Решение № 1198 от 30.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110208353 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. Г., ЕГН ********** чрез нейния упълномощен процесуален представител – адв. Ю. С. от САК срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8991273, издаден от СДВР, с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за несъответствие на установената фактология с обективната действителност.

Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Стоян Скачев от САК, преупълномощен от адв.

1

Ю. С., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Представени са подробни писмени бележки от гл. юрк. Маринела Георгиева, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и изтъква конкретни аргументи за доказаност на твърдяното административно нарушение.

Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 31.03.2024 г. в 13:28 ч. в с. Долни Богров, по бул. „Ботевградско шосе“ до кръстовището с ул. 40-та, с посока на движение от гр. София към с.

Яна, при ограничение 50 км/ч за населено място, товарен автомобил марка „Шкода“ с рег. № ***** се движи със скорост от 72 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е жалбоподателят М. Г..

Нарушението е установено с техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD 1193 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 22 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния 2 пътен участък.

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш Серия К 8991273 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват доказателства за датата и начина на връчване на атакувания санкционен акт, поради което съдът приема, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения 14-дневен срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение CORDON M2 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № B-46 на 06.07.2018 г. със срок на валидност до 13.06.2027 г. Видно от приобщения по делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена в периода 19.03.-21.03.2024 г.

Изяснява се от изисканата по делото справка от ОПУ-София, ведно с приложена схема за организация на движението, че в процесния пътния участък не е бил монтиран пътен знак B 26, който да въвежда ограничение на скоростта, различно от нормативно предвиденото - 50 км/ч за населено място, както и че процесното нарушение е извършено след табела Д 11, указваща начало на населено място.

Видно от приложената по преписката справка от централна база КАТ собственик на МПС е жалбоподателят М. Г..

От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че полицейският служител Венцислав Атанасов, експлоатирал АТСС, е преминал обучение за работа с техническото средство.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва и изготвените при констатиране на твърдяното нарушение фотоснимки на рег. номер на автомобила и разположението на АТСС, имащи характера на годни веществени доказателствени средства, които не са 3 оспорени от страните.

Съгласно заключението на назначената и изготвена на етапа на съдебното следствие съдебнотехническа експертиза от вещото лице проф. С.

К. действителната скорост на товарен автомобил марка „Шкода“ с рег. № ***** към датата и часа на твърдяното нарушение, измерена с преносимо техническо средство CORDON M2 с идентификационен № MD 1193, възлиза на 72 км/ч, след приспадане на допустимата физична грешка. Координатите, фиксирани от GPS-приемника на устройството за регистрация на скорост съвпадат изцяло с административния адрес, посочен в електронния фиш, което обстоятелство намира пълно потвърждение и в снимковия материал, показващ разположението на експлоатираната АТСС. В конкретния случай не е установено наличието на друг автомобил към момента на регистриране на твърдяното нарушение. Не на последно място, налице е и положителна констатация за спазване всички нормативни и технически изисквания при измерването на скоростта. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, не съществуват съмнения в нейната обоснованост, поради което съдът дава вяра на същата и я използва при формиране на своите фактически изводи, като по този начин са опровергани оплакванията в жалбата и на етапа на съдебните прения, че не са установени посоката на движение на автомобила и мястото на нарушението.

По отношение на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира, че същите са непротиворечиви, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от ОПУ-София, ведно с приложения, заключение на съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат 4 кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително 5 подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/. В тази връзка, възраженията за неточно описание на мястото на нарушението са неоснователни, тъй като фиксирането в електронния фиш на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. 40-та, находящо се в платното за насрещно движение, е извършено с оглед използването му като ориентир и конкретизацията на процесния пътен участък, в който е осъществено самото деяние. Нещо повече – в оспорения санкционен акт ясно и недвусмислено е отразена посоката на движение на автомобила от гр. София към с. Яна, което обстоятелство намира потвърждение и в изготвената съдебнотехническа експертиза. Не се споделят и упреците в жалбата, насочени към органите на МВР, че са разположили АТСС непосредствено след табелата за начало на с. Долни Богров, като по този начин не са предоставили „възможност на водачите плавно и безопасно да намалят скоростта от 90 км/ч до 50 км/ч“, имайки предвид, че самото наличие на табела Д 11 е задължавало жалбоподателя Г. да редуцира своевременно скоростта си именно преди да навлезе в рамките на населеното място.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторно превозно средство.

По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.

Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за 6 движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.