Определение № 25242 от 28.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25242 гр. София, 28.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110157984 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх. №149902/19.07.2022 г. от С. Т. С., чрез адв. ТБ се иска да бъде изменено решението в частта за разноските като вместо присъденото след направената редукция поради прекомерност адвокатското възнаграждение в размер 883 лева на ищеца се присъди възнаграждение в пълния претендиран размер от 2000 лева. Изразява се несъгласие с извода на съда за присъждане на възнаграждение съобразно минимума на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е постъпил такъв от Е. К. А, чрез адв. Н. Н. с искане молбата да бъде оставена без уважение, като се споделят изводите на съда, че делото не е с фактическа и правна сложност.

Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.

Съдът е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски.Посочено е, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв. ТБ, като е уговорено адвокатско възнаграждение от 2000 лева, платено в брой, което се установява от договора, служещ за разписка за сумата от 1000 лева и допълнително представената разписка за още 1000 лева. Въз основа на своевременното направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът е съобразил задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

Съдът е приел, че в процесния случай извършените от процесуалния представител на 1 ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално представителство в две съдебни заседания с разпит на свидетели по един оценяем иск, като претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразно с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде редуцирано до сумата от 883 лева.

Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №149902/19.07.2022 г. от С. Т. С., чрез адв.

ТБ за изменение на Решение №6608 от 16.06.2022 г. по гражданско дело №57984/ 20 21 г. на СРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2