Решение № 1520 от 10.02.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1520

Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20247050701899 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 197 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано по жалба на „Темакс България“ ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, [улица], представлявано от управителя Д. Б.-П. , подадена чрез адв. Д. Б., срещу решение № ПО-6/31.07.2024г. на директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - „Средни данъкоплатци и осигурители“ /ТД на НАП-СДО/, с което е оставена без уважение жалба срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ изх. № С240032-023-0002101/15.07.2024 г. на Ц. П. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП - СДО.

Жалбоподателя счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като с него е потвърдено оспореното ПНПОМ, а то от своя страна се явява немотивирано и постановено в противоречи с разпоредбите на процесуалния и материалния данъчен закон. Твърди се, че липсват изложени мотиви на атакуваното решение, тъй като липсват фактически основания за издаването на оспореното ПНПОМ /нарушение на императивната разпоредба на чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК/, няма данни въз основа на какви факти и обстоятелства е направено предложението за възникване на бъдещи задължения в размер на 747 717,01 лв. Счита се, че е налице неспазване на предписанието на чл. 2, ал.1 ДОПК, изискващо публичният изпълнител да действа самостоятелно и независимо. Липсват собствени мотиви на ответника по правния спор. Релевира се, че висящото ревизионно производство срещу „Темакс България“ ЕООД е за отговорност за задължение на чуждо трето лице, с което жалбоподателят няма „отношения“, които да пораждат отговорност по реда на чл.177 ЗДДС. Излага се, че предварителните обезпечителни мерки /ПОМ/ се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а в случая е точно обратното – дейността на дружеството се спира изцяло. Сочи се, че публичният изпълнител не е изследвал въпроса и не е посочил доказателства, че ПОМ няма да затруднят дейността на дружеството, което пък съставлява сериозен порок на оспореното постановление. Допълва се, че наложените обезпечителни мерки не само препятстват стопанската му дейност, но дори я блокират. Запорът върху всички негови банкови сметки нарушава обичайната му търговска дейност -води да забава в разплащания с доставчици и партньори, до забава в изплащане на трудовите възнаграждения на неговите работници. Отправено искане към съда е за отмяна на обжалвания административен акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява. В депозирана молба жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя на изложените в нея основания.

Ответникът- директорът на ТД на НАП-СДО, редово призоват, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Я., моли процесното решение на Директора на ТД на НАП „СДО“, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита жалбата за неоснователна, предвид събрания доказателствен материал и от докладът, който е предоставен и приет от съда е видно, че жалбата е абсолютно необоснована. Искането към съда е да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Въз основа на анализа и оценката на събраните в производството писмени доказателства, ведно с доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ПНПОМ с изх. № С240032-023-0002101/15.07.2024 г. на Ц. П. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП - СДО е издадено за обезпечаване на бъдещи публични вземания с очакван размер 747 717,01 лева /главница – 497 868,28 лева и лихви към 09.07.2024 г. – 249 848,73 лева/, за чието окончателно установяване е възложена ревизия със Заповед ЗВР № Р-32003224002035-020-001/24.04.2024 г. и е постъпило искане за предварителното им обезпечаване.

С постановлението са наложени следните обезпечителни мерки:

1. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в:

- ТБ/доставчик на платежни услуги “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за сумата от 747717.01 лв.

- ТБ/доставчик на платежни услуги “БАНКА ДСК” АД за сумата от 747717.01 лв.

- ТБ/доставчик на платежни услуги “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД за сумата от 747717.01 лв.

2. Запор върху следните МПС:

- лек автомобил марка DACIA, рег. № [рег. номер], рама № UU1KSD0F538237968, двигател № K7MF710UC56593, година на производство 2007 г., мощност 64 kw, със застрахователна оценка 1728.00 лв.

- лек автомобил марка RENAULT, рег. № [рег. номер], рама № VF1LB8K***, двигател № K7JA700R350025, година на производство 2008 г., мощност 55 kw, със застрахователна оценка 2363.00 лв.

- лек автомобил марка RENAULT, модел КЛИО, рег. № [рег. номер], рама № VF1LB8K***, двигател № K7JA700R350027, година на производство 2008 г., мощност 55 kw, със застрахователна оценка 2363.00 лв.

- товарен автомобил марка FORD, модел ТРАНЗИТ ФТ 350, рег. № [рег. номер], рама № WF0LXXTTFL5M65978, двигател № 5М65978, година на производство 2005 г., мощност 85 kw, със застрахователна оценка 8800.00 лв.

- товарен автомобил марка DACIA, модел ЛОГАН, рег. № [рег. номер], рама № UU1FSD1K539143988, двигател № K9KK792D106804, година на производство 2008 г., мощност 50 kw, със застрахователна оценка 5000.00 лв.

- товарен автомобил марка DACIA, модел ЛОГАН, рег. № [рег. номер], рама № UU1FSD1K537516687, двигател № K9KK792D034917, година на производство 2007 г., мощност 50 kw, със застрахователна оценка 5000.00 лв.

