Решение № 14865 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14865 гр. *****, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110107027 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу И. Р. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, както следва: сумата в общ размер на 364,55 евро, от които 305,65 евро - главница за периода 1.05.2023 – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, 51,36 евро - лихва за периода от 15.09.2023г. до 27.02.2024 г. върху платена главница за периода от 1.05.2022г. до 30.04.2023г., включваща и лихва за периода от 15.08.2024г. до 30.07,2025г. върху главница за периода 1.05.2023г. до 30.04.2024г., а за дялово разпределение: 6,13 евро - главница за периода 1.02.2024 – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението, 1,41 евро - лихва за периода от 15.02.2023г. до 27.02.2024г. върху платена главница за периода от 1.12.2022 г. до 30.11.2023 г., включваща и лихва за периода от 15.04.2024г. до 30.07.2025г. върху главница за периода 1.02.2024г. до 30.04.2024 г,, като се претендират и направените съдебни разноски във връзка с настоящото дело и възнаграждение за един юрисконсулт.

Твърди се, че сумите са дължими за доставка на топлинна енергия и за извършване на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „***********“ № 22, бл. 4а, вх. Б, ет. 2, ап. 3 за процесния период.

С отговора на исковата молба ответницата И. Р. Н. признава задълженията и моли да не се допускат експертизи.

1

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно правоотношение с ответната страна по отношение на процесния имот и за процесния период, размера на дължимата цена за доставена топлинна енергия за процесния период.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи погасяване на процесните вземания.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, а в тежест на ответника – да установи погасяване на вземанията за главница в срок или заплащане на претендираната стойност за обезщетение за забава.

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ответницата е собственик на топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия по отношение на него и между ответницата и ищеца съществува облигационно правоотношение през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот; до процесния имот, който е топлоснабден, в процесния период е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума. Тези обстоятелства съдът приема за установени.

Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответницата е собственик на имота с адрес гр. *****, ул. „***********“ № 22, бл. 4а, вх. Б, ет. 2, ап. 3, по отношение на който е открита партида с аб. № ******, като това се установява и от представения нотариален акт от 5.08.2014 г. Ответницата е подала и заявление-декларация за откриване на партида на нейно име, която е представена по делото.

2

Тъй като през процесния период ответницата е притежавала правото на собственост върху апартамента, то тя има качеството клиент на топлинна енергия и следва да отговаря и за задълженията за стойността на потребената топлинна енергия за периода.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че до топлоснабдения имот е доставено количество топлинна енергия, което отговаря на претендираната с исковата молба парична стойност, поради което е установен размерът на вземането на ищеца за стойността на потребената топлинна енергия през процесния период – 305, 65 евро.

Предвид изложеното, предявеният иск за присъждане на дължимата стойност на потребената топлинна енергия за процесния период е основателен в пълния предявен размер.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл.

33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.

3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия.

В случая ответницата е изпаднала в забава, считано от 15.08.2024 г., доколкото общата фактура е издадена на 30.06.2024 г. Съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК дължимата лихва за забава върху дължимата и посочена погоре сума, представляваща главница за ползвана топлинна енергия, с помощта на лихвен калкулатор, достъпен на електронната страница на НАП, като според направените изчисления, лихвата за периода от 15.08.2024 г. до 30.07.2025 г., възлиза на сумата от 39,02 евро.

Ищецът претендира и лихва за забава върху платена главница за предходен период, но по делото не са ангажирани доказателства относно съществуване на главното вземане (включително в поставените задачи на ССЧЕ и СТЕ, които касаят само вземанията за претендираната главница за топлинна енергия за периода 1.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и начислената върху тази главница лихва, но не и за лихва, начислена за отминали периоди, по отношение на които главницата за топлинна енергия е била заплатена), върху което е начислена лихва за забава, нито датата на заплащането му от ответницата, като съдът намира, че искът за присъждане на лихва за забава върху платена главница се явява недоказан.

С оглед изложеното, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД заа присъждане на обезщетение за забава, начислено върху вземания за топлинна енергия, следва да бъде уважен за сумата от 39,02 евро и за периода от 15.08.2024 г. до 30.07.2025 г., и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 51,36 евро и за периода от 15.09.2023 г. до 27.02.2024 г.

3

По претенцията за присъждане на суми във връзка с извършената услуга дялово разпределение: по силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т. С.“ ЕАД стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В случая се установява, че услугата дялово разпределение е била предоставена от „Д.“ ООД в процесния период, като съдът намира, че за процесния период се дължи претендираната от ищеца цена на тази услуга.

Ищецът е материалноправно легитимаран да претендира сумите, а същите се явяват установени по основание и размер, с оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства. Ето защо искът за присъждане на стойността на услуга за дялово разпределение следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

По претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия: по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

В исковата молба ищецът е поискал присъждане на разноски. Не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. На ищеца следва да се присъди заплатената от него държавна такса (51,12 евро), както и юрисконсултско възнаграждение в размер от 40,90 евро, което съдът определя по реда на чл. 25а, ал. 3 ГПК, като взе предвид, че процесуалният представител юрисконсулт е изготвил документи, но страната не е взела становище по отговора на исковата молба, не е взела становище по доклада на 4 съда, не е изпратила представител в открито съдебно заседание, нито е депозирала писмена защита или становище по съществото на делото.

Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъди сумата в размер от 87,59 евро.

Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Р. Н., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.

„***********“ № 22, бл. 4а, вх. Б, ет. 2, ап. 3, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*******“ № 23Б, по предявените искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 305,65 евро, представляваща цена за доставена и потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. *****, ул. „***********“ № 22, бл. 4а, вх. Б, ет. 2, ап. 3, абонатен № ******, за периода 1.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2026 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 39,02 евро, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата в размер от 305,65 евро, за периода 15.08.2024 г. до 30.07.2025 г., както и сумата от 6,13 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 1.02.2024 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2026 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за разликата над 39,02 евро до пълния предявен размер от 51,36 евро и за периода 15.09.2023 г. до 27.02.2024 г., както и иска за присъждане на обезщетение за забава в размер от 1,41 евро, начислено върху вземания за услугата дялово разпределение, за периода от 15.02.2023 г. до 30.07.2025 г.