Решение № 365 от 04.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500115 по описа за 2025 година

С Решение № 112 от 31.07.2017 г., постановено по гр. д. № 582/2015 г. на Б.градския районен съд, е допусната делба между Д. А. С., Ц. А. Т. и И. П. Д. на шестнадесет поземлени имота при квоти: по и 1/6 ид.ч. за Д. А. С., Ц. А. Т. и 4/6 ид.ч. за И. П. Д..

С Решение № 260001 от 29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 582/2015 г. на Б.градския районен съд, съдът е извършил делбата по реда на чл. 353 от ГПК, като е групирал делбените имоти в три дяла и ги е разпределил между съделителите Д. А. С., Ц. А. Т. и П. М. Н. (конституирана във втората фаза на делбеното производство като наследник на починалата И. П. Д.).

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от П. М. Н. срещу Решение № 260001 от 29.01.2024 г., постановено по гр. д. № 582/2015 г. на Б.градския районен съд.

Жалбоподателката счита решението за неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и моли съда да го отмени, като върне делото на първата инстанция за разглеждане от друг състав с указания за провеждане на първо по делото заседание след допускане на делбата и назначаване на повторна СТЕ със задачите на първоначалната, или, при условията на евентуалност, постанови ново решение по съществото на спора. Изтъква, че по делото е проведено едно- единствено заседание, в което е прието заключение по СТЕ и е преклудирана възможността й за предявяване на претенции по сметки по чл.

346 от ГПК. Твърди, че заседанието е проведено на 06.06.2023 г., когато се намирала на продължително лечение в болница (от 29.05.2023г. до 12.06.2023г. включително), а не била в състояние да ангажира адвокат, поради внезапно влошеното й здравословно състояние. Така тя била лишена от 1 възможност да участва по делото и да бъде надлежно представлявана.

Впоследствие поискала от съда да отмени дадения ход по същество на делото и да насрочи ново съдебно заседание, но с Определение № 260120 от 29.06.2023г. бил постановен отказ. Оттук жалбоподателката прави извод, че PC-Б.град я е лишил от правото й да участва в процеса, а интересите й били съществено увредени. Намеква за пристрастност от страна на първоинстанционния съд, в резултат от която била лишена от възможността да оспори некомпетентното и тенденциозно (според нея) заключение по СТЕ, както и да заяви претенциите си по сметки по чл. 346 от ГПК. Счита, че по принцип правилно съдът се бил насочил към приложение на разпоредбата на чл. 353 от ГПК, но извършеното от съда разпределение не е съобразено с нито един от двата варианта, предложени от вещото лице и не е било предложено на страните за обсъждане, с което счита, че е накърнено правото й на участие в процеса. Развива съображения, че съдът е следвало да възложи на вещото лице изготвянето на повече варианти, с които страните да се запознаят предварително и при които стойността на дяловете да отговаря максимално на квотите им в съсобствеността. Като допуснато от районния съд нарушение сочи, че на двамата ищци със значително по- малки квоти (по 1/6 ид.ч.) са възложени множество имоти, докато на нея (независимо че е с най-голяма квота от 4/6 ид.ч.) са възложени само 3 недвижими имота. Счита, че това е проява на неравнопоставеност. Подчертава, че всички делбени имоти са земеделски, а това, че три от тях са в границите на урбанизирана територия би могло да се отрази само на стойността им, но не променя земеделския им характер. Намира, че имотите са оценени некоректно от СТЕ. Изтъква, че и съдът и вещото лице не са се съобразили със становището на главния архитект за поделяемост на трите поземлени имота в рамките на урбанизираната територия на с.Разлив. В решението не било индивидуализирано коректно заключението на вещото лице П. В. П.. Допълнително обръща внимание, че освен заключението, в.л. П. П. е изготвил и доклад за оценка на процесиите имоти, който съдът не е приел, но който по същество представлява същинската техническа експертиза за оценка на имотите. Възразява срещу начина на оценка на имотите, както и посочените техни крайни цени, а също и срещу индивидуализацията на част от тях. Възпротивява се срещу позоваване на ПУП, като сочи че до сега такъв не е реализиран и не съществува. Сочи, че действително съществува Заповед № 361/29.09.2004г., с която е одобрено изменението на кадастралния план на с.Разлив и се променят границите на имотите с пл. №№ 55, 56, 57, 58, 59 и 61, но това не означава, че тези имоти са УПИ, тъй като не била реализирана процедурата съгласно ЗУТ. Те попадат в урбанизирана територия, но не са оформени като УПИ, тъй като досега не е бил изработен проект за ПУП в тези квартали на с.Разлив. Поради това счита за неправилно, че вещото лице е означавал (съответно оценявал) тези имоти като УПИ. Сочи грешки в индивидуализирането на имотите в заключението по СТЕ и в обжалваното решение. Изтъква, че ПИ с кадастрален № 238, кв. 8 на с.Разлив, попадащ в урбанизирана територия, е имот без лице и изход, находящ се на двете регулационни граници с имоти УПИ Ш-60 и УПИ IV-60, кв.8 на с.Разлив собственост на П. М. Н.. Прави извод, че този имот не може да бъде обособен като самостоятелен, а следва да се разпредели в неин дял, тъй като тя е изключителен собственик на горните два имота. Оспорва методиката за оценка, използвана от вещото лице, както и определените от него цени на имотите.

