговорност” на Регламента2201/2003 год.,предвид която съдилищата на държавата – членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. В решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 год. по дело С-523/07 по преюдициално запитване е посочено, че понятието „ обичайно местопребиваване” по смисъла на чл.8, § 1 от Регламента2201/2003 год. е мястото, свързано с интеграция на детето в социалната и семейна среда.

Когато се касае до произнасяне по искове относно родителска отговорност- в т.ч. и искането по чл. 130 от СК, най-добрия интерес на детето изисква да се определи обичайното местоживеене/местопребиваване/ на детето. Преценява се населеното място на пребиваване на детето и родителите, продължителността на пребиваване,мястото на провежданото училищно обучение, на изградени трайни семейни и социални отношения, поддържани от детето в месната общност. Позицията на съда на ЕС относно „обичайното местопребиваване“ в същата насока е утвърдена и с решение ****** год- преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10 от 3

Регламент № 2201/2003 год. на Съвета. В така цитирания акт съдът заявява, че понятието „обичайно местопребиваване” се тълкува като мястото, отразяващо определена интеграция на детето в социална и семейна среда. Значение за конкретния спор има местопребиваването на детето Кр. Й. и майката в гр.Севлиево, тъй като е трайно, продължително, посочено е от самата молителка, майката работи в гр.Севлиево,детето учи в гр.Трявна и са изградени трайни семейни и социални връзки именно в гр. Севлиево.

При произнасянето по молбата по чл. 130,ал.3 от СК действие има т.

2 от Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК. При издаването на разрешение от районния съд по реда на чл. 130, ал.

3 СК, за извършване на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, включени в наследството, е необходимо да се изисква представяне на доказателства за приемане на наследството по опис.

Ловешки окръжен съд счита, че

Районен съд –Севлиево е компетентен да се произнесе по молба №2832/19.05.2025 г. до Районен съдСевлиево от К. М. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. Н. Й., за даване на разрешение за извършване на продажба на притежаваната от нея 1/2 идеална част от недвижими имоти в с. Радювене, общ. Ловеч - две дворни места, описани в нот. акт за собственост на застроен и незастроен недвижим имот по наследство и давностно владение №96,т. трети, н.д. №954/24.10.1985 година, на когото делото да бъде изпратено за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молба №2832/19.05.2025 г. до Районен съд-Севлиево от К. М. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. Н. Й., с адрес в гр.

Севлиево, ул. „Б******" № 10, чрез пълномощник адв. М. Д. - ГАК, съдебен адрес гр. Севлиево, ул. „******" № 7, за даване на разрешение за извършване на продажба на притежаваната от нея 1/2 идеална част от недвижими имоти в с. Радювене, общ. Ловеч- две дворни места, описани в нот. акт за собственост на застроен и незастроен недвижим имот по наследство и давностно владение №96,т. трети, н.д. №954/24.10.1985 година е РАЙОНЕН СЪД –СЕВЛИЕВО.

Изпраща делото по подсъдност на Районен съд –СЕВЛИЕВО за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по заявлението.

Районен съд-Ловеч да бъде уведомен за постановеното определение.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5