Определение № 1205 от 05.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1205 гр. Варна, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500334 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.5 вр. с чл. 274 от ГПК.

Производството е oбразувано по частна жалба с вх. No 3610 / 14.01.2025г. / вх. No на ВРС/, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано заедно от Александър Чавдаров Д. и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, срещу Разпореждане No 50608 / 10.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 14416/ 2024г. по описа на ВРС, 20 –ти състав, В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявление с вх. No 91616/14.11.2024г. по описа на ВРС, подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу К. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. **, за сумата от 28,03 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 50,85 % за периода 15.06.2024 г.

– 06.11.2024 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно като излага аргументи както следва: Потребителят бил забавил свои плащания по анюитетните вноски, т.е. плащайки дължимата (падежирала) анюитетна вноска няколко дни след падежа. Поради тази причина размерът на договорната лихва, която била компонент от вноската, изчислена към датата посочена в погасителния план и върху оставащия размер на главницата, нямало да бъде същия - допълнителните дни забавяне на плащането на вноската водели до: 1) начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чийто размер не е бил изчислен в погасителната вноска, представен в погасителния план и 2) начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска. Сочи, че лихвата била възнаграждение, което длъжникът на пари или на заместими вещи, трябвало да престира на кредитора, защото бил ползвал същите. Тя била граждански плод и се дължала по силата на 1 едно правоотношение, като нейният размер се определял от размера на капитала и времето на ползването му. Тя се дължала в размера, който бил уговорен и за срока, за който длъжникът я бил ползвал. Предвиденият в погасителния план размер на договорната лихва бил изчислен при презумиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите месечни вноски, при което всеки следващ месец размерът на непогасената главница по кредита (предоставения от Банката капитал) намалявал. За срока на забавата, банката била начислила „допълнително“ възнаграждение (извън индикативния погасителен план) в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент 50,85% (40,85% договорна лихва +10% законна лихва). Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане били представени сумарно в общ размер на 28,03лв. Позовава се на съдебна практика. Моли за присъждане на посочената сума и за разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, е образувано развилото се производство по ч.гр.д.

№ 14416 /2024г. по описа на ВРС. Със заявлението и уточнителната молба се претендират вземания по договор за потребителски кредит № 7200312529886 от 07.08.2023г., а именно: сумата 168,10 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 720031252986/07.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2024г. до окончателното изплащане, сумата 11,57 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.06.2024г . – 15.08.2024г.; сумата 28,03 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 50,85 % за периода 15.06.2024г. – 06.11.2024г., чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.

Изрично с уточнителна молба с вх. No 97244 / 02.12.2024г., молителят уточнява, че допълнителните дни забавяне на плащането на вноската водят до начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния срок на забавянето, чиито размер не е бил изчислен в погасителната вноска, представена в погасителния план. Уточнява, че за срока на забавата на потребителя - длъжник по задължението, Банката е начислила „допълнително" възнаграждение (извън индикативния погасителен план) в размера на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане 2

(лихва за просрочие) в размер на законната лихва, върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент е 50.85 % (40.85 % договорна лихва + 10% законна лихва).

Допълнителното възнаграждение и обезщетението за забавено плащане са представени сумарно в „Извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т.2 от ГПК" в общ размер на 28.30 лева.

ВРС е издал Разпореждане No 50608 / 10.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 14416/ 2024г. по описа на същия съд, с което е РАЗПОРЕДЕНО ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54 срещу длъжника К. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. **, за следните суми: сумата 168,10 лв., представляваща падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 720031252986/07.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2024 г. до окончателното изплащане, сумата 11,57 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.06.2024 г . – 15.08.2024 г., както и сумата от 64,88 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и е ОТХВЪРЛЕНО заявлението в останалата част, която се обжалва пред настоящия състав.

Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението по отношение на обжалваната част са, че претендираната сума има мораторен характер и размерът надвишавал законоустановения максимален размер по чл. 33 от ЗПК.

В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, то съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по реда на чл. 417 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо лице – потребител, то приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая в противоречие с посочената разпоредба кредиторът начислява два вида обезщетение за забава, които надвишават законната лихва за времето на забавата. Следва да се отбележи, че повторното начисляване на договорна лихва при просрочие представлявала по естеството си отново санкция за забавата на длъжника. Длъжникът следва да е задължен единствено за лихвата за забава в размера, посочен в чл. 33 ал.2 от ЗПК. В този смисъл и разпореждането, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната част е правилно.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното 3 разпореждане е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане No 50608 / 10.12.2024г., постановено по ч. гр. дело № 14416/ 2024г. по описа на ВРС, 20 –ти състав, В ЧАСТТА с която е отхвърлено заявление с вх. No 91616/14.11.2024г. по описа на ВРС, подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу К. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. **, за сумата от 28,03 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент 50,85 % за периода 15.06.2024 г. – 06.11.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4