Постъпила е и частна жалба от П. М. Н. срещу Определение № 260063 2 от 30.10.2024 г. постановено по гр.д. № 582/2015г. на PC- Б.град, с което съдът е оставил без уважение молбата й по чл. 248 от ГПК за изменение на горното съдебно решение в частта за разноските. Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необосновано и частично недопустимо. Излага съображения, до голяма степен идентични с тези от въззивната жалба. Сочи, че вещото лице П. В. П. не фигурира в Единния регистър на вещите лица и не е регистриран в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по Закона за съдебната власт, а изготвеното от него заключение по СТЕ е некомпетентна, тенденциозна, незаконосъобразна и негодна за ползване поради множество грешки, неточности, пропуски, несъответствия и груби нарушения при методите за оценка. Счита, че съдът е следвало да не допуска изслушването на вещото лице и, евентуално да отложи приемане на заключението, като даде указания на вещото лице да изготви допълнителна СТЕ в съответствие с българските стандарти за оценяване, или да замени в.л. П. с друго вещо лице. Прави извод, че PC- Б.град е следвало да не приема заключението и да не разпорежда изплащането на възнаграждение в размер на внесения депозит, което, като част от разноските, неправилно и незаконосъобразно било възложено в нейна тежест. Развива съображения, че по делото не се съдържат доказателства, сумата от 266,67 лв. да е заплатена от двамата ищци. Позовава се на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ПАС, че ако съделителите в дадения им срок не са внесли разноски за извършване на експертизата за оценка на имотите и съставяне дяловете, делото по делбеното производство, по което е допусната делбата се предава в архив. Счита, че PC- Б.град не се е съобразил с нея, нито с невъзможността, другата страна в процеса да внесе от името на неплатилата страна припадащата й се част от определения депозит и да претендира платената сума по реда на чл. 78 от ГПК. Прави извод, че сумата от 266,67 лв. е недължимо платена от страна на ищеца по сметка на PC- Б.град и същият може да иска възстановяването й. На последно място, навежда довод, че разноските от 1503,47лв. (държавна такса върху стойността на дела й) са неправилно определени, тъй като са изчислени върху нереално, некомпетентно, невярно и неточно определяне на стойността на делбените дялове от вещото лице по СТЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Въззиваемите считат същата е неоснователна и недоказана. Подчертават, че по делото не е депозирана своевременно молба за отлагане на откритото съдебно заседание, проведено на 06.06.2023г. и не са посочени основателни причини за неявяването на жалбоподателката. Не били налице и твърдените предпоставки за „възобновяване“ на производството но обективни причини. Не споделят изложените във въззивната жалба съображения, че съдът бил лишил жалбоподателката от правото й да участва в процеса, като били нарушени принципите на чл. 8 и чл. 9 ГПК. Оспорват и фактическите твърдения на жалбоподателката в тази насока. Описват хронологически извършените процесуални действия по делото, както и представяните от страните документи, и анализират последните. Сочат, че за заседанието на 06.06.2023 жалбоподателката е била редовно призована, но не се явила и не изпратила представител, нито депозирала молба за отлагане на делото, а едва на 23.06.2023 поискала възобновяване на производството по обективни причини, с твърдението, че в периода от 29.05.2023г. до 12.06.2023г. била настанена отново поради здравословни причини в „Специализирана 3 болница за рехабилитация Марикостиново“ ЕООД, с. Марикостиново.

