Решение № 340 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330113005 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез ЕАД "К.П.Р", представлявано от адв. К. Р. от АК-П., против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД да заплати на ищцата Ц. Г. С. сумата в размер на 500,00 лв. - платена при начална липса на правно основание по Договор за кредит с номер ****** от 14.09.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата Ц. С. и „Би Енд Джи Кредит“ ООД е сключен Договор за кредит с номер ****** от 14.09.2023 г., по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 2500,00 лв., при годишен лихвен процент от 40,69 %, ГПР от 49,91 % и обща сума за връщане – 2996,21 лв. Кредитът следвало да бъде погасен на 23 равни 1 погасителни вноски, всяка от които в размер на 130,27 лв. В чл. 9, ал. 1 от договора било посочено, че кредитополучателят е заявил желание за „Бързо разглеждане“ на искането му за кредит при условията на чл. 7, т. 3 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит била в размер на 1035,46 лв., като била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. В чл. 9, ал. 2 от договора било посочено, че кредитополучателят е заявил желание да ползва услуга „Динамично плащане“ по своя кредит при условията на чл. 7, т. 4 от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита била в размер на 1553,19 лв., като била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. По този начин общото задължение по кредита било в размер на 5584,86 лв., а месечната вноска в размер на 242,83 лв. Твърди се, че през месец април 2024 г. ищцата погасила изцяло задълженията си по процесния кредит. Същата заплатила на ответното дружество сумата над 3000,00 лв., като по този начин надплатила сумата от над 500,00 лв. Тъй като процесният договор за кредит бил недействителен, като противоречащ на изискванията на ЗПК, то кредитополучателят следвало да върне само чистата стойност на кредита – 2500,00 лв., без да дължи лихва и други разходи по кредита.

Поддържа се, че процесният договор за кредит противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се излагат конкретни доводи в тази насока. Твърди се, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени размера на разходите по допълнителните услуги – „Бързо разглеждане“ на искане за отпускане на кредит и „Динамично плащане“ по кредита, с които се завишавал общия размер на задължението по кредита. По този начин се целяло заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поддържа се, че реално прилаганият ГПР по процесния договор за кредит надвишава определения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР по потребителските кредити. Поради това кредитното правоотношение между страните се явявало недействително и като такова не пораждало правни последици.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

2

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД, в който не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит с номер ****** от 14.09.2023 г.

Твърди, че дължимите разходи за допълнителните услуги „Бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредит и „Динамично плащане“ по кредита не са калкулирани в ГПР по процесния договор за кредит, тъй като не са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищцата Ц. С. се представлява от адв. П. К., надлежно преупълномощена от адв. К. Р. в качеството му на управител на ЕАД "К.П.Р", която поддържа предявения иск и моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД, редовно призован, не изпраща представител.

С протоколно определение от 22.01.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е увеличен от 500,00 лв. на 1512,44 лв. с равностойност 773,30 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от 3 имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 1512,44 лв. с равностойност 773,30 евро на ответното дружество.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт.

При доказване на плащането от страна на ищцата, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 1512,44 лв. с равностойност 773,30 евро е заплатена на валидно правно основание.

Не е спорно между страните и с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за кредит с номер ****** от 14.09.2023 г., както и че сумата в размер на 1035,46 лв. – за допълнителната услуга „Бързо разглеждане“ на искането за отпускане на кредита и сумата в размер на 1553,19 лв. – за допълнителната услуга „Динамично плащане“ по кредита не са включени в размера на ГПР по процесния договор за кредит.

Сключването на процесния договор за кредит се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за кредит с номер ****** от 14.09.2023 г. (Договора), видно от който между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е предоставил на ищцата Ц. Г. С. сумата от 2500,00 лв., за срок от 11 месеца и 14 дни, при годишен лихвен процент от 40,69 % и ГПР от 49,91 %. Погасяването на кредита се извършва на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 130,27 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е 01.08.2024 г. Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 2996,21 лв.

Съгласно клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договора кредитополучателят дължи на кредитора такса за Бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 4

1035,46 лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноски от погасителния план по кредита, обективиран в Договора.

Според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Договора за предоставена услуга по Динамично плащане на кредита кредитополучателят дължи на кредитора такса в размер на 1553,19 лв., която следва да бъде заплатена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, обективиран в Договора.

В договора е обективиран погасителен план, видно от който общият размер на всяка месечна погасителна вноска, включващ и предвиденото оскъпяване за такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане е 242,82 лв., а общата сума за плащане по заема е в размер на 5584,86 лв.

Договорен е падеж на първата погасителна вноска на 28.09.2023 г. и на последната погасителна вноска на 01.08.2024 г.

От заключението на извършена и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че размерът на предоставената на ищцата заемна сума по процесния договор за кредит е 2500,00 лв., като кредитът е усвоен на 14.09.2023 г. чрез извършено плащане в брой. Общият размер на заплатената сума за погасяване на задълженията по процесния кредит е 4012,44 лв., като тази сума е разпределена от кредитора по пера на кредита, както следва: 2500,00 лв. – главница, 190,23 лв. – възнаградителна лихва, 0,22 лв. – законна лихва, 356,94 лв. – такса Динамично плащане, 954,42 лв. – такса Бързо разглеждане, 10,63 лв. – такса за предсрочно погасяване. Вещото лице е посочило, ако в ГПР по процесния кредит се включи възнаграждението на кредитора за допълнителни услуги Бързо разглеждане на искането за кредит и Динамично плащане по кредита по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора в общ размер на 2588,65 лв., то размерът на ГПР би бил 506,30 %.

Не е спорно по делото, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

5

4 от ЗПК. Ищцата Ц. С. е физическо лице, което при сключване на Договора за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че същата е усвоила изцяло заетата сума по процесния Договор за кредит. Сключеният между ищцата и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.