Решение № 7 от 09.01.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 554/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 09.01.2026
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 или ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Враца, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калин Тр. Тодоров
Членове:
Борис К. Динев
Христо Н. Христов при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500554 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от А. И. О., с ЕГН **********, от ***, ул. „***” № 2, чрез адв. Г. З., АК-Враца, против решение № 341 от 15.10.2025г. по гр.д. № 909/2024г. на Районен съд – Бяла Слатина в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от него против Й. П. Й., ЕГН ********** от ***, ул. „***“ № 39 осъдителен иск с правно основание чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало време в размер 240,00 лв. за всяко от децата П.А. И., ЕГН ********** и А. А. И., ЕГН **********, считано от 20.12.2023 г. до 06.06.2024 г., като неоснователен и недоказан; осъден е, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, да заплати на Й. П. Й. сумата 850,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, както и да заплати в полза на Районен съд - Бяла Слатина сумата 250,00 лв. - разноски за депозит за вещо лице.
Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени норми и е необосновано. Твърди, че за установяване на обстоятелството при кого от 1 родителите са живели децата в процесния период, съдът единствено се е позовал на доведените от ответницата свидетели, без да се обоснове защо; че е дал вяра на показанията на децата, които са разпитани по делото и твърдят, че са живели няколко седмици в дома на баба си и дядо си, чиито твърдения се доказват и от разпитаните свидетели, доведени от ищеца, и въпреки това е отхвърлил иска. Поддържа, че сам съда си противоречи, тъй като е приел, че децата са при баща си от началото на месец април, което е установено и от социалния доклад, и е нелогично да отхвърли изцяло иска за издръжка. Моли съда, да отмени решението изцяло и вместо него постанови друго, с което изцяло уважи исковите му претенции, както и да му присъди направените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата Й. П. Й. с ЕГН ********** от ***, ул. „***“ № 39, чрез пълномощника й адв. А. К. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че изводите на първата инстанция, че не е доказано децата да са живели при бащата в този период, са коректно формирани и напълно съответстват на доказателствата по делото. Поддържа, че районният съд е извършил подробен анализ на всички свидетелски показания; направил е детайлно съпоставка между свидетелските показания и писмените доказателства; подложил е на оценка социалния доклад; преценил е и съдебно-психологичната експертиза; съобразил е и сведенията от изслушването на децата. Счита също за неоснователно като неподкрепено с нито един конкретен пример твърдението на жалбоподателя за „необоснованост“ на решението и твърди, че липсва каквото и да е противоречие в него. Изтъква, че съдът е ценил показанията на децата в светлината на психологическата експертиза, поради което законно и правилно не е кредитирал безкритично твърденията им. Твърди, че ищецът не е доказал иска си по несъмнен начин - не е доказал нужда от издръжка за нито един период преди 06.06.2024 г., както и че майката е имала възможност да плаща такава и не е полагала грижи, поради което отхвърлянето на иска е законосъобразно. Счита за неоснователно оплакването, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като според Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за интереса на децата и именно такава процесуална активност е проявил районният съд; служебно е 2 допуснал и назначил СМЕ; изслушал е децата; назначил е социално проучване; събрал е доказателства извън представените от страните. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и постанови решение, с което потвърди изцяло атакуваното такова с произтичащите от това правни последици, в това число присъждане на адвокатско възнаграждение и за настоящата инстанция.
В съдебното заседание страните, чрез процесуалните им представители, поддържат направените във въззивната жалба и отговора й искания и възражения.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. И. О., ЕГН **********, от *** чрез адв. Г. З., вписана в АК – Враца, против Й. П. Й., ЕГН ********** от ***, с която са предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК, чл.143 от СК, чл.149 СК и чл.127а от СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата П.А. И., ЕГН **********, и А. А. И., ЕГН **********; за определяне местоживеенето на децата на адреса на бащата, находящ се в ***, ул. „***“ № 2; за осъждане на майката Й. П. Й. да заплаща месечна издръжка, чрез бащата, в размер по 240,00 лв. за всяко едно от децата, считано от 20.12.2023 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяне или прекратяване, заедно със законната лихва; за определяне режим на лични отношения на децата с майката, конкретно посочен в исковата молба; за даване на разрешение заместващо съгласието на майката, за издаване на задгранични паспорти на децата, както и 3 да пътуват извън пределите на Република България при конкретно посочени условия.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са живеели на семейни начала 15 години, като от месец декември 2023 г. са разделени, че от общото им съжителство имат две деца - П.А. И., ЕГН ********** и А. А. И., ЕГН **********. Посочва, че на 02.12.2023 г. ответницата му съобщила по телефона, че не желае да живее повече с него, че се изнасяла от общото им жилище и заедно с децата си отишла да живее при родителите си. Поддържа, че е шофьор по професия, правел курсове в страната и чужбина за по няколко дни, след което се прибирал и че когато се прибрал на 04.12.2023 г. отишъл в дома, където се намирала ответницата и се опитал да я уговори да се върне с децата при него. Изтъква, че децата са останали при ответницата, но той поддържал контакт с тях и че след две седмици децата му изпращали клипове, че майка им ги гони, че живеели в лоши условия и че майка им я нямало и не знаели къде е. Твърди, че тогава се обадил на баща си да прибере децата и оттогава децата живеели с него. Посочва, че ответницата не търсила децата, не е заплащала издръжка и не се е интересувала от тях.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който е възразила относно момента, от който дължи заплащане на издръжка на децата, тъй като същите били при ищеца от 20.04.2024 г., а не както е посочено в исковата молба от декември 2023 г.
