Решение № 2761 от 26.06.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2761

Хасково, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20267260700619 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С. А. Х. - гражданин на Сирия, с посочен адрес за призоваване: [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. *, срещу Решение №790/07.05.2026г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС).

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Административният орган оценявал положението в Сирия като несигурно и напрегнато, но не определял насилието във всички части на страната като безогледно, при което достигнал до неправилен извод, че по отношение на оспорващия са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ. Анализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал оспорващият. Същевременно не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в Сирия и региона на страната, в който евентуално щял бъде върнат, както и документа, който представил. Този документ съдържал информация, пряко доказваща съществуваща опасност за живота и сигурността му при евентуалното му връщане в страната на произход. Жалбоподателят счита за неправилен и необоснован извода, че документът бил с ниска доказателствена стойност и не можел да бъде кредитиран като достоверно доказателство. Не били посочени конкретни основания, поради които същият се приемал за недостоверен , нито била извършена задълбочена и обективна проверка на съдържащите с в него факти. Не била изследвана възможността жалбоподателят да пътува до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска на такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната обособена част на страната, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките от финансов и битов характер за установяването му в конкретна област на Сирия, предвид материалните му затруднения, нито се обсъждали евентуални административни и правни препятствия за установяването му именно в посочената област. В тази връзка счита, че решението е издадено в нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС. Превратно било тълкувано и не било съобразено Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между изложените от молителя факти и обстоятелства, характеризиращи местоживеенето му в Сирия и информацията, изложена от органа, за област Идлиб. Изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви направил заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като не кредитирал факта, че причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там. Налице била реална възможност за принудителното въвличане на жалбоподателя в конфликт. След смяната на властта в Сирия не било ясно дали няма да възникнат нови зони на конфликти. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. На следващо място се сочи, че не било изследвано дали отклонението от военна служба съставлява тежко престъпление, за което да се налага лишаване от свобода в затвор, който да не отговаря на международните стандарти и това да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Не било изследвано също дали има вероятност да му бъде наложено наказание, което по своето естество да представлява изтезание или нечовешко или унизително отношение, тъй като напускането на Сирия можело да се изтълкува и като отказ – отклонение от военна служба. В Сирия и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в страната била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Жалбоподателят счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в Сирия, поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в Сирия, както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл решението си при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Моли се за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоначално оспорващият е подал молби до ДАБ при МС, заведени с рег. №УП 33765/07.08.2024г., с които е поискал закрила от Република България. С Решение №12748/06.12.2024г., Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. Х.. Така постановеното решение е обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Решение №1580/21.02.2025г. по адм. д. №62/2025г. е отхвърлил жалбата на С. А. Х. против Решение №12748/06.12.2024г. С Решение №7435 от 07.07.2025г. по адм. д. №3387/2025г. на Върховен административен съд на Република България е оставил в сила Решение №1580/21.02.2025г., постановено по адм. д. №62/2025г. по описа на Административен съд – Хасково, като решението е окончателно.

От оспорващия е била подадена последваща молба за международна закрила вх. №УП 33765/12.01.2026г. в ДАБ, която с Решение №42Х/29.01.2026г., издадено от Интервюиращ орган, на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, не е допусната до производство за предоставяне на международна закрила.

С Решение №8229/27.02.2026г. по адм. д. №1632/2026 на Административен съд София-град е отменено Решение №42Х/29.01.2026г. и преписката е върната на Интервюиращ орган на ДАБ при МС за произнасяне по последващата молба за международна закрила с рег. №УП 33765/12.01.2026г., подадена от С. А. Х.. Отбелязано е, че решението е окончателно.

По делото е представено становище №РПЦХ-01-1331/20.03.2026г., изготвено от юрисконсулт в РПЦ – [населено място], адресирано до Директор на РПЦ – [населено място], с което се предлага, в изпълнение на задължителните указания на съда, последващата молба на С. А. Х. с рег. №УП 33765/12.01.2026г. да бъде разгледана в производство по общия ред, като подробно са описани действията, които следва да бъдат предприети, вкл. да се извърши нова регистрация на молителя, като кандидат за международна закрила.

