Протокол № 12879 от 28.08.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12879 гр. София, 25.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. М.А и прокурора Й. В. С.

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА Частно наказателно дело № 20221110210582 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ: В. Б. М., редовно призован, приведен от НСлС, явява се лично, заедно с двамата си упълномощени защитници АДВ.Д. и АДВ.В.

СРП: редовно призовани, явява се прокурор С..

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ снема самоличност на обвиняемия по справка АИС БДС:

В. Б. М., роден на **********г. в гр.П. живущ в гр.П., ул.„П.“ №**, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, средно образование, без положена матура за завършване на 12-ти клас, без работа, ЕГН:

1

**********.

СЪДЪТ запозна обвиняемия с процесуалните му права.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Ясни са ми правата.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам искането си за изменение на МНО от Задържане под стража в по-лека МНО.

АДВ.Д.: Поддържам молбата за изменение на МНО и представям писмени доказателства – 1бр. разпечатка от електронната система за училищно образование, от която е видно, че обвиняемият не е успял да се яви на насрочените матури за учебната 2021/2022г. през м.юни, като същата е актуална към 27.06.2022г., същата е предоставена от неговия класен ръководител.

АДВ.В.: Поддържам молбата за изменение на МНО. С тези доказателства, които представи колегата се стремим да докажем, че М. е бил фактически възпрепятстван, поради взетата му МНО да се яви на 27.06.2022г., а според текст от Закона за предучилищно и училищно възпитание и Наредба №10 на МОН, месец преди започването на учебната година, зрелостник следва да подаде лично заявление, за да бъде допуснат да се яви на тези изпитна сесия, за да може да завърши образованието си.

ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се приеме справката, представена днес от защитата. Противопоставям се на изменение на МНО в по-лека. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА материалите от ДП №121 на СДВР, пр.пр.

№25050/22г. на СРП, ведно с представените днес от защитата писмени доказателства.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

2

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да уважите молбата ми и да измените МНО в по-лека, по изложени съображения от защитниците ми.

АДВ.В.: Уважаема г-жо Съдия, поддържаме искането основаващо се на разпоредбите на чл.65 от НПК за това да бъде изменена МНО на подзащитния ми от Задържане под стража в по-лека. Доводите ми в тази насока се свеждат съвсем накратко до следното: На първо място се радвам, че може в една спокойна атмосфера да разглеждаме казуса с моя подзащитен, защото нито ние, нито прокуратурата не е подложена на този медиен натиск, на който беше подложен предния съдебен състав и това обстоятелство обуслови и тогава резултата, да имаме една МНО, която е в противоречие с процесуалния закон, защото съдът изобщо не съгледа грешката на СРП, която е в нарушение на правилото за местна подсъдност, визирано в чл.36, ал.1 от НПК, като допусна до разглеждане искането на СПР за вземане на МНО „Задържане под стража“. Повече от ясно е, че това искане следваше да бъде отправено до РС-Перник, тъй като и трите деяния, тогава само две, са извършени на района на РС-Перник. Тъкмо този медиен натиск, който продължи и пред въззивната инстанция - СГС беше в основата да не съгледат тази грешка. В РС-София при постъпване на нашето искане тази процесуална грешка и това нарушение на процесуалния закон бе съгледано и само на това тази процесуална грешка и това нарушение на процесуалния закон ние, защитата, считаме че МНО е незаконосъобразна, противоречи на процесуалния закон и следва да бъде отменена, а ако се взима друга МНО, то същата да бъде по-лека. На следващо място, към днешната дата защитата счита, че е отпаднало обоснованото предположение за извършване на трите престъпления, визирани в постановлението на СРП предявено ни от СДВР на 16.06.2022г., за три престъпления - две по чл.131, ал.1, т.12 от НК и едно по чл.144, ал.3 от НК, защото и към днешна дата по отношение на обвинението, касаещо причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди на Н. П.

Тодоров липсват доказателства, че има такава повреда. Има само медицинска документация, свеждаща се до амбулаторни листове и съдебно медицинско удостоверение, което изрично установява наличието на увреждания имащи медико-биологичната характеристика на лека телесна повреда. Доколкото в това съдебно медицинско свидетелство се загатва, че и могло да се коментира наличието на средна телесна повреда, т.е. мозъчно сътресение, би следвало да 3 има изпадане на пълно безсъзнание. В тази насока липсват доказателства, но има категорични такива и то от свидетели, установени благодарение на упоритостта на защитата, че при свадата Н. Т. не е изпадал в безсъзнание.

Това са свидетелите Р. М., Б. Р., Г. М. и Н. Д.. Всички те по един категоричен начин говорят, че пострадалият Т. не е изпадал в безсъзнание. Нещо повече, в твърденията на свид.Б. Йо., неговата приятелка, че едва когато са отишли в таксито той бил като заспал, са опровергани от свид. Д. Б., който е водач на таксиметровия автомобил и каза: “Аз ги откарах. Те казаха, че ще се върнат скоро. След 10-ина минути се качиха, казаха да изчакаме полицията, през цялото време баха контактни.”. Очевидно е при това положение, че при липсата и на свидетелски показания, а още повече на заключение на СМЕ, не може да се приеме наличието на средна телесна повреда. Още по-нататък мога да кажа това, че липсва онази характеристика, която да даде основание да се квалифицира деянието по т.12. Освен това, ако се приеме, че е налице тази характеристика, но телесното увреждане не представлява средна лесна повреда, тогава за престъплението от общ характер се предвижда едно наказание до 3 години Лишаване от свобода, правещо възможно да се приложат разпоредбите на чл.78а на НК. За да приемем наличието на хулигански подбуди трябва да същите да са шокирали и възмутили обществото. За какво възмущение да става въпрос като всички свидетели по делото установяват, че това е 03:00-4:00 часа през нощта, в една квартална градинка. Там седят двама младежи на една пейка, това са М. и М., Б. седи на другата пейка с подзащитния ми и на един прозорец пуши цигарата си свид.

