Определение № 15637 от 24.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15637 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110103540 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Анреал Имоти 7777“ ЕООД срещу Т. Г. П..

Ищецът твърди, че извършва по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти, като по възлагане на И. и К. Х. му било възложено търсене на имот за тях. В изпълнение на договора, на 20.05.2025г. служител на дружеството намерил обява в ОЛХ за продажба на тристаен апартамент в кв. Карпузица, като се свързал на посочения телефонен номер. Било постигнато съгласие за оглед, който се извършил на 07.06.2025г. На 04.08.2025г. бил извършен втори оглед със съдействието на ищеца, след който била отправена оферта към ответника за продажба цена от 230 000 евро при обявена такава от 245 000 евро. На 13.08.2025г. ответникът приел предложената цена, като попитала на какъв процент комисиона работи дружеството, на което му било отговорено, че стандартният е 3%, но за него ще бъде 1,5%, което ответника приел устно. Счита, че от този момент е налице устно постигнато съгласие за сключване на посреднически договор при възнаграждение от 1,5%. Твърди, че в изпълнение на договора управителят на дружеството се снабдил с кадастрални схеми и удостоверение за тежести за имота, подготвил договор за депозит, който бил подписан на 20.08.2025г., както и предварителен договор, който бил подписан от ответника, но отказал да подпише такъв за посреднически услуги, въпреки предварително изразеното съгласие и разменената кореспонденция. Счита, че уговорил в полза на ответника значително по-благоприятни условия от обичайните. На 07.10.2025г. била изповядана сделката пред нотариус, като на 08.10.2025г. била изпратена фактура до ответника за дължимото възнаграждение от 3450 евро, което не било заплатено. На 06.11.2025г. управителят на дружеството участвал и в предаване на владението на имота, а на 19.11.2025г. била връчена и нотариална покана на ответника. Счита, че е изпълнен фактическият състав на договора за посредничество, поради което има право на претендираното възнаграждение. Евентуално посочва, че ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка, тъй като ищецът извършил дейностите по посредничество и същият си спестил комисионата.

С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3450 евро – дължимо възнаграждение по договора, а евентуално същата сума поради неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от 07.10.2025г. до 1 окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Посочва, че е продавал самостоятелно имота си без да желае посредничество на брокери или други лица, като изрично е заявил неколкократно на ищеца, че не желае и не приема неговото посредничество, за което представител на ищеца изрично заявил, че няма да дължи комисиона. Отрича да е упълномощавал управителя на дружеството да се снабдя с кадастрални схеми и други документи за имота. Изтъква, че ищецът е действал изцяло и само в интерес на своите клиенти, които били купувачите на имота. Оспорва да се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира следното:

Исковата молба се явява нередовна в частта по предявените искове за законна лихва, като ищецът следва да уточни нейния размер за периода от 07.10.2025г. до датата на исковата молба – 10.02.2026г. и да представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса от 4% върху сумата, но не по-малко от 25,56 евро. При неизпълнение, исковата молба ще бъде върната в тази част.

Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 49 и 51 ТЗ и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на доказателствената тежест е както следва:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по главния иск, че между страните е сключен договор за посредничество, по силата на който ответникът му е възложил да извърши посредническа дейност при продажбата на собствения на ответника недвижим имот, за което е било договорено възнаграждение от 1,5% от продажната цена, която била 230 000 евро; че е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора да посредничи на страните по сключване на договор за покупко-продажба на имота. По евентуалния иск – че между ищеца и ответника е настъпило неоснователно имуществено разместване, като ответникът си е спестил разходи за извършената от ищеца дейност, с което се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, включително като проведе насрещно доказване, че между страните не е сключван договор за посредничество.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че ищецът е дружество, което се занимава по занятие с посредничество при сделки с недвижими имоти; че на ищеца е било възложено от И. и К. Х. търсеното и посредничеството при покупка на имот от тяхна страна; че ответникът е обявил имота си в ОЛХ, след което представител на дружеството се е свързал с него; че са извършени два огледа на имота, като е постигнато съгласие за продажна цена от 230 000 евро; че на 20.08.2025г. е подписан договор за депозит, на 11.09.2025г. предварителен договор за покупкопродажба, а на 07.10.2025г. окончателен такъв под формата на нотариален акт; че управителят на ищцовото дружество се е снабдил с кадастрални схеми за имота.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели се явява допустимо по отношение на посочените от всяка от страните обстоятелства, като тези обстоятелства са и относими към предмета на спора.

2

Ето защо, следва да бъде допуснат разпит на свидетели, но по един на всяка страна.

Няма необходимост от разпит на втори свидетел на страната на ответника, предвид че в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорно правоотношение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта по предявените искове за законна лихва, като ищецът следва в 1-седмичен срок да уточни нейния размер за периода от 07.10.2025г. до датата на исковата молба – 10.02.2026г. и да представи доказателства за платена по сметка на СРС държавна такса от 4% върху сумата, но не по-малко от 25,56 евро. При неизпълнение, исковата молба ще бъде върната в тази част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2026г. от 09:50ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените от страните документи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца и един свидетел при режим на довеждане от ответника в насроченото открито съдебно заседание, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за разпит на втори свидетел.

УКАЗВА на страните, че ако не водят допуснатите им свидетели в откритото съдебно заседание, без да са налице обективни и уважителни причини за това, доказани по надлежния ред, ще бъде отменено определението, с което са допуснати.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3