Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 15.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 749/2024
Вид
Решение № 10
Подписан
15.01.2025
В сила
06.02.2025
Състав
Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Иванина Игнатова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.53, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, т.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, т.6 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. П., 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500749 по описа за 2024 година

Производството е по чл.463 от ГПК. Обжалва се разпределение на суми от 08.10.2024 г., извършено по изпълнително дело № 137 по описа за 2024 г. на съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд. В жалбата се твърди, че неправилно са приложени привилегиите и редът за удовлетворяване на вземанията, като е нарушена ал. 3 на чл. 136 от ЗЗД и чл. 76 от ЗЗД. Поддържа се, че задължението в размер на 5157, 59 лв. не съществува или евентуално е трябвало да бъде заличено, поради което НАП не е следвало да участва в разпределението. Искането е делото да се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от НАП.

Постъпило е писмено становище от държавен съдебен-изпълнител с изразено мнение за неоснователност на подадената жалба.

По направените във въззивната жалба доказателствени искания съдът се е произнесъл с Определение № 706 от 25.11.2024 г.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивнана жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, приети в проведеното открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

1

Изп. д. № 137/2024 г. по описа на ДСИ при РС-П. е образувано по молба на В. С. против С. О. К. въз основа на издаде в полза на взискателя изпълнителен лист, по силата на който К. е осъден да заплати на С. сумата от 2400 лв. – главница по договор за паричен заем от 30.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда – 13.11.2023 г. до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски в размер на 96 лв. С образуването на делото е наложен запор на партидата на длъжника в Затвора – гр. П. за разликата от сумата по обезпечението и издадения изпълнителен лист. Наложен е и запор по изп. д. № 161/2023 г. по описа на ДСИ при РС-П..

С постановление от 16.07.2024 г. ДСИ е конституирал като присъединен взискател по изпълнителното дело и Държавата за вземане в размер на 5157.59 лв.

На 17.07.2024 г. по делото е постъпила молба от взискателя В. С. с искане да се изиска и представи по делото изпълнителното основание, въз основа на което Държавата е конституирана като присъединен взискател, за да се види дали се касае за публични държавни вземания. На 05.07.2024 г. до НАП – С. е изпратено уведомление, получено от НАП на 19.07.2024 г., с което ДСИ е поискал да се издаде удостоверение на основание чл.191, ал.4 от ДОПК, което да съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника с оглед спазване разпоредбата на чл.136 от ЗЗД.

С молба от 24.07.2024 г. взискателят е направил възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност за вземането на Държавата в размер на 5157.59 лв.

С разпореждане от същата дата ДСИ се е произнесъл, че не е компетентен да се произнася по въпроса за давността, а това искане следва да бъде отправено към НАП.

На 22.07.2024 г. на длъжника К. е връчена ПДИ.

На 17.07.2024 г. и 02.08.2024 г. ДСИ отново е изпратил съобщения до НАП с искане да се уточни видът на задълженията към Държавата, но отговор не е получил, основен изпращане са същото съобщение за размера на задължението, което е получено още след първото отправено запитване.

На 27.08.2024 г. ДСИ е издал ново разпореждане, с което е изискал от НАП информация за това какви действия са предприети от НАП по посочените в писмото им изпълнителни дела и от коя дата е последното изпълнително действие. На 11.09.2024 г. взискателят НАП е отговорил, че по изп. д. № 7459/2001 г. няма предприети изпълнителни действия.

С разпореждане от 20.09.2024 г. ДСИ е насрочил извършване на разпределение на постъпилата сума от наложения запор за дата 08.10.2024 г.

2 от 11.00 ч. На 08.10.2024 г. е извършено разпределение, съгласно което получената по делото сума в размер на 2447 лв. е разпределена, както следва:

36 лв. за ДТ за разпределението; 264.92 лв. – ДТ по Тарифа № 1 с ДДС; разноски по изпълнението, направени от взискателя – 107 лв. Останалата сума в размер на 2039.08 лв. е разпределена в полза на ТД на НАП, без да се посочи основанието за това. В полза на взискателя В. С. не е разпределена сума. След изготвяне на разпределението то е съобщено на страните.

В проведеното пред ПОС открито съдебно заседание присъединеният взискател чрез ТД на НАП е представил писмени доказателства, от които се установява, че задължението в размер на 2732 лв. на длъжника К. произтича от задължение за данък върху доходите на физическо лице, а задължението от 1715.53 лв. произтича от задължение за осигурителна вноска за здравно осигуряване или общо сума в размер на 4447.53 лв. Задълженията са за 2022 г., срокът за деклариране е до 30.04.2023 г. съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, а давността е започнала да тече от 01.01.2024 г. и към настоящия момент не е изтекла.

От доказателствата, представени от ТД на НАП, е видно, че на 19.07.2024 г. С. К. е направил възражение съгласно чл.171 от ДОПК за изтекла погасителна давност по отношение на задължението от 5157.59 лв. и моли то да бъде отписано. С разпореждане от 06.08.2024 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП е постановен отказ да бъдат отписани задължения в размер на 4447.53 лв. поради това, че погасителната давност не е изтекла. Представена е и справка, от която е видно, че върху главницата в размер на 4447.53 лв. към дата 08.01.2025 г. е начислена и лихва в размер на 1014.16 лв. или общо задължението възлиза на 5461.69 лв. Тези доказателства следва да бъдат ценени от съда и взети предвид при решаването на спора на основание чл.235 от ГПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира жалбата, с която е сезиран, за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.136, т.2 от ЗЗД се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени следните вземания:

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 36 от 2006 г., изм., бр. 96 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;

3

Съгласно ал. 2 на чл.136 пък вземанията по т. т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Съгласно чл.162, ал.2, т. и т.9 от ДОПК публични са вземанията на държавата за данъци и лихвите върху тези задължения, следователно на основание чл. 136, ал.2 те се събират предпочтително с привилегията по реда на чл.136, т.6 от ЗЗД от цялото имущество на длъжника.

Безспорно е установено по делото, че в полза на държавата съществува публично вземане в общ размер на 5461.69 лв., за което не е изтекла погасителната 10-годишна давност, поради което като е разпределил остатъка от събраната сума в полза на държавата (след спазване на реда на привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД), ДСИ е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпределение на суми от 08.10.2024 г., извършено по изпълнително дело № 137 по описа за 2024 г. на съдебен изпълнител при Пазарджишкия районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред П.ски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4