Решение № 1334 от 21.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330112483 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД срещу А. М. У..

Ищецът моли да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 550 лв., представляваща неплатен остатък по запис на заповед, обезпечаващ договор за заем от 06.10.2023 г., ведно със законната лихва от подадено заявление по чл. 417 ГПК. По договора за заем се твърди, че е получена сумата от 600 лв, като единственото извършено плащане по договора било в размер на 50 лв.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, признава сключването на договора за заем, сочи, че ако сумата се претендира като непогасена главница, следва да се уточни по какъв начин е бил усвоен кредитът, как е предадена сумата на ответника. Липсвали писмени докаазателства, удостоверяващи, че процесната сума е предадена в заем на ответника, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Счита също, че договорът би следвало да отговаря на изискванията на ЗПК, счита, че липсват реквизити от ценната книга и същата е нищожна поради непосочване на валиден адрес за място на плащане и място на издаване. Разсъждава за понятието адрес и какво следва да включва, счита че записът на заповед е нищожен, тъй като договорът за кредит е обезпечен с абстрактна правна сделка, която по принцип няма кауза. Сочи, че по изпълнителното дело въз основа на листа по чл. 417 ГПК е събрана сума, за която няма данни дали е преведена на кредитора. Счита, че целият договор за кредит е недействителен, включително на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

1

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ. За основателността му следва да се докаже наличието на валиден запис на заповед с настъпил падеж, който обезпечава възниквало, изискуемо и действително задължение по договора за заем.

Установява се от приложената по частното дело ценна книга, че същата съдържа всички реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ. Неоснователно е възражението на ответника, че не е посочено място на плащане. Съгласно чл.536 ТЗ, при непълнота в съдържанието, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането. При това положение, мястото на издаването – гр. Пловдив, се смята и за място на плащането. Неоснователни са възраженията на ответника, че това място не е достатъчно индивидуализирано и не отговаря на изискванията за адрес. ТЗ не използва понятието адрес, а място на плащане. В случая е посочена и банкова сметка, по която да се плати, което достатъчно индивидуализира мястото на плащане.

Установява се още, че ценната книга е издадена в обезпечение на задълженията по процесия договор за заем. Това личи от уговорените дати на сключване и падеж на договора, които съвпадат с датата на издаване и падеж на ценната книга. Съвпадат и общото задължение по договора и по записа.

Установява се още сключването на договора за кредит и предаването на сумата за главница - 600 лв., на длъжника. Това личи от клаузите на самия договор, според които с подписването му длъжникът удостоверява получаването на сумата. За получаването й свидетелстват още представен разходен касов ордер, както и признанията на самия ищец, че на 01.03.2024г. е платил 50 лв. по договора.

Плащанията по принудителен ред не следва да се взимат предвид, тъй като ако има такива, те са събрани въз основа на изпълнителното основание по чл.417 ГПК. Съгласно тълкувателната практика на ВКС, ако се вземат предвид такива плащания в производството по чл.422 ГПК и искът се отхвърли в тази част, неправилно ще се стигна до издаване на обратен изпълнителен лист за иначе дължими суми, които са събрани по принудителен ред и за които искът е отхвърлен поради плащане в хода на процеса.

Преди подаване на заявлението е настъпил и падежът за плащане на главницата по договора, който съвпада с падежа по ценната книга – 06.02.2024г.

Всичко изложено води до извод за дължимост на сумата за главница в размер на 600 лв., като следва да се приспадне платената сума от 50 лв. Доказа се, че записът обезпечава до размер от 550 лв. действително, възникнало и изискуемо задължение по процесния договор за заем.

Исковата претенция от 550 лв. – неплатен остатък по записа, се явява изцяло основателна и следва да се признае дължимостта й, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Без значение са доводите за недействителността на договора, тъй като чистата стойност на кредита всякога е дължима.

При този изход на спора право на разноски има ищецът и следва да му 2 се присъдят, както са поискани в списъка по чл.80 ГПК – 25 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС за адвокатски хонорар, който е платен.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.535 ТЗ, че А. М. У. с ЕГН:

********** и адрес: **********, дължи на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК:

203595295 и адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ап.12, сумата в размер на 550 лв., представляваща неплатен остатък по запис на заповед , издаден на 06.10.2023г. като обезпечение на договор за заем №*** от 06.10.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2024г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4484/2024г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА А. М. У. с ЕГН: **********, да плати на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК: 203595295, разноските по делото, както следва: 480 лв. за адвокатски хонорар и 25 лв. за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3