Решение № 260074 от 16.07.2021, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №260074/16.7.2021 г.

16.07.2021 г. гр.Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд

­І-ви граждански състав

На 05 юли 2021 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Секретар

Д. Д.

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов гр. дело № 3 по описа на 2021 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З.Д.С., лично и със съгласието на своя баща и законен представител Д.С.С., чрез пълномощник адв. Л.Г.Г. от АК - П. против ЗК„ЛЕВ ИНС"АД гр.София, с ЕИК-*********, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 90000 лв., представляваща обезщетение за претърпените и търпими неимуществени вреди /болки и страдания/, произтичащи от телесните увреждания: луксация /изкълчване/ на лява раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на ставната й ямка и пукване на лявата ключична кост в нейния външен край, както и счупване на двата пищяла на подбедрицата на левия долен крайник, получени в резултат на ПТП от 21.11.2017 г., ведно с законната лихва върху цялата сума, считано от 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане .

Твърди се, че на 21.11.2017 г. около 07:20 ч. в град Ямбол на улица „Дружба", пред блок 27 в ж.к.„ Златен рог", при управление на МПС - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. № СН 3362 ВН, управляван от Б.И.Н., водача нарушил правилата за движение по пътищата, визирани по чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което причинил по непредпазливост две средни телесни повреди на ищцата З.Д.С., изразяващи се в луксация

/изкълчване на лява раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на ставната й ямка и пукване на лявата ключична кост в нейния външен край, довели до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, както и счупване на двата пищяла на подбедрицата на левия долен крайник, довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник - престъпление по чл. 343 ал.1 от НК, вр. с чл. 342 ал.1 от НК. Сочи се, че с влязло в сила Решение №267/12.11.2019 г., постановено от ЯРС, по анд № 897/2019 г., водача на увреждащото МПС е бил признат за виновен за описаното деяние. Решението било потвърдено от ЯОС, с Решение от 12.03.2020 г., постановено по ВАНД № 329/2019 г. , като е било изменено само в частта на наложеното наказание, а в останалата част - потвърдено. Твърди се, че лек автомобил марка „

Фолксваген", модел „ Голф" с peг. № СН 3362 ВН притежавал полица №221170002478732, сключена на 13.09.2017 г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със ЗК„ЛЕВ ИНС"АД - с покритие към деня на ПТП и валидна до 12.09.2018 г., което ангажирало отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди.

Видно от твърденията в ИМ, в резултат на описаните увреждания, получени при процесното ПТП, ищцата -тогава малолетно дете, търпяла значителни болки и страдания /неимуществени вреди/, а последиците от уврежданията не били преодолени напълно и към настоящия момент. Тя първоначално била приета по спешност в МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД гр. Ямбол -Отделение по ортопедия и травматология, където били извършени редица изследвания и установени описаните в увреждания. На 22.11.2017 г. и била извършена опиративна интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, като под анестезия била направена репозиция на фрактурата на екстензионна маса и под рентгенов контрол се отворила фрактурата и фрагментите се фиксирали с подпорна заключваща плака за проксимална тибия.

След изписване от болницата, ищцата била първоначално на постелен режим и не можела да се самообслужва и да се грижи сама за себе си, а била зависима от своите близки. Сънят й бил нарушен и изпитвала значителни болки и страдания, била обездвижена. Впоследствие започнала да се придвижва с помощни средства и чужда помощ. Поради стреса от преживяното ПТП развила постравматично стресово разстройство, чиито последици продължавали да се проявяват и понастоящем.

Въпреки проведеното лечение и дългия възстановителен период, през който ищцата търпяла значителни болки и страдания, социално - битови ограничения и дискомфорт, произтичащ от нарушената двигателна активност и силния стрес, понастоящем били налице трайни последици и периодични болки в областта на счупванията. Намалена била и двигателната активност на пострадалото дете, което изпитвало бърза уморяемост и болки при физически натоварвания.

Сочи се, че ответното дружество било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, при което пострадала ищцата, с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. До момента дружество не било изпълнило задължението си да изплати такова, по образуваната щета № 0000-1000-03-18-7073/26.01.2018 г. за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди на ищцата З.Д.С., пострадала като пешеходец в резултат на ПТП от 21.11.2017 г.

Твърди се, че в случая не било налице какъвто и да било принос за настъпване на ПТП и уврежданията от страна на детето, а вината за същото била изцяло на деликвента, който единствен имал изцяло обективна възможност да предотврати ПТП-то с пресичащата пешеходка /ако бил реагирал от момента, в който е възприел детето на разстояние повече от 80 -100 метра преди мястото на удара /, но сам се поставил в невъзможност да спре преди мястото на удара, поради което не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Сочи се, че от отказа за плащане по предявената от ищцата доброволна претенция, е възниквал правен интерес от предявяването на претенциите по съдебен ред.

