Определение № 22735 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22735 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-279 вр. чл.121 ГПК.

Образувано е по частната жалба на ищеца Т. Д. П. срещу определение № 28023 от 30.06.2025 г. на СРС, 36 с-в по гр. д. № 4303/2025 г. по описа на СРС, 36 с-в, с което е прекратено производството по делото образувано по подадена от него искова молба срещу М.И.Ч., в качеството й на главен секретар на Район-Искър при Столична община, с която са предявени искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр, като делото е изпратено по подведомственост на компетентния съд - Административен съд София град.

Жалбоподателят излага съображения за недопустимост и неправилност на определението. Заявява, че предмета на спора е по Закона за защита от дискриминация и компетентен да се произнесе по предявените искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр е районен съд.

Поддържа, че преценката на съда е неправилна. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане на районния съд.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника М.И.Ч., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предметът на сезиращото съда искане се определя въз основа на твърдяните факти и заявения петитум от търсещия защита. В случая с подадената искова молба е сезиран СРС като са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от 1

ЗЗДискр. С последните жалбоподетелят-ищец се стреми да ангажира отговорността на ответницата, в качеството й на главен секретар на Район-Искър при Столична община, във връзка с нейни действия и бездействия изразили се в отказ и забавяне изплащането на дължими суми за извършен ремонт в общинско жилище, създаване на пречки при изпълнение от страна ищеца на дадени указания за изплащане на дължимите суми, като се твърди неравно третиране по признаците „обществено положение“ и „лично положение“, съставляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр.

С обжалваното определение СРС е приел че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София град, тъй като е предявен иск по чл.74, ал.2 ЗЗДискр. вр. чл. 1 ЗОДОВ.

За обосноваване на този извод съдът се е позовал на даденото тълкуване с т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. по т.дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Според посоченото в него, делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от ЗЗДискр. Посочил е, че според мотивите на постановлението двете норми - тази на чл. 71 и на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища. Прието е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че насочва иска си за обезщетение спрямо ответника в качеството му на главен секретар на Район-Искър при Столична община, който като служител в общината противоправно бездейства, с което го дискриминира. С оглед това при тези факти правната квалификация на иска за обезщетение, според СРС, е по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 71, ал. 1 Закона за защита от дискриминация и приетото в Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по адм. д. № 1/2016 г. на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са родово подсъдни на районния съд във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по реда на гл. IV, р. I от закона, без оглед на това дали дискриминационното 2 поведение изхожда от субект, равнопоставен на ищеца, или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. В тълкувателното постановление е прието и че разпоредбата на чл. 71 Закона за защита от дискриминация не е в противоречие с чл. 74 от същия закон, като и по двете алинеи на чл. 74 Закона за защита от дискриминация текстът е приложим само ако е проведено производство пред КЗД.

В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр законодателят е предвидил, че засегнатото лице може да съедини в едно съдебно производство искове за установяване на нарушението - т. 1, за осъждане на ответника да го преустанови и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от понататъшни нарушения - т. 2 и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за вреди - т. 3. Целта на съединението на исковете е да се улесни защитата на лицето, а разделянето на производството противоречи на тази цел и на основни принципи в правораздаването - принципите за ефективност, икономичност и бързина.

В случая, както бе посочено са предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр. Вторият предявен иск е за обезщетение за вреди от твърдяна дискриминация, поради което правната му квалификация е по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 3 ЗЗДискр. Той не касае претенция за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, който съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. се разглежда по реда на ЗОДОВ. Както бе посочено, в тази насока е разрешението, дадено с тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно последното, исковете по чл.

71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр са родово подсъдни на районния съд и същото разрешение следва да бъде възприето и по отношение на исковете с правна квалификация чл.71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., тъй като няма основание за различното им третиране, като е отпаднала приложимостта на т. 4 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че от твърденията в исковата молба и уточненията й във връзка с втория иск, може да се установи какъв е неговият предмет, поради което същият подлежи на разглеждане от районен съд по общия исков ред на основание чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр, в каквато насока е и трайната съдебна практика (Вж. определение № 2 от 22.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 78/2018 г., 5-членен с-в, ГК; определение № 4 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 84/2018 г., 5-членен с-в, ГК; определение № 45 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6/2018 г., 5-членен с-в и др.).

По изложените съображения настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на твърдяните факти и е приложил неправилно закона. Определението следва да бъде отменено, като 3 неправилно и делото бъде върнато на СРС по подсъдност за произнасяне по предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 28023 от 30.06.2025 г. на СРС, 36 с-в по гр. д. № 4303/2025 г. по описа на СРС, 36 с-в, с което е прекратено производството по делото образувано по подадена от него искова молба срещу М.И.Ч., в качеството й на главен секретар на Район-Искър при Столична община, с която са предявени искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр, като делото е изпратено по подведомственост на компетентния съд - Административен съд София град и ВРЪЩА делото на СРС, 36 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4