Решение № 312 от 27.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Видин, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20221320101501 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, с предявен иск от В. К. В., със съдебен адрес: гр.София 1000, пл.“Позитано“ № 3, ет.2, офис 15, чрез адв.В.В. от САК, срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева.

Твърди се от ищеца, че не дължи паричната сума по изпълнителен лист, издаден срещу него на 18.12.2013г. по ч.гр.Д. № 2736/2013г. по описа на РС Видин, на основание договор за международна кредитна карта № 200809250010 и Общи условия за издаване и използване на международни кредитни карти от 15.10.2008г., за събирането на която сума е образувано изп. Д.№ 668/2014г. по описа на ЧСИ с район на действие СГС – Миладин Миладинов, поради погасяването й по давност, а при евентуалност - поради неуведомяване на длъжника за извършена в полза на ответника - кредитор цесия от първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД или от цесионера “АСВ“ ЕАД, упълномощен от кредитора.

Иска се ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, 1 че не дължи на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, сумите: 4109.99 лева, представляваща задължение, установено от извлечение от счетоводните книги на „Банка Пиреос България“ АД към 11.12.2013г. по искане за издаване на международна кредитна карта № 200809250010 и Общи условия за издаване и използване на международни кредитни карти от 15.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата; 6403.68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2009г. до 10.12.2013г. включително; 120 лева, представляващи разноски по делото и сумата в размер на 60 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.12.2013г. по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.Д. № 2736/2013г. по описа на РС – Видин, както и разноските по изп.Д. № 668/2014г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 от списъка на ЧСИ с район на действие СГС, в размер на 1699.96 лева, поради погасяването й по давност на основание чл.111 от ЗЗД, а при евентуалност – поради липса на предпоставките на чл.99, ал.3 от ЗЗД – цесията не е съобщена на длъжника.

А също - да осъди ответното дружество, да възстанови на ищеца събраната по изп.Д. № 668/2014г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786, сума, в това число главница, лихви и разноски по гражданското дело, и разноските по изпълнителното дело, общо в размер на 2528.00 лева, ведно с мораторната лихва за забава върху всяка една от сумите, считано от датата на превеждането й по сметка на ЧСИ до датата на завеждане на исковата молба, и ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане.

Ищецът ангажира писмени доказателства. Претендира производството. разноските по

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, като поддържа от своя страна, че не е настъпила погасителна давност на процесното вземане, тъй като изпълнителното делото е образувано на 22.05.2014г., и по него са извършени следните изпълнителни действия:

2

На 31.05.2014г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки;

На 03.07.2014г. от ЧСИ е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника;

На 19.05.2016г. „АСВ“ ЕАД е конституирано като взискател по делото, като в молбата са посочени няколко изпълнителни способа;

През 2017г. е наложен запор на банкова сметка в Първа инвестиционна Банка;

През 2018г. е наложен запор на банкова сметка в Юрибанк АД;

На 15.03.2019г. е поискана от ЧСИ справка в НОИ и в условията на евентуалност – налагане на запор в случай, че бъде открито правоотношение;

На 25.10.2021г. е изпратено запорно съобщение до „Интернешънъл Асетбанк“ АД, тоест давността е прекъсвана и не е изтекла. Претендира пресъждане на разноските по производството. При евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, становищата на страните и представените от тях писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства и приложено към настоящото дело изп.Д. № 668/2014г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 от списъка на ЧСИ с район на действие СГС, че ищецът е сключил договор за издаване на международна кредитна карта № 200809250010 и Общи условия за издаване и използване на международни кредитни карти от 15.10.2008г. с „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на който договор и извлечение от счетоводните книги на банката, срещу длъжника В. К. В. – ищец в настоящото производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 и сл. от ГПК, по ч.гр.Д. № 2736/2013г. по описа на РС – Видин, за сумите: 4109.99 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата;

6403.68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2009г. до 10.12.2013г., 16 лева - такси за периода от 20.08.2009г. до 10.12.2013г., както и за сумите: 210.59 лева - разноски по делото за платена държавна такса и 60 лева – адвокатско възнаграждение. За тези суми е 3 издаден изпълнителен лист от 18.12.2013г. по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение /лист 5 от делото, първоначално образувано пред СРС/.