Изтъкват, че за този период не е представена никаква медицинска документация. Правят извод, че не се доказват особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателката не е била в състояние да преодолее, а в периода от 29.05.2023г. - 06.06.2023 е разполагала с една седмица, за да уведоми съда за твърдените от нея обстоятелства или да ангажира адвокат, но не го е направила, поради което считат, че тя сама се е лишила от възможността да участва по делото и да бъде надлежно представлявана.

Оспорват доводите й за демонстрирано пристрастие от съдията по делото.

Заявяват, че жалбоподателката не е предявила своевременно претенциите си по сметки и същите са преклудирани, а и впоследствие не е заявила техен ясен петитум. Намират, че допуснатите технически грешки не опорочават обжалваното решение. Оспорват доводите на жалбоподателката срещу заключението по СТЕ и срещу назначаването на вещото лице П.. Изтъкват, че заключението не е оспорено – нито устно, нито в писмен вид. Изразяват становище и по представения от експерта доклад за оценка, като считат, че той представлява неразделна част от експертизата, поради което не е посочен самостоятелно като приет от¬съдя, а това не представлява процесуално нарушение.

Оспорват и възражението по разпределението на имотите, като считат, че в обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви в тази връзка.

Подчертават, че критерият в случая не е броят на имотите, а тяхната стойност, която в най- голяма степен да отговаря на полагащото се на страните, съобразно техните дялове при минимални суми на уравняване.

Оспорват и изложените в т. 7.1 от въззивната жалба аргументи, като сочат, че при постановявавене на решението си съдът се е съобразил както със становището на главния архитект, така и със становището на вещото лице и правилно е приложил чл. 201 от ЗУТ във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.

Намират, че при делба на имот, който е с неуредни сметки по регулация, спорът за прилагане на регулацията е спор между съсобствениците на делбения имоти собствениците на имота, от който се отнемат или придават части по регулация, но той не подлежи на разглеждане в делбения процес, тъй като този имот се допуска до делба съобразно актуалните му технически характеристики. Намират за неоснователни и възраженията на жалбоподателката срещу опредените пазарни цени на имотите. Молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Подаден е и отговор на частната жалба на П. Н., с който Д. С. и Ц. Т. я оспорват. Изразяват несъгласие с основните оплаквания в частната жалба, свързани с твърденията за неправилна преценка на изготвената по делото експертиза на вещото лице П. П.. Считат, че тези оплаквания касаят съществото на спора и правилността на първоинстанционното решение, т.е. са предмет на въззивната жалба, а не на производството по 248 от ГПК. Споделят мотивите на обжалваното определение, че твърденията на страната по отношение на заключението на вещото лице П. са неотносими към дължимостга на присъдените в нейна тежест разноски, а касаят преценката по същество на доказателственото средство, която преценка е предмет на проверка на правилността на първоинстанционното решение от въззивния съд.