Във връзка с горното, с нова молба до ДАБ при МС, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС с вх. №364/25.03.2026г., С. А. Х. от Сирия е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 33765/25.03.2026г. Видно от същата, търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С. (собствено име) Х. (бащино име) Алсаади (фамилно име), гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Дараа. На 25.03.2026г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената С. А. Х. - гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Дараа, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – арабин, религия – мюсюлманин, сунит, професия шофьор, с основно образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители, петима братя и три сестри, както и за съпругата и детето на оспорващия, като за последните е отбелязано, че са с местонахождение в Сирия.

С писмо с рег.№ УП 33765/26.03.2026г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Съгласно писмо с рег. № М-3074/16.04.2026г. (рег. № УП 33765/17.04.2026г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС, не е възразено да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 25.03.2026г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 33765/25.03.2026г.

В хода на интервюто чужденецът е посочил, че има документ, издаден от общинския съвет на Батнна, обл. Кунейтра и силите за самозащита, според който, ако се завърне в Сирия трябва да бъде задържан и съден. Този документ трябвало да е в досието му. Посочил също, че няма в себе си документи за самоличност. Заявил, че е роден в [населено място], обл. Дараа, Сирия. От 2022г. до напускането на Сирия живял в [населено място]. Ходил на училище и имал незавършен 12 клас. Работил като шофьор в Сирия. Нямал проблеми в страната си заради етническата си принадлежност, нито заради религията си. Не бил арестуван, нито осъждан в страната си или в друга държава. Нямал роднини в България или в други страни от ЕС. Имал роднини в страната си – майка му, една от сестрите му и брат му били в ***, а другата сестра била в околностите на ***. Семейството му било в [населено място], близо до [населено място]. След като напуснал страната си, се свързал по телефона със съпругата си и с майка си. Разказал, че напуснал Сирия в средата на месец юли 2024г. със съпругата и детето си и преминали нелегално в Турция. Те останали при брат на съпругата му в Турция. Не използвал документи, за да пътува, нямал в себе си документи. В Турция останал около двадесет дни. Не знае къде точно прекосили границата с България, преминали с помощта на трафикант, със стълба над граничната ограда. Б. общо около тридесет човека. След това бил превозен с автомобил на трафикант до София. Това се случило в началото на август 2024г. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Разказал, че напуснал Сирия заради войната. Нямало никаква сигурност и условия за нормален живот. Имало много отвличания и грабежи. Брат му бил убит в затвор още по времето на стария режим, това го разбрали впоследствие. Страхувал се за семейството си и затова избягали. Имал представа какво се случва в момента в Сирия. Не смята, че нещо се е променило. Според него в Сирия не се знаело кога, кой и как може да убие човек. Гледал във Фейсбук как в [населено място], близо до ***, група от хора отиват да преговарят с други хора, защото убили двама души. Освен това, което казал, нямало други причини, поради които напуснал страната си. Относно представения от него документ обяснил, че съпругата му получила документа, когато се прибрала в Сирия в края на 2025г. Документът бил издаден от общинския съвет ***, обл. ***, защото селото му граничело с обл. ***. Не споменал за наличието на този документ в предходното интервю, защото не знаел за съществуването му и не знаел, че е търсен от тези племена. Страхува се, че ако сега се върне в страната си, племената може да го отвлекат, да го убият. Семейството му се завърнало от Турция в Сирия в края на 2025г. Б. в [населено място], обл. ***, живеели при родителите на съпругата на чужденеца. Нямали проблеми, доколкото му било известно. Законът на племената бил, че преследват само провинилия се, а не семейството му. Посочил, че в Сирия никъде не било безопасно, където и да отиде, ще бъде намерен от племената. Освен това го смятали за привърженик на Б. А., така определяли всички, които не са се завърнали в рамките на една година, но не можел да представи някакво доказателство.