В писмен отговор, ответникът оспорва предявения иск. Оспорват се твърденията, че при осъществяване на процесното ПТП за ищцата са настъпили изкълчване на лява раменна става, счупване на лявата лопатка в областта на ставната й ямка и пукване на лявата ключична кост, както и да е настъпило счупване на двата пищяла на подбредрицата на левия долен крайник, както и че травмите са в причинно-следствена връзка с ПТП, тъй като описаните състояния не били отразени като диагностицирани в първичната медицинска документация - 2 броя Епикризи от „МБАЛ Св. Пантелеймон" АД изготвени на 30.11.2017г. и 08.12.2017г., съставени по отношение на ищцата при приемането й в болницата на 21.11.2017г. и при последващия преглед на 08.12.2017г.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че последиците от ПТП-то не били преодолени напълно от ищцата към настоящия момент. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищцата първоначално е била на постелен режим и обездвижена, и че не е могла да се обслужва сама и е получила нарушение на съня. Оспорват се и твърденията за намалена двигателната активност на ищцата. Сочи се, че ищцата се е възстановила сравнително бързо след катастрофата. Оспорва се твърдението, че ищцата е получила посттравматично стресово разстройство, чиито последици продължават да се проверяват и понастоящем.

Оспорени са твърденията в исковата молба, че единствената причина за настъпването на процесното ПТП е виновното поведение на водача на автомобила Б.И.Н.. Според ответникът ударът бил непредотвратим за водача, с оглед внезапната поява на пешеходката на платното за движение. Водачът Н. нямал техническа възможност да предотврати удара, дори и да бил осъществил спирането на автомобила с максимална спирачна ефективност за конкретния пътен участък.

Основната причина за настъпване на инцидета била внезапното навлизане в пътното платно на ищцата, когато автомобилът на Н. бил в непосредствена близост, т.е. в опасната му зона за спиране. Пешеходката следвало да не навлиза и да не пресича пътното платно на място извън определената и сигнализирана за целта пешеходна пътека.

Тя следвало да отиде до пешеходната пътека, да се огледа качествено и след като се увери, че няма автомобили, да пресече. Твърдя, се че основна причина за настъпването на процесното ПТП са преките действия на ищцата, в качеството й на пешеходец и бездействието на баба й П.С., която в този момент е била лицето, което следвало да осъществява надзор върху 13-годишната ищца.

Ответникът твърди, че ищцата е допринесла в огромна степен за настъпване на вредоносния резултат. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като съпричиняването от нейна страна следвало да бъде отчетено в процентно съотношение - 90 %.

Оспорва се предявеният иск и по размер. Твърди се, че претендираната с исковата молба сумата за претърпени неимуществени вреди, е силно завишена и не отговаря на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорена е претенцията по акцесорния иск за лихва.

В с.з. исковата претенция се поддържа.

Ответникът, редовно уведомен, чрез своя пълномощник, е заявил, че оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

В конкретния случай от събраните по делото доказателства - преписи от доказателства по ДП 0801/2017г. на РУ-Ямбол и препис от Решение

№267/12.11.2019 г., постановено от ЯРС, по анд № 897/2019 г., изменено само в частта на наложеното наказание, с Решение от 12.03.2020 г., постановено по ВАНД № 329/2019 г. на ЯОС, се установява, че Б.И.Н., е бил признат за виновен в това, че на 21.11.2017 г. около 07.20 ч. в гр. Ямбол, на ул. „Дружба“, пред бл. 27 в ж.к. „Златен рог“ при управляване на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СН 3362 ВН, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на З.Д.С. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1500 (две хиляди) лева. На основание чл. 78а, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

Решението, постановено по

НАХД е задължително за гражданския съд, относно вината на водача на МПС и съставомерността на деянието /съгл. очертаните от чл.300 ГПК граници във вр. с разглежданите граждански последици на деянието/.

Не се спори, че за автомобила е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК„ЛЕВ ИНС"АД с полица с начална дата на покритие 13.09.2017 г., и крайна дата на покритие 12.09.2018 г.

От заключението на изслушаната по делото САТЕ, се установява, че произшествие е настъпило на 21.11.2017 г., около 07:20 часа в гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог", ул. „Дружба", северно от блок № 27, в условията на дневна светлина и суха, асфалтова настилка. Преди ПТП, лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № СН 3362 ВН се е движил по улица „Дружба", в посока центъра на гр. Ямбол, със скорост от около 38,5 км/ч. Пострадалата пешеходка се е намирала в покой на десния тротоар (спрямо посоката на движение на автомобила - пред блок № 27), в близост до платното за движение, заедно с още две деца и баба си. В определен момент пешеходката е предприела пресичане на платното за движение, от дясно наляво за водача на автомобила, към отсрещната автобусна спирка. Движението на пешеходката е било интензивно, а навлизането й на платното за движение внезапно. Водачът е реагирал за спиране след като е настъпил сблъсъка. По своя характер, ударът е челен за лекия автомобил и страничен отляво за пешеходката. Ударът е настъпил на около 2 метра вляво от десния край на платното за движение и около 0,50 метра след мерната линия (виж отговора на въпрос № 4). В следствие на инициалния удар, тялото на пострадалата е политнало към автомобила, като десният й крак се е прохлузил по дължината на десния калник. При това движение на тялото, главата и лявата раменна става са застигнати и блъснати от дясната част на челното стъкло. В следствие на това, пострадалата пешеходка е била „носена" и в последствие изтласкана напред, по посоката на движение на автомобила. В предвид закъснителното движение на МПС, тялото на пешеходката изпаднало върху асфалтовата настилка, на около 1,50 метър пред спрелия автомобил. Последица от произшествието са телесни увреждания по пешеходката З.С. и материални щети по автомобила. ВЛ-це е посочило, че по време на оглед на местопроизшествието не са констатирани спирачни следи, което определя, че скоростта на л.а. преди ПТП е равана на скоростта към момента на сблъсък, като същата е била 38,52 км/ч. След удара, водачът е реализирал спиране, но със спирачно закъснение, по-ниско от max. Според