Решение № 405 от 14.08.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Козлодуй, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100271 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. Б., ЕГН:********** чрез процесуалния й представител адв.Г.П. от АК – Враца против „ ЛИДЛ България „ ЕООД ЕНД КО КД, ЕИК:131071587, със седалище и адрес на управление с.Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.София, ул.“ Трети март „ №1, представлявано от „ Лидл България „ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.София, ул.“ Трети март „ №1, ЕИК:130993772, е предявен иск както следва:

- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на незаконно уволнението, извършено със заповед №40-РП/07.02.2023г., издадена от ответното дружество чрез пълномощника си Десислава Валентинова Г. и неговата отмяна;

- с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението й длъжност – „ касиер-продавачсътрудник продажби / обслужващ магазин / „;

- с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца следващи уволнението – от 07.02.2023г. до 07.08.2023г., през които ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение в размер на 7515.00 лева / седем хиляди петстотин и петнадесет лева /, ведно със законната мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата;

1

- с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 120.00 лева / сто и двадесет лева /, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. в размер на 2 работни дни, ведно със законната мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата по силата на безсрочен трудов договор от 29.10.2015г., сключен с ответното дружество, е заемала към последния длъжността „ касиер-продавач-сътрудник продажби / обслужващ магазин / „.Сочи се, че поради заболяване и извършена хирургична интервенция през 2022г., ищцата е ползвала продължителен болничен отпуск.След като се върнала на работа, на 25.02.2023г., ответникът й връчил заповед №40-РП/07.02.2023г., с която прекратявал трудовия договор на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.Твърди се, че след прекратяването на трудовото правоотношение, ищцата не е отпочвала работа по друго трудово правоотношение, както и, че същата търпи вреди в размер на месечното й брутно трудово възнаграждение за период от 6 месеца.Твърди се още, че на ищцата не й е било изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2023г..

Отразено е, че докато ищцата е работела към ответника, не е ползвала дължимия й платен годишен отпуск за 2023г., както и, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор е било отразено, че й се дължи обезщетение по чл.244, ал.1 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск, без да е посочен размера му.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:допълнително споразумение към трудов договор от 29.10.2015г., с дата 26.02.2021г.; допълнително споразумение към трудов договор от 29.10.2015г., с дата 30.11.2021г.; Заповед №40-РП/07.02.2023г.; трудова книжка №37 на ищцата; служебна бележка от Агенция по заетостта; справка от ТР.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – адв.А. А. и адв.С. С., е постъпил писмен такъв.

Видно от същия, според процесуалния представител на ответното дружество исковата молба е неоснователна.

С отговора не се оспорва наличието на валидно сключено трудово правоотношение между страните на основание трудов договор от дата 29.10.2015г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „ касиерпродавач-сътрудник продажби / обслужващ магазин / „, с код по НКПД 52490001.

Твърди се, че на 07.02.2023г. ищцата е подала до работодателя писмено предложение за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие, което е било прието от ответното дружество още на същия ден, като 2 ищцата е била уведомена за приемането на предложението, срещу което е положила и подписа си.

Не се оспорва и издаването на Заповед №40-РП/07.02.2023г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните.

С отговора се оспорва твърдението на ищцата, че никога не е подавала молба и не е изразявала искане за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и твърдението, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е неправилна и незаконосъобразна, и че не са налице фактическото и правното основание за прекратяването, отразени в заповедта.Оспорва се и претенцията на ищцата, че не й е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г..

На следващо място се счита, че предявените искове са недопустими.В тази връзка се сочи, че исковата молба е бланкетна и не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, вр.чл.129 от ГПК, а твърденията наведени в същата били лаконични и липсвала конкретизация и обосновка.Счита се, че ищцата не е направила изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават исковете й, което нарушавало пълноценното упражняване правото на защита на ответното дружество, а липсата на реквизита по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, водел след себе си до нередовност на исковата молба.

Сочи се, че по отношение на твърдението на ищцата, че никога не е подавала молба и не е изразявала съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие се сочи, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено напълно законосъобразно и отразявало валидната и припокриващата се воля на страните.Сочи се, че ищцата е подала писмено предложение до работодателя да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от 07.02.2023г., както и, че предложението й е било прието на същата дата с резолюция „ съгласен съм „ върху документа, като работодателят е връчил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.Твърди се, че твърдението на ищцата, че никога не е подавала молба за прекратяване и не е изразявала съгласие е изцяло невярно и противоречало на обективната истина, като самата С. Б. е признала с резолюция „ уведомена съм, че предложението за прекратяване е прието „ и е положила подписа си.

Счита се, че и двете страни с оглед на гореизложеното са формулирали и обективирали взаимната си воля за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че същото е било прекратено законосъобразно и в предвидената от закона писмена форма.

