Решение № 1186 от 10.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Пловдив, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330202571 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от С. Д. С. Х., ЛНЧ ********** против наказателно постановление № 24-1030-000670/14.02.2024г. на Началник група ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С. Д. С. Х. са му наложени административни наказания: глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 12 месеца, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че е ограничено правото му на защита, тъй като не му бил осигурен преводач като чужд гражданин нито по време на проверката на място, нито при съставяне на АУАН, както и при издаването на талона за изследване и издаването на НП. Моли съда да отмени обжалваното НП, като претендира и разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник група ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в молба-становище оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон, както и че нарушението било безспорно установено от обективна и субективна страна.

Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на талона за изследване, и при връчването им на нарушителя, присъствал преводач срещу подпис.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя от полицейски служител, владеещ писмено и говоримо *** език. Пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който да бъде намален до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

1

В открито съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адв. Т. Д. от АКПловдив, който поддържа подадената жалба. Излага съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима, по същество се явява неоснователна.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановката: на 21.01.2024г. в 18:53 часа, в ***, с посока на движение от запад към изток, жалбоподателят С. Д. С. Х. управлявал собствения си лек автомобил марка „Ленд Ровър“ с рег.№ ***, като допуска следното нарушение: 1. Управлява МПС след употреба на алкохол. На водача е извършена качествена проба в 18:53 часа на 21.01.2024г. с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM-0253, калибровано до 05.2024г., което отчете положителна проба 1,06 промила на хиляда алкохол в кръвта, чрез издишвания от водача въздух. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване с номер 0157108. Няма данни да е дал кръвна проба. 2. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя – свид.В. Т. Ш. и свид.Р. П. П. /след предявяване на процесния АУАН и талона за медицинско изследване/ се установяват времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушенията, техният автор, както и обстоятелствата по съставяне на АУАН и издаване на талон за медицинско изследване. Показанията им са изцяло последователни, логични, кореспондиращи и допълващи помежду си, незаинтересовни от изхода на делото, в унисон с всички събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие и им придава доказателствена тежест. Показанията им представляват придобити от тях преки и непосредствени впечатления от случилото се, извършената проверка с техническото средство и резултата от нея, осигуряването на лице, което да превежда на нарушителя и възможността на санкционирания да разбере за какво е наказан. В показанията си актосъставителят и свид.П. потвърждават изцяло фактическата обстановка, посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. И двамата свидетели безпротиворечиво сочат, че са спрели за проверка лек автомобил, чийто водач бил *** гражданин, 2 както и че с него на *** език е общувал свид.Ш.. Потвърждават извършената на жалбоподателя проверка за алкохол с Дрегер, който отчел положителен резултат, показан на нарушителя и отвеждането му в Първо Районно управление, за които действия предварително му било разяснено на *** език от свид.Ш.. И двамата свидетели възпроизвеждат категорично извънпроцесуално изявление на жалбоподателя, непосредствено към момента на извършване на проверката за употреба на алкохол, а именно, че нарушителят е заявил, че е употребил алкохол. Показанията им са еднопосочни и относно наличието на преводач, участвал в процедурата по съставяне на АУАН и изготвяне на талона за медицинско изследване. И актосъставителят, и свидетелят очевидец непротиворечиво сочат, че акта е бил прочетен от преводача и съдържанието му е било преведено на *** език от преводача на нарушителя, който е разбрал за какво е санкциониран и го е подписал без възражения.

От показанията на свид.П. Н. В. - приятел на жалбоподателя, се установяват употребения от Х. алкохол и възможността му да разбере на разбираем за него език за какво е бил спрян за проверка, установеното от нея, както и за какво е бил санкциониран. Установява се още, че с нарушителя е било разговаряно от полицейските служители на *** език. На *** език, който свободно владеел, свидетелят обяснил на жалбоподателя съдържанието на АУАН, включително и съдържащите се в него термини, допълнително разяснени от полицаите. Съдът цени с доверие показанията на свид.В., който макар да е заинтересован от изхода на делото, пресъздава с подчертана убедителност и непротиворечивост фактически обстоятелства, които се потвърждават от останалите писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите Ш. и П., поради което ги намира за достоверни и обективни.

От показанията на свид.П. С. Р. се установява начина на предявяване и връчване на наказателното постановление, както и подписването на нарочно изготвена в тази връзка писмена декларация на разбираем за жалбоподателя език – *** език, подписана от него, в която същият удостоверява, че е запознат със съдържанието и смисъла на предявения му документ, с правата и законовите срокове за упражняване правото му на защита. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, дадени при липса на индиции за предубеденост на свидетеля и съответни на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

От приложената по делото Декларация относно предявен и връчен официален документ от 28.03.2024г. се установява, че *** към Първо РУ Пловдив – свид.П. Р., владееща писмено и говоримо *** език, е предявила и връчила срещу подпис на жалбоподателя НП № 24-1030-000670/14.02.2024г.

От приложения по делото талон за медицинско изследване № 0157108, съставен на 21.01.2024 г. и подписан от жалбоподателя, се установява, че 3 нарушителят е бил съгласен и изрично е приел, показанията на техническото средство установило употребата на алкохол, а именно 1.06 на хиляда.

От приложения по делото списък на предоставени средства за измерване рег.№ 3286р-58302/17.11.2023г. се установява, че средство за измерване – Дрегер 7510 ARDM 0253 е извършена периодична проверка на 14.11.2023г., със срок на валидност от 6 месеца, премината успешно.

От приложените по делото документ за самоличност и шофьорска книжка се установява, че жалбоподателят е гражданин на *** и притежава валидна шофьорска книжка.

От приложеното по делото удостоверение за регистрация се установява, че процесният лек автомобил „Ленд Ровър“ е регистриран в *** с рег.№ ***.

От справка за нарушител/водач се установява, че освен за процесните нарушения, жалбоподателят има наложена санкция по ЗДвП и за друго административно нарушение.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извършване на нарушенията. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя, извършил проверката и съставил АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в акта. При непосредствения си разпит пред съда същият потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя на АУАН. Посочената фактическа обстановка в АУАН и НП и обстоятелствата по издаването и връчването на двата административни акта изцяло се установява и от разпитаните по делото свид.

Р. П. П., свид. П. Н. В. и свид.П. С. Р..

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от 4 надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начина, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. Всъщност съставомерността и извършените деяния не се оспорват от самия жалбоподател.

По нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Нарушената разпоредба забранява на водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Безспорно от всички доказателства по делото се доказа, че жалбоподателят в качеството му на водач по смисъла на §6, т.25 от ДП на ЗДвП е управлявал процесния лек автомобил с концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0.8 на хиляда, а именно – 1.06 на хиляда. Установява се от показанията на свид.Ш. „При разговор с лицето, същият имаше мирис на алкохол“, „…пробата беше положителна“ (стр.31 от съдебното производство), „При проведения разговор с водача, той потвърди, че е пил водка, не е отричал, че е пил“ (стр.31 гръб от съдебното производство); „Призна си, че е консумирал алкохол…“, от показанията на свид.П. (стр.33 от съдебното производство). Установява се и от показанията на свид.В. „С. Х. беше консумирал алкохол, вино или некви неща…“ (стр.63 от съдебното производство).