Определение № 426 от 16.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Я. Т. чрез пълномощник адв. Д. В. М. против определение № 4825 от 19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 295/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, IV гр. състав, с което е отхвърлено искането на г-н Т. за изменение на решение № 472 от 31.10.2023 г. по гр. дело № 295/2023 г. по описа на РС – гр.

Асеновград в частта за разноските с предмет присъждането на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно. В случай на предявен иск за недействителност на клауза от потребителски договор неприложимо било правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Това било така, защото предявяването на иска било единственият път за защита на потребителя при изначално съществуващо извънпроцесуално положение, засягащо правата на му и създадено от кредитора чрез включване на недействителната клауза в договорното съдържание. Поради това не могло да се сподели становището на насрещната страна по делото „Сити кеш“ ООД (изразено в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК), че поради признанието на иска за недействителност от нейна страна и понеже не била дала повод за завеждане на делото, не следвало да й се възлагат разноски.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество като присъди на адв. М. възнаграждение в размер на 960 лева с включен ДДС, а на доверителя му В. Т. – сумата от 100 лева, представляваща заплатена такса.

Частната жалба е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са били действителността на договорна клауза – чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит от 26.10.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД (кредитодател – небанкова финансова институция) и В. Я.

Т. (кредитополучател – потребител), и връщането на недължимо платена въз основа на тази кауза сума в размер на 80,22 лева. В срока за отговор на исковата молба ответникът „Сити 1

Кеш“ ООД е признал иска за установяване на недействителност на цитираната договорна клауза, като е направил искане да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК – да не му бъдат възлагани разноски, тъй като е признал иска и не е станал повод за завеждането на делото. Районният съд е възприел тази теза и не е осъдил ответника да заплати разноските по делото.

Изводът на АсРС е неправилен, понеже самото включване на клаузата на чл. 11, ал. 1 в процесния договор, сторено от кредитодателя, съставлява негативно въздействие върху правната сфера на потребителя и поражда възможност той да се брани срещу това въздействие чрез предявяването на иск за признаване на недействителността й. Ирелевантно е обстоятелството, дали преди завеждане на делото „Сити Кеш“ ООД е претендирало дължимата въз основа на недействителната клауза парична сума от потребителя, или не.

Липсата на такива последващи действия от страна на финансовата институция не може да се тълкува като липса на поведение, даващо повод за предявяване на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Нещо повече – възлагането на разноските от водения съдебен процес в тежест на потребителя би могло да го възпре да потърси защита по съдебен ред, респ. да попречи на осъществяването на ефективния съдебен контрол върху недействителните клаузи в потребителски договори. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – напр. определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова – която настоящият съдебен състав споделя.

Предвид гореизложеното, отговорността за разноски следва да се разпредели не въз основа на правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а по общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. М. следва да се определи възнаграждение за осъществената от него правна помощ, платимо от „Сити Кеш“ ООД. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на цитираната разпоредба съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи – събрани са само писмени доказателства, проведено е само едно открито съдебно заседание, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Предвид изложеното, съдът счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева с включен ДДС (700 лева без ДДС) е съответно на посочените критерии.

Предвид изхода от делото на ищеца В. Т. следва да се присъди парична сума в размер на 100 лева, представляваща заплатена държавна такса за първоинстанционното производство, платима от „Сити Кеш“ ООД.

Обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено като вместо него се постанови ново такова, с което решението на районния съд се измени и се присъдят: на адв. М. – 840 лева с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, а на г-н Т. – 100 лева, представляващи заплатена държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4825 от 19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 295/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград, IV гр. състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

2

ИЗМЕНЯ решение № 472 от 31.10.2023 г. по гр. дело № 295/2023 г. по описа на РС – гр. Асеновград в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на адвокат Д. В. М., вписан в АК – гр.

Пловдив с личен № 1900161640, парична сума в размер на 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на В. Я. Т., ЕГН: **********, адрес: гр.

Асеновград, ул. „Рилска“ № 34, парична сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща съдебни разноски в първоинстанционното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3