Счита се още, че несъстоятелно и необосновано било и твърдението на ищцата за незаконосъобразност и неправилност на процесната прекратителна заповед, като твърдението на същата, че не е налице фактическо и правно основание за прекратяване на трудовия й договор, било несъстоятелно и 3 необосновано.

В тази връзка в отговора са изложени твърдения, че процесната заповед констатирала изразената взаимна воля на страните да прекратят за в бъдеще трудовото правоотношение, което било обективирано в предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от 07.02.2023г..Сочи се, че самата заповед имала изцяло констативен характер и не инкорпорирала отделно изявление, а отразявала вече постигнатото съгласие.Отразено е, че фактическите обстоятелства, свързани с постигането на взаимното съгласие се доказвали от писмените документи, които ответното дружество представяло по делото.Сочи се, че от една страна ищцата не била навела конкретни пороци на заповедта, а от друга – последната нямала законово задължително съдържание и издаването й не пораждало конститутивния ефект на прекратяването по взаимно съгласие.Счита се, че волята на страните е била отразена валидно, а правоотношението е било прекратено от момента, в който приемането на предложението е достатъчно у предложителя, като в настоящия случай всички тези събития съвпадали като дата – 07.02.2023г..

С оглед гореизложеното се счита, че фактическото и правното основание за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата са налице, поради което нито заповедта, нито прекратяването били незаконосъобразни.

По отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, вр.чл.225 от КТ се сочи, че доколкото стореното уволнение е било законно и главния иск е изцяло неоснователен, недоказан и несъстоятелен, се счита, че и акцесорните искове за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение в размер на 7515.00 лева следвало да бъдат отхвърлени.

По отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ се сочи, че искът е изцяло неоснователен, доколкото работодателят е изплатил обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, поради което претенцията на ищцата била напълно погасена.Отразено е, че се представя фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2023г., от който било видно, че натрупаният неизползван платен годишен отпуск към датата на прекратяване е в размер на два дни, като обезщетението по чл.244 от КТ е било изплатено с последното възнаграждение.

Прави се искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като се претендират и направените от ответника разноски.

Към отговора са представени заверени копия от следните писмени доказателства:предложение за прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие, изхождащо от ищцата и приемане на предложението от ответното дружество; фиш за изплатено трудово възнаграждение от месец февруари 2023г..

С молба вх.№4081/16.05.2023г., ищцата заявява, че оспорва отговора и приложеното към отговора на исковата молба предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, като се излагат 4 твърдения, че нито ръкописния текст в заявлението, нито двата подписа в него са положени от нея.Прави се искане за назначаване на съдебно – графологична експертиза.

С молба вх.№5445/30.06.2023г., ищцата заявява, че освен автентичността на предложението оспорва и верността на изложеното в него.В тази връзка се сочи, че в изпратения й препис липсвали данни до кого е адресирано предложението.

Сочи се, че в отговора било посочено, че предложението е подадено от ищцата на 07.02.2023г., както е било и отразено в него, а е било входирано на 09.02.2023г., без да е отразено ясно къде е входирано – в гр.Козлодуй или в гр.София.Излагат се твърдения, че ищцата не е ходила в гр.София, като се твърди, че това налагало извод, че входирането е станало в гр.Козлодуй.Този извод се подкрепял и от наличието на втора дата на входиране – 10.02.2023г. в „ Лидл България „ ЕООД Ко КД, гр.София, както било отразено върху предложението.Счита се, че от горното може да се направи извод, че предложението е било препратено от гр.Козлодуй на гр.София, където е седалището на ответното дружество.

Отразено е, че след като е получил предложението за прекратяване на трудовия договор на 10.02.2023г., когато се предполагало, че се е запознал с него, физически било невъзможно да се даде съгласие за прекратяване на трудовия договор още на 07.02.2023г., когато още не го е бил получил и не се е бил запознал с него.

Оспорва се и фактът, че подписът в предложението за ръководител е бил положен от посоченото за ръководител лице.

Отразено е, че при посочените данни не е било налице фактическото и правно основание за уволнението на ищцата по взаимно съгласие, тъй като същата нито е била подавала такава молба, нито е била уведомявана по съответния ред за евентуалното й приемане, в случай, че се приеме, че е подала такава в преклузивния 7-дневен срок по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради което се счита, че „ предложението „ не е прието.

Ищцата оспорва допълнението към отговора на исковата молба и приложеното към него платежно нареждане за превод на сумата от 346.20 лева.Изрично било посочено в него, че сумата, посочена в платежното нареждане представлява работна заплата за месец февруари 2023г., а не обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г..Прави се искане да бъде взето предвид, че сумата е била преведена на 15.03.2023г., а исковата молба е била входирана в съда на 14.03.2023г., поради което разноските по отношение на този иск следвало да останат за сметка на ответника, дори да се приемело, че тази сума или част от нея представлява обезщетение за неизползван отпуск.