Решение № 19334 от 24.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38476/2023
- Вид
- Решение № 19334
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 19334 гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110138476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 17.07.2023 г., депозирана от З.
С. Н. с ЕГН ********** и П. С. Н. с ЕГН ********** срещу [фирма], ЕИК *****, с която са предявени при условията на субективно съединяване отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, че ищцата З. С. Н. не дължи на ответното дружество сумата от 3,55 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от 01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лв. – присъдени съдебни разноски по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 160 с-в, тъй като вземането е погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М. преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ С. Я., както и че ищцата П. С. Н. не дължи на ответното дружество сумата от 3,55 лв. –главница, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от 01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 21, 36 лв. – присъдени съдебни разноски по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 160 с-в, тъй като вземането е погасено чрез прихващане по изпълнително дело № 20237900400341 по описа на ЧСИ М. преди образуването на изп.д. № 1396/2023 г. на ЧСИ С. Я..
В исковата молба се твърди, че срещу З. С. Н. с ЕГН ********** и П. С. Н. с ЕГН 1
********** са издадени съответно изпълнителен лист № 6238 от 14.03.2023 г. и изпълнителен лист № 6244 от 14.03.2023 г. по ч. гр. д. № 36954/2022 г. на СРС и изпълнителен лист № 1376 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 50741/2022 г. на СРС. Сумите по издадените изпълнителни листи били прихванати с вземания на ищците към ответника по изп. д. № 341/2023 г. на ЧСИ Р. М., като затова ищците направили изрично изявление до съдебния изпълнител, който го е обективирал в поканата за доброволно изпълнение, изпратена до [фирма]. Въпреки това ответникът образувал изп. д. 20238440401396 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд. Молят да се признае за установено, ищците не дължат на ответното дружество претендираните суми, тъй като вземанията на [фирма] по изпълнителен лист № 6238 от 14.03.2023 г. и изпълнителен лист № 6244 от 14.03.2023 г. по ч. гр. д. № 36954/2022 г. на СРС и изпълнителен лист № 1376 от 06.04.2023 г. по гр. д. № 50741/2022 г. на СРС са погасено чрез прихващане преди образуването на това изпълнително дело. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от [фирма], ЕИК *****. Ответникът намира предявените искове за неоснователни и оспорва твърдяното прихващане с доводите, че липсвало изявление за прихващане и същото не било стигнало до адресата. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая в тежест на ищците е било да установят, че в полза на [фирма] са издадени изпълнителни листове, вземанията по който са включени процесните суми, както и да докажат твърдените от тях положителни факти за извършване на извънсъдебно прихващане и уведомяване за това на [фирма]. В тежест на ответника е било да докаже да докаже съществуването на задължението на ищците.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Решение№13451 от 24.11.2022 г. по гр.д. № 50471/2022 г.по описа на СРС, 160 с-в е признато за установено по предявения от името на [фирма] против З. С. Н.иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. С. Н., дължи в полза на [фирма] сумата от 3,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], абонатен № ****, за периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение от 13.07.2022 г. по гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 3,55 лева до пълния предявен размер от 170,79 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г. Със същото решение е признато е за установено по предявения от името на [фирма] против П. С. Н., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че П. С. Н. дължи в полза на [фирма], сумата от 3,55 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], абонатен № ****, за периода 01.03.2019 г. – 06.07.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума считано от 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.07.2022 г. по гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3,55 лева до пълния предявен размер от 170,79 лева и за периода 01.05.2018 г. – 28.02.2019 г. е отхвърлен. С това решение З. С. Н. и П. С. Н. са осъдени да заплатят в полза на ищеца [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,71 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете,а [фирма] е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на З. С. Иванова сумата от 181, 66 лв. – съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. С Решение №
505/11.01.2023 г. по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение№13451 от 24.11.2022 г. по гр.д. № 50471/2022 г.по описа на СРС, 160 с-в и [фирма] е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П. С.