Д.. Установяват, че именно Н. идва в градинката със своята приятелка Б. Й.ов, проявява вербална агресия и тръгва да удря подзащитния ми, става сбиване, при което възможно е нашият подзащитен да се е оказал по-силен, при което Т. да е пострадал малко повече, но има доказателства, че и по В. е имало следи от насилие, упражнено от страна на Н. Т., но в никакъв случай не може да се приеме липсата на личен мотив, защото той е повече от наличен.

Въпросният Н. Т. идва, за да убеждава за пореден път и да се обяснява защо Б. не желае да купува от него наркотици, а има достатъчно гласни доказателства по делото, че Тодоров е известен с това, че се занимава с такава дейност, не само употребява, но и разпространява. При наличието на личен мотив, при наличието на време и място, които изключват да бъде шокирано общественото мнение и обществеността ми се струва, че трудно би могъл да 4 бъде приет онзи хулигански мотив, който прокуратурата претендира и го е повдигнала в последното си постановление за привличане. Второто обвинение - по чл.144, ал.3 от НК за Б. Й.ова е странна закана с убийство. Тя говори, че някой от присъстващите, но не може да каже кой бил подал нож на нашия подзащитен, той го размахал пред лицето й, което я накарало да смята, че й се заканва да я убие и дори да се страхува. Ако погледнете нейната жалба, която е депозирана ще видите, че там не говори за нищо такова. Там говори за нарязване, дори имало словесен израз, но нарязването е деяние по ал.1, което е деяние от частен характер. Всички свидетели, които вече изброих са категорични, че не са видели нож изобщо да се показва и да се размахва пред нечие лице. Ясно е, че липсват доказателства за обоснованото предположение за това престъпление. Стигаме до последното обвинение, отнасящо се лицето Р. Н., онзи, който даде основание това дело да стигне до СРП, респективно ди СРС. Понеже е бивш футболист, известна личност в града, намесва се кмета, намесва се лично главния прокурор. Ако това момче беше син на някой обикновен човек, сигурно щеше да си има много преписки, и то ги има и те са приложени към настоящото ДП и до там щеше да се разследва, а ако се открие вина, да му се потърси отговорност. За нещастие обаче М. е син на зам.окръжен прокурор на Перник и веднага всички започнаха да говорят, че имало чадър, че всички се страхуват, защото баща му е прокурор, че той парадирал кой е баща му. Къде са доказателствата на свидетели, къде е един човек, който да е заявил, че се е възмутил. Приложени са достатъчно материали от пресата, които веднага раздухват историята за прокурорския син. При предходното гледане на МНО никой не говори, че се взема МНО по отношение на В. Б. М., всички говореха, че се гледа делото на прокурорския син от град Перник. Връщам се на Р. А.. Въпросният А. твърди, че му е причинена средна телесна повреда, че е със счупване на челюст. Не оспорваме наличието на счупване на челюст, но кой, кога и къде го е причинил, какви са доказателствата по делото, че това го е сторил нашият подзащитен. По делото са разпитани множество свидетели - И. И., Т. Ч., К.

С., включително и Б. Р., които са присъствали на мястото. Всички те установяват едно, единствено нещо, че подзащитният ми знаейки за това, че няколко дни преди това въпросния Р. А. си е позволил определено поведение по отношение на неговата първа братовчедка, му е поискал обяснение. Между тях е имало словесна разпра, която е станала през човек и всичко е стигнало 5 до там, че Р. А. е отправил закани. Това ли е човекът, който е със счупена челюст, който може да крещи, да отправя закани и т.н. Никой от тези свидетели не установява авторство на деянието. Не е доказано, че тогава, на това място нашият подзащитен е причинил увреждането и там липсват хулиганските подбуди. По делото са разпитани свидетелите М. Й.ова и В. О., които потвърждават това, което нашият подзащитен дава като обяснение след като му е повдигнато обвинението. На 11.06. въпросният Р. А., ако се съберат още доказателства, защото ние ще положим усилия в тази насока, се установява, че е проявил едно цинично, нахално, вулгарно отношение по отношение на едно младо момиче. 61-годишен мъж я е попитал, колко пари взема за секс, което се потвърждава и от В. О.. Установява се, че М. е била много притеснена, разплакана и дни след това е споделила това с нейния братовчед и само, защото той е потърсил обяснение, защото имаме отново личен мотив и без да е доказано, че той е причинил увреждането, ние отиваме отново към тежката квалификация на чл.131, ал.1, т.12 от НК, за да може да имаме тежко престъпление и на тази база, прокуратурата да претендира вземане на най-тежката МНО. При тези всички обстоятелства след като липсва обосновано предположение, тази ли МНО трябва да бъде взета и подзащитният ми и той да седи два месеца и половина в ареста. Лишен бе от възможността с оглед представените доказателства да положи матура и да завърши образованието си и ако продължи да остава там окончателно да бъде отписан като ученик, ако не се яви на последната поправителна сесия. По делото липсват и другите изисквания на чл.63, ал.1 от НПК. Съдът сам при първоначално взетата МНО приема, че няма опасност той да се укрие. Това условие липсва, но тогава се позовава на опасността да извърши друго престъпление и мотивирам този си извод, че в града се говорят разни неща, че са разпитани някакви свидетели, които се оплакват, които 2018-2019г. имали разпра с нашия подзащитен, че някой били толкова пияни, че после от друг разбрали, че той ги е набил. Човек чете и се чуди наистина ли се занимава с някакви сериозни разследвания, понеже се твърди, че никой не разследвал.