Определение № 922 от 26.11.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. гр. Добрич, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500700 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 700/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба вх. рег. № 7502/25.11.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич, подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, ЕИК 131134023 срещу Разпореждане № 5516/30.09.2024 по ч. гр. д. № 3041/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

Първостепенният съд след справка в НБД е установил, че длъжникът е с настоящ адрес в Република Турция и постоянен адрес в Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на Република България. По смисъла на чл. 48, ал. 7 КМЧП обичайното местопребиваване е приравнено на настоящ адрес. При така становената фактическа обстановка заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли.

Въззивната инстанция изцяло подкрепя доводите на първостепенния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първостепенния съд, изложени в атакувания съдебен акт.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5516/30.09.2024 по ч. гр. д. № 3041/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3