Решение № 186 от 12.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Кюстендил, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20261500500067 по описа за 2026 година

К. Г. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. **********************, чрез пълномощника адв. Д. С. С., САК **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Асен“№ 5, ет. 1, ап. 7, гр. София, обжалва Решение № 1328/10.12.2025 г., поставено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1410/2025 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е развалил на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения на 09.08.2016г. Договор за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с **************************** от 2016г. на нотариус с район на действие - Районен съд – Кюстендил, вписан с рег.№3157 от 09.08.2016г. в СВ-Кюстендил, акт *****************г., с който наследодателят на ищеца Г. Н. П., ЕГН ********** – С.С.П., ЕГН **********, бивш жител на с. Г.Г. общ. Кюстендил, починала на 28.10.2020г., е прехвърлила на ответника К. Г.

П., ЕГН **********, свой недвижим имот, а именно ¾ идеални части от поземлен имот УПИ VI[1]- 142 в кв.27 по плана на с.Г.Г. общ. Кюстендил, уличната и дворищна регулация утвърдени със Заповед №1703/11.11.1993г., с площ на целия имот – 1001 кв.метра, находящ се на административен адрес в с. Г.Г. общ. Кюстендил, ул. „Двадесет и трети септември“ №7, със съседи на имота – улица с о.т. 78-83-84, УПИ V-136, УПИ III-138, УПИ XV-141, УПИ VII-143, заедно с ¾ идеални части от построената в имота масивна жилищна сграда и всички подобрения и приращения в имота.

С посоченото решение КнРС е осъдил К. Г. П., да заплати на Г. Н. П. сумата в размер на 1555 лева – съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът обжалва постановеното първоинстанционно решение изцяло; изразява становище за неговата неправилност, като го счита за постановено при нарушение (неправилно приложение) на материалния закон – чл.87,ал.3 ЗЗД и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в частност чл.172 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК, като обобщава, че атакуваното решение е в явно противоречие с доказателствата и 1 приложимото право.

Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, постановил е решението си при липса на мотиви и при произволна и избирателна преценка на доказателствата, като е кредитирал единствено показанията на свидетелите на въззиваемия и е игнорирал показанията на свидетелите на въззивника.

Твърди се, че районният съд е изградил фактическите си изводи върху недоказани обстоятелства, включително относно полаганите грижи от трети лица и съществуването на договор за битови и социални грижи.

Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът е изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане, полагайки ежедневни грижи за прехвърлителя и е осигурявал необходимите средства за живот, като изпълнението е било приемано приживе от последния.

Алтернативно сочи, че съдът е тълкувал неправилно съдържанието на договорното задължение за издръжка и гледане, като е приел наличие на самостоятелно задължение за предоставяне на издръжка, което не е било уговорено между страните.

Твърди се също, че предявяването на иска е мотивирано от влошени лични отношения между страните и цели постигане на имуществено разместване, несвързано с предмета на договора.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, вкл. заплатеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г. Н. П., чрез пълномощника адв. Д. З., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба.

Възразява се срещу становището за неправилност на първоинстанционното решение и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се поддържа, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Възразява се и срещу твърденията за неправилно обсъждане на доказателствата и липса на мотиви, като се поддържа, че първостепенният съд е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е достигнал до извода за неизпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане.

Оспорва се и твърдението, че въззивникът е изпълнявал задълженията си по договора, като се поддържа, че по делото е доказано, че същият не е полагал необходимите грижи за прехвърлителя, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е развалил договора.

Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, съответно насочена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт .

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта- в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. Това принципно положение намира израз в процесуалната обвързаност на второинстанционния съд при условията на ограничен въззив да се произнесе по предмета на делото, след като извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни 2 изводи по спора, но при съобразяване на очертаните с жалбата предели на въззивната проверка.

В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на иск.

По повод жалбата окръжният съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема следното:

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното решение, в т.ч. установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Пред Кюстендилския районен съд е бил предявен иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД от Г. Н. П. за разваляне на договор от 09.08.2016г., с който наследодателката на ищеца ( негова майка) С.С.П. е прехвърлила на своя внук – ответника К. Г. П. недвижим имот срещу задължение за грижи и издръжка на прехвърлителката докато е жива. С оглед наведените фактически твърдения и възражения по делото, предметът на доказване се свежда до точното изпълнение от страна на ответника К. П. ( приобретател по процесния алеаторен договор) на задължението на същия за предоставяне на издръжка и грижи на своята баба С.П. за периода от сключване на договора (09.08.2016г.), обективиран в нотариален акт ******************* година по описа на Нотариус Милена Миленкова, до смъртта на прехвърлителката ( същата е починала на 28.10.2020г.- видно от у-ние за наследници №19/23.04.2025г.).

В цитирания нотариален акт № **********************г. задължението, поето от приобретателя , е посочено бланкетно - да се грижи и да издържа прехвърлителя докато е жива.

Кюстендилският районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че длъжникът по алеаторния договор, който е следвало да осигури на прехвърлителя С.П. такава издръжка и грижи, с които да е достатъчно тя да посрещне нуждите си, в конкретния случай не е доказано, като първоинстанционният съд се е позовал на показанията на свидетелите не само на ищеца, но и на ответника, достигайки до извод, че ответникът не е полагал необходимата грижа за баба си, а тази грижа, докато договорът е следвало да бъде изпълняван, предимно е полагана от свид.А. И. и съпруга й, на които е заплащано, но не от ответника, а от ищеца, и най-вече от пенсията на прехвърлителя, и освен това и доказателства за предоставяне на издръжка от ответника спрямо починалата му баба също не са били установени.

По въпроса за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е дадено разрешение по реда н а чл. 290 ГПК в решение № 26/2009 г. II ГО ВКС по гр. д. № 5524/2007 г., решение № 70/2011 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 612/2010 г., решение № 82/05.04.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 1313/2009 г. Обобщен отговорът е, че насрещните престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен договорът. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се допълни, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а 3 длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

За да се отговори на въпроса кои са релевантните факти по иска за разваляне, поради неизпълнение, на договор за издръжка и гледане, следва да се изясни, че съдът, тълкувайки волята на страните, трябва да определи обема на договрните задължения, след което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, като съобразява възрастта му, физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението.

Представяне на натурална издръжка - храна, режийни разноски, дрехи и други грижи - за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя, така че релевантни са всички факти, имащи отношение към изпълнението, то пълно ли е, ежедневно и непрекъснато ли се престира.

Неизпълнението - пълното или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е винаги основание за разваляне на договора. В този смисъл, бездействието на прехвърлителя да предяви иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД , ако е налице неизпълнение на алеоторната престация, не е пречка наследниците му да упражнят това негово право. Приживе, отношението на кредитора към предоставеното от длъжника изпълнение по грижи и издръжка е от значение за преценката има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя, поради което се преценява ведно с всички останали доказателства, но нито освобождава ответника от задължението да установи изпълнение, нито само по себе си е основание за отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД , ако няма доказателства за пълно и точно изпълнение. Както е изяснено и в ТР № 30/1981г. на ОСГК на ВС, наследниците на кредитора - прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.