- товарно ремарке и полуремарке марка LANGENDORF, модел СКА 24 28, рег. № [рег. номер], рама № WLASKA335VWF52785, година на производство 1998г., със застрахователна оценка 13000.00 лв.

Изпратени са запорни съобщения до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, „БАНКА ДСК” АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и до Областна дирекция на МВР – Варна.

Срещу процесното ПНПОМ е депозирана жалба от „Темакс България“ ЕООД.

С оспореното решение - № ПО-6/31.07.2024 г., жалбата срещу постановлението е отхвърлена от директора на ТД на НАП – СДО. Изложени са мотиви, че ПНПОМ с изх. № С240032-023-0002101/15.07.2024 г. е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, съгласно правомощията, определени в чл. 167 ДОПК, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, спазени са изискванията за форма и съдържание на постановлението, посочени в чл. 196, във връзка с чл. 121, ал. 2 ДОПК. Предвид изложеното, контролиращият орган намира, че са спазени изискванията на чл. 121, ал. 1 и на чл. 121, ал. 3 ДОПК, а депозираните в жалбата възражения са неоснователни и недоказани.

Оспореното решение е съобщено на дружеството-жалбоподател с писмо изх. № 3253-06-893#1/31.07.2024 г. на 04.08.2024 г.

Като доказателства по делото са приети административна преписка с приложени към нея документи под опис и представените с писмо с.д. № 19761/31.12.2024 г. – Доклад № А-30003024000165-РД5-001/17.04.2024 г., ведно с шест броя приложения – 16 листа.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока за оспорване на решението на контролния орган по чл. 197, ал. 2 вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК. Решението е връчено на 04.08.2024 г., а жалбата е подадена на 07.08.2024 г. и от адресата му с нормативно признато право на оспорване – чл. 197, ал. 2, изр. 1 ДОПК.

Според чл.197, ал.3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

От представените по делото и в административното производство доказателства се установява, че дружеството – жалбоподател не представя обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Поради отсъствие на хипотезите на чл. 77 и 78 ДОПК в настоящия случай, съдът не дължи проверка за спазването на условията на чл. 195, ал. 5 от цитирания кодекс.

При анализ за съблюдаване на нормативното предписание на чл. 121 , ал.1 от посочения по-горе нормативен акт съдът констатира надлежно сезиране на публичен изпълнител от орган по приходите във връзка с висящо ревизионно производство срещу „Темакс България“ ЕООД . ПНПОМ изх. № С240032-023-0002101/15.07.2024 г. изхожда от главен публичен изпълнител при „СДО“ .

Оспореният акт е издаден в производство по чл. 197 ДОПК от директора на компетентната ТД на НАП – СДО – чл. 197, ал. 1 ДОПК, който е бил сезиран в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК от съобщаването на ПНПОМ с изх. № С240032-023-0002101/15.07.2024 г. Последното е издадено от орган по чл. 121, ал. 2 вр. чл. 167 ДОПК – публичен изпълнител при ТД на НАП – СДО, в писмена форма и със съдържанието по чл. 196 ДОПК.

От съдържанието на разпоредбата на чл.121, ал.1 ДОПК може да се направи извод, че целта на производството по предварително обезпечаване на публични вземания е предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. При подобна легитимна цел предложението на органа по приходи до публичния изпълнител следва да съдържа мотиви именно в насока нейното спазване т.е. излагането на аргументи за невъзможно или затруднено събиране на данъчните задължения и необходимост от предотвратява на действия, водещи до намаляване имуществото на ревизираното лице. Както в мотивите на издаденото ПНОМ от 15.07.2024г., така и решението на ответника от 31.07.2024 г. се съдържа подробно изложение на събраната информация за налични активи на ревизираното лице, приложени са справки от извършената проверка, има и заключение, че имуществото на „Темакс България” ЕООД е в по-малък размер от бъдещите му данъчни задължения. В тази връзка съдът счита за лишено от основателност възражението на жалбоподателя за отсъствие на мотиви на атакувания административен акт.

На следващо място, обективираната в жалбата до съда правна теза, че органът по приходи трябва да изложи в своето искане мотиви и въз основа на какви факти и обстоятелства е определил очаквания размер на публичните вземания, е погрешно тълкуване на правилото на чл.121, ал.1 ДОПК. Установяването на задължения и ЗОВ не става в обезпечително производство, а в различно административно производство /арг. чл.110, ал.2 ДОПК/, като законодателят гарантира право на жалба по повод тяхното установяване / чл.152 и 156 ДОПК/. В производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител няма задължение да проверява предполагаемия размер на задълженията . Според действащата правна регламентация той няма компетентност да обсъжда по същество констатациите на ревизиращия екип, включително оплакванията и аргументите на ревизираните лица. Неговата компетентност по материя е разписана в чл. 167, ал.1 ДОПК. Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс. В производството по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на задълженията за данъци и ЗОВ и в тази връзка трябва да изложи аргументи. Подобен анализ се съдържа в оспорения адм. акт. Цитирана е събрана информация от изготвени справки. Същите са приложени към издаденото постановление. Тяхната достоверност не се оспорва от жалбоподателя и поради тази причина той не ангажира доказателства за съществуването и на други активи, освен изброените в постановлението.