В хода на първоинстанционното производство страните постигнали спогодба, която била одобрена от съда с протоколно определение от 30.09.2024 г. По силата на тази спогодба упражняването на родителските права по отношение на децата П.А. И. и А. А. И. е предоставено на техния баща А. И. О.; местоживеенето на децата е определено да е при бащата на адрес: ***, ул. „***“ № 2; уреден е режима на лични отношения на децата с тяхната майка Й. П. Й.; последната се е задължила да заплаща месечна издръжка на двете деца, чрез техния баща и законен представител А. И. О., в размер по 240,00 лв. на всяко от тях, считано от 06 юни 2024г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи за нейното изменение или прекратяване. Със спогодбата всеки от родителите е дал разрешение заместващо съгласието му, да бъдат издадени международни паспорти на двете деца, както и двете деца да пътуват извън пределите на Република България, при конкретно посочени условия.
4
За неспогодената част, касаеща предявените искове по чл.149 от СК за присъждане на издръжка на двете деца за минало време, а именно за периода от 20.12.2023 г. до 06.06.2024 г., производството пред първоинстанционния съд е продължило.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано е заключение по назначената съдебнопсихологическа експертиза, приет е социален доклад, изготвен от ДСП-Бяла Слатина и са изслушани и двете деца, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Установено е по делото, от представените удостоверения за раждане от 31.05.2024г. на П.А. И., роден на 16.06.2009 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0094/17.06.2009 г. на общ. Бяла Слатина, и на А. А. И., роден на 26.07.2013 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0113/26.07.2013 г. на общ. Бяла Слатина, че страните са родители на децата.
Видно от представените удостоверения № 465 и № 466, и двете от 27.05.2024г., издадени от СУ „***“, ***, че децата П.А. И. и А. А. И. са ученици в това училище редовна форма на обучение за учебната 2023/2024г.
По делото е представена молба, адресирана до РС-Бяла Слатина, подадена от Т.Ф. и от П.С. - съответно класен ръководител и учител в група по ЦДО на детето А. И., в която подателите й излагат, че познават и двете деца, че грижите за тях са полагани от бабата В.М.В. - майка на Й. Й., че бащата не ги е търсил, не се интересувал от успеха на децата, не е присъствал на родителски срещи. В молбата е посочено, че майката по телефона им е съобщила, че след пролетната ваканция, децата са при бащата и да се обръщат към него. Поддържат, че децата са при баща си от месец април 2024 г., а не от 20.12.2023 г., както твърдял бащата.
Следва да се изтъкне от въззивния съд, че т.нар. „молба“ по своята същност представлява показания на свидетели дадени в писмена форма, поради което не може да служи за доказателство относно отразените в нея обстоятелства, както с оглед принципа на непосредственост в гражданския процес по чл. 11 ГПК, така и предвид процесуалните изисквания относно реда за събиране на гласните доказателства - чрез устен разпит по реда на чл. 170171 ГПК.
По делото е приет социален доклад с вх. № 5113/13.09.2024г. на 5
Дирекция „Социално подпомагане“ - Бяла Слатина, изготвен след проведени разговори с бащата, майката и децата. В доклада е отразено, че страните са във фактическа раздяла от месец декември 2023 г., когато Й. напуснала семейното жилище, заедно с децата, като след раздялата основно грижите за децата са поети от техния баща. Посочено е също, че по данни на майката през месец април 2024 г. децата пожелали да отидат да живеят при баща си и от този момент децата се отглеждали от него. Посочено е още, че децата отказвали да живеят с майка си, изразили желание да останат при баща си, където били задоволени всички техни нужди и потребности.
Изслушан в съдебно заседание социалния работник при Дирекция „Социално подпомагане” - *** В.И. заявява, че отразеното в доклада обстоятелство, че децата са отглеждани от майката до април месец, е по данни на майката, като бащата не е заявявал от коя дата децата са при него. От събраната информация от училището, в което учат децата, е установено, че децата посещават редовно училище и основно майката е водила децата до април месец и тя се е интересувала от децата. След април месец децата сами пожелали да отидат при бащата, след като започнали да не се чувстват добре при майката.