Не се спори също, че въз основа на изпълнителния лист заявителят „Банка Пиреос България“ АД, е образувал срещу длъжника изп.Д. № 668/2014г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 от списъка на ЧСИ с район на действие СГС, заверен препис от което е приложен към настоящото дело. От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 27.05.2014г. по молба на първоначалния взискател „Банка Пиреос България“ АД, както и че същият е поскал и са извършени изпълнителни действия както следва:

- На 31.05.2014г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки;

На 03.07.2014г. е наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника;

На 19.05.2016г. „АСВ“ ЕАД е конституирано като взискател по делото, като в молбата са посочени няколко изпълнителни способа;

На 22.11.2016г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника за това, че на основание чл.429, ал.1 от ГПК ответното дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е конституирано като взискател на мястото на първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД;

На 29.08.2016г. с молба от правоприемника „АСВ“ ЕАД е посочен способ на изпълнение: запор на банковата сметка на длъжника;

На 17.09.2016г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в Юробанк Бълария АД и Райфайзенбанк Бъргария АД;

На 24.02.2018г. е наложен запор на банкова сметка в Юробанк АД и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;

На 14.04.2019г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Юробанк Бълария АД Райфайзенбанк Бъргария АД и ПИБ АД;

На 19.10.2021г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Интернешънъл Асет Банк АД;

На 13.05.2022г. е образувано настоящото производство, по което на ищеца е допуснато обезпечение с мярка „Спиране на изпълнението“ по изпълнителното дело с Определение № 1590/25.10.2022г.

От правна страна – на основание чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг 4 срок, какъвто е настоящия случай. В конкретния казус е безспорно между страните - наличието на дълга и неговия размер към първоначалния кредитор по образуваното срещу длъжника изпълнително дело въз основа на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. За проследяване на спорния между страните въпрос за изтичане на давността на вземането, съдът изследва посочените от взискателя изпълнителни способи и изпълнителните действия, извършени от ЧСИ, описани подробно по – горе.

От същите се установява, че предвидената в закона давност не е изтекла, тъй като давността в случая, започнала да тече след образуване на изпълнителното производство, е прекъсвана многократно на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД - чрез предприемане на действия за принудително изпълнение, така че в нито един момент предвидената от закона давност не е изтекла. Основателен е доводът на ответната страна, че предприемането на действия за принудително изпълнение като искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, независимо дали е приложен от съдия - изпълнителя, защото последният е длъжен да го приложи, тъй като от значение е кредиторовата активност да реализира изпълнението, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. А също, че перемцията, в случай, че е налице такава, е без значение за давността, тъй като в този случай /чл.433, ал.1 т.8 от ГПК/, нова давност започва да тече от последното й прекъсване – датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК – т.10.

По отношение на претенцията за недължимост на процесните суми поради неуведомяване на длъжника за извършената в полза на ответното дружество цесия, съдът намира, че същата е неоснователна, тъй като е извършена по висящия изпълнителен процес, при което прехвърляне на вземането не освобождава длъжника. Уведомяването за прехвърляне на вземането в случая се извършва от съдия – изпълнителя, който носи отговорност за изпълнението – да изпълни в полза на новия кредитор, а не на стария кредитор, поради което уведомяването по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия и конституирането на цесионер в изпълнителното производство, е без значение за основателността на иск по чл.439 от ГПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва 5 да понесе разноските ответника по делото за процесуално представителство в размер на 350 лева - за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения о т В. К. В., със съдебен адрес: гр.София 1000, пл.“Позитано“ № 3, ет.2, офис 15, чрез адв.В.В. от САК, срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на паричната сума по изпълнителен лист, издаден срещу него на 18.12.2013г. по ч.гр.Д. № 2736/2013г. по описа на РС - Видин, на основание договор за международна кредитна карта № 200809250010 и Общи условия за издаване и използване на международни кредитни карти от 15.10.2008г., за събирането на която сума е образувано изп. Д.№ 668/2014г. по описа на ЧСИ с район на действие СГС – Миладин Миладинов, поради погасяването й по давност, а при евентуалност - поради неуведомяване на длъжника за извършена в полза на ответника - кредитор цесия от първоначалния кредитор „Банка Пиреос България“ АД или от цесионера “АСВ“ ЕАД, упълномощен от кредитора, както и за осъждане на ответното дружество, да възстанови на ищеца събраната по изп.Д. № 668/2014г. по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег.

№ 786, сума, в това число главница, лихви и разноски по гражданското дело, и разноските по изпълнителното дело, общо в размер на 2528.00 лева, ведно с мораторната лихва за забава върху всяка една от сумите, считано от датата на превеждането й по сметка на ЧСИ до датата на завеждане на исковата молба, и ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане, като неоснователен.