Решение № 5116 от 24.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 927/2026
- Вид
- Решение № 5116
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Невена Чеуз, ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16 ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 5116 гр. София, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100500927 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Етажните собственици на ЕС на адрес: гр. Софхия, бул. „******** чрез управителя „Образцов вход“ ООД и процесуален представител адв. П. Д. срещу решение № 15 395/11.08.2025 г. на СРС, 42 състав, постановено по гр.д. 30 187/2024 г., с което на основание чл. 40 ал.1 от ЗУЕС са отменени решенията на ОС на ЕС приети на 25.04.2024 г., както следва: по т.1 в частта „Приемане на финансов отчет за приходи, разходи и за наличността в касата на ЕС. Увеличение такса поддръжка асансьор на 150 лв. месечно. Създаване на перо „ДДД“, 15 лв. месечно на живущи. Смяна на отговорника за хигиената във входа по предоставена оферта от „Монсигер“ ЕООД като месечната такса да бъде разпределена на брой живущи“; по т.2 в частта „Договорът с „Образцов вход“ ООД да бъде продължен с 2 години като такса управление се увеличава от 7,20 лв. на самостоятелен обект на 8,50 лв. на самостоятелен обект, считано от 01.05.2024 г.“; по т. 3 „Изграждане на зарядна станция за електромобили в дворното пространство“; по т. 5 в частта „Да се възстанови вертикален щранг.
Да се извърши основно почистване и измиване на прозорците във входа. Да се 1 монтира по-качествен автомат на входната врата“ и по т. 6 „Упълномощава „Образцов вход“ ООД да предприеме съдебни действия за длъжници над 200 лв.“.
Във въззивната жалба са заявени твърдения, че съдебното решение е неправилно.
Изложени са съображения, че поканата за свикване на ОС на ЕС отговаря на изискванията на чл. 13 ал.1 от ЗУЕС. Изложени са и съображения, че е спазена разпоредбата на чл. 16 ал.4 от ЗУЕС като се твърди, че законът не поставял изискване председателстващия събранието и протоколчика да са две различни лица.
Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Д. А. Х., в който са наведени подробни съображения досежно процесуалната недопустимост на депозираната въззивна жалба, както и такива касателно правилността на решението и искане за неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Заявените възражения в депозирания писмен отговор на въззиваемата страна относно процесуалната недопустимост на въззивната жалба, обосновани с липсата на валидна представителна власт на управителя „Образцов вход“ ООД са предмет на протоколно определение от 21.05.2026 г., с които са оставени без уважение като настоящият съдебен състав намира за безпредметно да преповтаря и в рамките на съдебното решение респ. представения договор за възлагане на управление на ЕС от 25.04.2024 г., легитимиращ управителя с валидна представителна власт доколкото извършените от него действия по депозиране на въззивната жалба са предприети в срока на действие на договора респ. са и валидни с оглед нормата на чл. 19 ал.8 изр. посл. от ЗУЕС.
Предмет на производството е конститутивен иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС 2 с предмет решенията на ОС на ЕС, находяща се в гр. София, бул. „******** от 25.04.2024 г.
Съобразно нормата на чл. 13 ал.1 от ЗУЕС, ОС се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол.
По делото е представена покана за свикване на ОС на ЕС на 25.04.2024 г., изходяща от Г.С. с отбелязване, че е управител на ЕС и сочена дата на изготвянето й – 12.04.2024 г. /стр. 59 в делото на СРС/. Върху поканата липсва отбелязване на датата и часа на нейното поставяне.
Представен е и протокол за поставяне на покана за свикване с изписан ръкописен текст, че същата е поставена на 16.04.2024 г. в 10.00 ч. на информационното табло. Протоколът е подписан от М. Д. с отбелязване, че е представител на „Образцов вход“ ООД.
При тези ангажирани по делото доказателства следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 13 ал.1 изр.2 от ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл. 13 ал.1 от ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/. В този смисъл е решение 149/16.07.2013 г. по гр.д. 1210/2013 г. на Първо ГО на ВКС. Отбелязване на дата и час на поставяне на поканата за свикване на ОС върху същата, както беше посочено по-горе в рамките на настоящото решение не се установява да е извършено. Отбелязването им в изготвения протокол за нейното поставяне не може да санира липсата на изпълнение на императивното изискване на нормата на чл. 13 ал.1 изр.2 от ЗУЕС, поради което настоящият съдебен състав възприема възражението, заявено във въззивната жалба за спазена процедура по чл. 13 ал.1 от ЗУЕС за неоснователно.
Не могат да бъдат споделени и възраженията, заявени във въззивната жалба относно спазване на процедурата по чл. 16 ал. 4 от ЗУЕС доколкото протоколчика и председателстващият събранието са едно и също лице, видно 3 от съдържанието на процесния по делото протокол на ОС. Съобразно разпоредбата на чл. 16 ал.4 от ЗУЕС, протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия. Двамата имат различна функция - председателстващия ръководи събранието, протоколчикът отразява реда и начина на провеждането му, изявленията на участниците в събранието, гласуването. Изискуемото съдържание на протокола е нормативно установено в следващата, ал. 5 на същия текст дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание протокола е свидетелствуващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил и специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол в установен срок респ. изискване да се подпише от председателя и протоколчика, които удостоверяват верността на вписаните обстоятелства.
При отказ от някой от тях да го подпише, това се отразява по арг. на чл. 16 ал.6 от ЗУЕС. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелствуващи документи /решение 8/24.02.2015 г. по гр.д. 4294/2014 г. на Първо ГО на ВКС/ респ. тези разпоредби са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително в желания от въззивника смисъл.
Поради липсата на други заявени възражения във въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК право на разноски има въззиваемата страна, която не е отправила искане в този смисъл, поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 395/11.08.2025 г. на СРС, 42 състав, 4 постановено по гр.д. 30 187/2024 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5