Н. сумата от 181, 66 лв. – съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От приложените писмени доказателства и преписа от изп.д. № 20237900400341 по описа на ЧСИ Р. М. се установява, че посоченото изпълнително дело е образувано по молба на взискателката З. С. Н. от 14.02.2023 г., към която е приложен изпълнителен лист от 09.02.2023 г, издаден по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в, с който [фирма] е осъдено да й заплати сумата от 181, 66 лв., представляваща съдебни разноски. По делото се съдържа изпратена с изх.№ 8474/17.02.2023 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която [фирма] е поканено да заплати задължение по изпълнителното дело в общ размер на 599, 77 лв., включващо главница (присъдени разноски в размер на 181, 66 лв.), адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя – 250 лв., такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 215 лв. Дружеството длъжник е уведомено, че въз основа на молба на взискателя от дължимата по изпълнителния лист сума е приспадната сумата от 46,89 лв., представляваща главница 3, 55 лв. със законна лихва, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, която към 03.03.2023 г. е в размер на 0, 63 лв. и 42, 71 лв. – разноски по делото. Видно от приложената разписка поканата е връчена на длъжника на 21.02.2023 г. Търсената с поканата сума представлява разликата 3 между подробно посочените суми по пера и сумата, която е съдебно призната на [фирма] по същото изпълнително основание, по което е издаден и изпълнителния лист на З. С. Н. и за която сума взискателката е заявила, че е извършено прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД още в молбата за образуване на изпълнителното дело. С разпореждане от 14.03.2023 г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено.
От приложените писмени доказателства и преписа от изп.д. № 20237900400340 по описа на ЧСИ Р. М. се установява, че посоченото изпълнително дело е образувано по молба на взискателката П. С. Н. от 14.02.2023 г., към която е приложен изпълнителен лист от 09.02.2023 г, издаден по гр.д. № 50741/2022 г., по описа на СРС, 160 с-в, с който [фирма] е осъдено да й заплати сумата от 181, 66 лв., представляваща съдебни разноски. По делото се съдържа изпратена с изх.№ 8455/17.02.2023 г. покана за доброволно изпълнение до длъжника, с която [фирма] е поканено да заплати задължение по изпълнителното дело в общ размер на 642,48 лв., включващо главница (присъдени разноски в размер на 181, 66 лв.), адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя – 250 лв., такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 215 лв. Дружеството длъжник е уведомено, че въз основа на молба на взискателя от дължимата по изпълнителния лист сума е приспадната сумата от 4,18 лв., представляваща главница 3, 55 лв. със законна лихва, считано от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, която към 03.03.2023 г. е в размер на 0, 63 лв. Търсената с поканата сума представлява разликата между подробно посочените суми по пера и сумата, която е съдебно призната на [фирма] по същото изпълнително основание, по което е издаден и изпълнителния лист на П. С. Н. и за която сума взискателката е заявила, че е извършено прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД още в молбата за образуване на изпълнителното дело. Видно от приложената разписка поканата е връчена на длъжника на 21.02.2023 г. С разпореждане от 13.03.2023 г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК производството по изпълнителното дело е прекратено.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на [фирма] е издаден изпълнителен лист от 14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в, с който З. С. Н. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3, 55 лв. – представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от 01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано то 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и изпълнителен лист от 14.03.2023 г. по ч.гр.д. № 36954/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в, с който П. С. Н. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 3, 55 лв. – представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [адрес], аб. № **** за периода от 01.03.2019 г. до 06.07.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано то 07.07.2022 г. до окончателното й изплащане и изпълнителен лист от 06.04.2023 г. по гр.д. № 50741/2022 г. по описа на СРС, 160 с-в, с който З. С. Н. и П. С. Н. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 42, 71 лв. – представляваща съдебни разноски в исковото производство. Въз основа на тези 4 изпълнителни листи и подадената молба от 17.05.2023 г. на [фирма] е образувано изп.д. № 20238440401396 по описа на ЧСИ С. Я.. Видно от приложения по делото заверен препис от изпълнителното дело в него се съдържа молба от 09.06.2023 г., подадена от адв. З.