Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23315 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19732/2025
Вид
Решение № 23315
Подписан
19.12.2025
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23315 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110119732 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. Г.

А. и М. Г. А.а, с която са предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

- за признаване за установено, че ответникът Ю. Г. А. дължи на ищеца сумите: сумата от 2 545,65 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „Солунска“ № 35, ет. 5, апартамент № 9, ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 554,94 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.11.2024 г.; сумата от 11,40 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 3,28 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 22.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72051/2024 г. по описа на СРС, 65 състав;

- за признаване за установено, че ответникът М. Г. А.а - Петрова дължи на ищеца сумите: сумата от 2 545,65 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „Солунска“ № 35, ет. 5, апартамент № 9, ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 554,94 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.11.2024 г.; сумата от 11,40 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане; сумата о т 3,28 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 22.11.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72051/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за 1 топлоснабден имот: апартамент № 9, находящ се в гр. София, ул. „Солунска“ № 35, ет. 5, като всеки от ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника М. Г. А.а Петрова, чрез надлежно упълномощения й процесуален представител - адв. Н.. С отговора се излагат съображения, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Оспорва ответникът А. да е потребител на топлинна енергия в имота. Позовава се на погасителна давност, изтекла в нейна полза. Сочи, че партидата на имота е на името на друго лице. На следващо място, оспорва изрично и акцесорната претенция за лихва. Твърди, че след като трето лице извършва топлинното счетоводство, претенциите на ищеца за дялово разпределение са неоснователни. Моли съда да отхвърли заведените срещу ответника искове, като претендира разноски за оказана безплатна правна помощ на ответника по реда на чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника Ю. Г. А. чрез адв. К. надлежно упълномощена с представено към отговора пълномощно. В отговора ответникът излага съображения за неоснователност на депозираните искове, при твърденията, че вземанията са погасени по давност. Отделно, оспорва да е потребител на енергия, няма никакви доказателства по делото за собственост или наличие на някое друго вещно право на ответника или на негов наследодател. Освен това нямало данни ответникът да е приел наследството на своя наследодател. Навежда, че предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребена топлинна енергия и с оглед практика на ВАС по реда на чл. 185 АПК, на която се позовава, исковата претенция е недоказана и като такава следва да се отхвърли. Отделно твърди, че акцесорната претенция е неоснователна, понеже ищецът не е доказал датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин.

Позовава се на чл. 32, ал. 2 от ОУ на ищеца. Относно иска за дялово разпределение, намира го неоснователен, след като трето за спора лице извършва топлинното счетоводство. Моли съда да отхвърли заведените срещу ответника искове, като претендира разноски за оказана безплатна правна помощ на ответника по реда на чл. 38 ЗА.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, 2 всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.

1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По делото е представен Акт за разпределение на кубатурата в жилищна сграда на ул.

„Васил Априлов“, бл. 35, София, видно от която собственик на имотът, находящ се в тази сграда – а именно апартамент № 9 е Генадий Йорданов А..

От представено удостоверение за идентичност на имот се вижда, че стар адрес ул.

„Васил Коларов“ № 20 е идентичен с настоящ адрес у. „Солунска“ № 20.

Наличното по делото удостоверение за наследници на лицето Генади Йорданов А.

/вдовец/ сочи, че същият е починал на 01.05.1995 г., оставяйки за свои наследници по закон двете си деца – М. Г. А.а- Петрова и Ю. Г. А..

От приложената в електрофотографско копие на л. 114 - 122 по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 66756/31.05.2005 г., изпратена от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи“ – Средец/Триадица става видно, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. София, община Триадица, ул. „Солунска“ № 35, ет. 5, ап. 9, е деклариран от ответника Ю. Г. А. като собствен на него и на другия ответник по делото – М. Г. А.а – Петрова, с изрично посочен начин на придобиване на имота – наследство, с приложено към декларацията удостоверение за наследници и документ за собственост № 355, издаден на 24.08.1996 г.

Част от представените по делото писмени доказателства е и справка от Агенцията по 3 вписванията по данни за физическо лице, а именно ответника М. Г. А.а – Петрова, по нейната персонална партида, за периода от 05.11.1925 г. до 05.11.2025 г. От този документ се установява, че процесният имот в град София, находящ се на улица „Солунска“ не е бил предмет на транслативна прехвърлителна сделка. Ето защо настояшият състав на съда извежда заключението, че и към исковия период имотът е бил собствен на М. Г. А.а- Петрова и на Ю. Г. А..

В обобщение и осланяйки се на ангажирани по делото писмени доказателства, съдът приема, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН собствеността върху процесния имот е преминала върху двете деца на наследодателя Генади А. поравно, т.е. всеки от тях притежава по ½ ид. част от имота.