Решение № 234 от 31.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Силвия Тачева при участието на секретаря Албена Вл. Арсова в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно административно наказателно дело № 20221100600730 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 17.06.2021г. по НАХД № 20241/2018г., СРС, НО, 20 състав е признал обвиняемия А.Г. П., за невиновен в това, че на17.08.2017 г., около 19.30 часа, в гр.София, ул.“****, чрез нанасяне на множество удари с ръце в областта на главата и гърдите на Н.Н.М., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по ръба на долната челюст вдясно, контузия на ставите на долната челюст, изразена в болка и ограничено отваряне на устата, контузия на гръдната стена отпред вляво, изразена с болка и кръвонасядане в тази област, които увреждания в съвкупност са реализирали медикобиологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди - при липса на личен мотив, без да е предизвикан от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност и го е оправдал за това обвинение, квалифицирано като престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,ал.1от НК.

Съдът на основание чл.190,ал.1 от НПК е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

С решението съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. диск, приложен по досъдебното производство да остане към делото.

С решението съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. патрон с надпис „Walther“ 9 мм, със зелена пластмасова капачка отпред /предаден доброволно на 01.11.2017 г. по досъдебното производство №2919/2017 г., по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.

№34970/2017 г., по описа на СРП/, поради неотносимост към предмета на настоящето НАХД, след влизане на съдебният акт в сила, да се предаде по компетентност чрез началника на 06 РУ-СДВР, на началника на служба КОС при 06 РУ-СДВР.

1

Срещу решението е постъпил протест и допълнение към него, с който се иска да се отмени постановеното решение и обвиняемия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение. Изтъква се, че е неправилна преценката на първоинстанционния съд, който е допуснал грешка в извода си като е приравнил повода на възникналата конфликтна ситуация при наличието на личен мотив, а не по хулигански подбуди за последвалата я физическа саморазправа и причинена лека телесна повреда.

С депозираният протест не се правят доказателствени искания към съда.

В разпоредително заседание на 10.03.2022г.въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на обв. П., както и самият обвиняем редовно уведомени не се явяват пред въззивната инстанция и не вземат становище по делото.

Представителят на СГП поддържа протеста по съображенията изложени в него.

Изразява убеждението си, че решението следва да бъде отменено и постановено такова, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивния протест, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден с срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество- протестът е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обосновано е прието, че обв. А.Г. П. е роден на 01.04.1974 г. в гр.Разлог, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работи като служител към строителна фирма, с адрес на местоживеене - гр.София, ул.“****, ет.1, ап.№3, с ЕГН **********.

А.Г. П., заедно със семейството си - съпругата му К.В. П.а и детето им, и Н.Н.М. живеели в жилищната кооперация в гр.София, ул.“****. Техни съседи в същата сграда били и С.К.М., П.А.П., З.И.П.. Някои живущи на адреса считали Н.Н.М. за конфликтен, несъобразяващ се с приетите и установени правила на съжителство, подаващ сигнали и жалби срещу тях по различни поводи. В отношенията между Н.Н.М. и някои от съкооператорите му имало прояви на недоволство, разногласие, неразбирателство. А.П. също влизал в конкликтни ситуации с някои свои съседи.

На 17.08.2017 г., около 19.30 часа, Н.Н.М., прибирайки се към дома си на третия етаж, влязъл във входа на кооперацията и след като затворил вратата „я побутнал няколко пъти, за да провери дали е затворена“, при което от апартамента си на първия етаж излязъл 2

П., обвинил го, че ще счупи входната врата и независимо, че М. му казал, че няма такова намерение, П., на стълбите във входа, му нанесъл удари с ръце /юмруци/ в областта на главата /лицето/ и гърдите, заплашил го, заканил му се, след което се прибрал в жилището си. М. се прибрал вкъщи е се обадил на тел. 112, съобщавайки за случилото се.

Прибирайки се от работа по това време П.А.П. се отбил в дома на П.и, тъй като те си имали доверие и понеже на следващия ден щели да пътуват, му дали ключ от апартамента си, малко след което П. се прибрал в апартамента си, а П. слязъл до мазето, след това отишъл и седнал на пейка пред кооперацията, където имало и други хора. По подадения от М. сигнал към 20.15 ч. пристигнали на място полицейските служители при 06 РПУ-СДВР А.Б.Б. и Б.П.Г., които изслушали разказа на М., установили П., който отрекъл да е отправял заплахи към някого. Полицаите предупредили устно и двамата да не влизат в саморазправа по между си.

На 18.08.2017 г. на обяд Н.Н.М. по собствено желание посетил КСМД при МУСофия, където бил прегледан и освидетелстван от д-р Г., който в издаденото му съдебномедицинско удостоверение №300.08/2017 г. отразил установените травматични увреждания: оток и кръвонасядане по ръба на долната челюст вдясно, контузия на ставите на долната челюст, изразена с болка и ограничено отваряне на устата, контузия на гръдната стена отпред вляво, изразена е болка и кръвонасядане в тази област, които са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито описателни характеристики имат и човешките ръце /юмруци/ и могат да бъдат получения по съобщените начин и време.

Същите са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

На 28.08.2017 г. полицейски служител при 06 РПУ-СДВР съставил протокол за предупреждение на А.Г. П., е който на основание чл.65,ал.1 и ал.2 от ЗМВР го предупредил да не извършва самоуправни действия спрямо Н.Н.М. и възникналите спорни въпроси да решава по законов ред.

Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите П.А.П.,Н.Н.М., А.Б.Б., Б.П.Г., З.И.П., С.К.М., К.В. П.а, дадени на досъдебното производство и преценени на основание чл.378,ал.2 от НПК; справка от Районен център 112-София; съдебномедицинско удостоверение от 18.08.2017 г. №300.08/2017 г. от д-р Г. - КСМД при МУ-София, за Н.Н.М.; протокол за предупреждение по чл.65,ал.1,ал.2 от ЗМВР; протокол за доброволно предаване от 01.11.2017 г., заключенията на извършените по делото в досъдебната фаза съдебномедицинска експертиза на Н.Н.М., и аудио- техническа експертиза на записа на телефонния разговор на тел. 112, проведен на 17.08.2017 г. от Н.Н.М. и съдебно¬психиатрична експертиза на Н.Н.М., както и справка за съдимост на А.Г. П..

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу обвиняемия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.

Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените 3 възражения на държавното обвинение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.

Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата обстановка от страна на районния съд, последният е направил и обосновал извода си, че е било установено, респ. не е било доказано по несъмнен и категоричен начин, че деянието, за което с внесеното в съда постановление за внасяне на предложение по реда на чл.78а НК от 27.11.2018г. е било повдигнато обвинение против обвиняемия А.Г. П. да съставлява престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.