Определение № 781 от 29.05.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. Плевен, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500342 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК вр.чл.419 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от П. Д. Ж., ЕГН **********, гр.Н., обл. П., ул. „Д.“ №*,чрез пълномощника й адв. В. В. от Пл.АК ,с посочен съдебен адрес против Разпореждане № 79/16.01.2025г. на РС – Никопол, постановено по ч.гр.д. № 35/2025 г. по описа на същия съд, с което е разпоредено да се издаде Заповед за незабавно изпълнение в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК***, гр.София, представлявано от Изп. директори Н.

Г.С. и А. Ч. Д. срещу П. Д. Ж., ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Н., ул.

„Д.“ №* и настоящ адрес в с. ***, общ. Н., ул. „М.“ №* ,за сумата от 1062,71 лв. главница; сумата от 27,56 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 05.08.2024 г. до 05.10.2024 г.; сумата от 123,91 лв. обезщетение за забава за периода от 05.08.2024 г. до 07.01.2025 г.; законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението - 16.01.2025г. до изплащане на вземането, както и съдебно деловодни разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и юрк. възнаграждение в размер на 150,00 лв., както и да се издаде Изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***,като се направи отметка за издадения изпълнителен лист върху заповедта за незабавно изпълнение и извлечението от счетоводните книги.

1

В частната жалба се излага становище, че вземанията на заявителя са неоснователни, тъй като жалбоподателката не е подавала искане за кредит и не е подписвала договор за кредит. Навеждат се доводи, че се касае за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си, като съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. След като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по-специално императивното правило на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗПК. Твърди се, че Районният съд не е съобразил тези разпоредби и не е отхвърлил претендираните от заявителя суми, както и че клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК, а именно оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически тази дейност не касае допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит и няма характеристиката на допълнителни услуги в полза на потребителя, следователно не попада в изброените в чл.10 ал.1 от ЗПК услуги, като следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В жабата се твърди,че в извлечението от счетоводните книги и в самия договор е посочено, че размерът на задължението по договора е 8756,88 лв., включващ главница, лихва и обезщетение за забава, като падежът на вноските е на всяко 15 число на месеца. Същевременно в извлечението е посочено, че дължимата сума е 1214,18 лв., от което се установява, че длъжникът е просрочил три вноски. Твърди се, че не е ясен начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Не става ясно върху кой размер на 2 главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви - върху главното вземане по договора за кредит или друго. Твърди се, че извлеченията от счетоводните сметки са нередовни и в този смисъл заявлението се явява нередовно, тъй като вземането не е индивидуализирано по размер и въз основа на него не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.2 от ГПК. Твърди се, че отделни клаузи от договора са нищожни, поради противоречие със закона и има наличие на неравноправни клаузи, за което съдът следи служебно на основание чл.7 ал.3 от ГПК.

Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното разпореждане на НРС, като постанови друго, с което да отмени Разпореждането за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и да обезсили издадения въз основа на заповедта Изпълнителен лист. Претендира разноски по делото.

В жалбата също така се прави искане по реда на чл.420 от ГПК да бъде спряно производството по изпълнително дело № 82/2025 по описа на ЧСИ Н.В., peг. № *** при КЧСИ ,с район на действие Пл.ОС.

Постъпил е писмен отговор от ответника по жалбата „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК***, чрез пълномощника юрк. М. Н., в който се изразява становище, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството,че не е налице нито една от хипотезите на чл.420 ал.1 и ал.2 от ГПК, доколкото към молбата липсват каквито и да било писмени доказателства за установяване обстоятелствата, посочени в цитираната разпоредба. По отношение на довода за нередовност на документа, въз основа на който е издадената заповедта по чл.417 от ГПК, ответникът счита, че проверката се извършва преди самото издаване и след като същата е издадена, то очевидно приема, че отговаря на необходимите изисквания. Приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на длъжника по процесния договор е документ сред посочените в чл.417 т.2 от ГПК и същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, както и е редовно от външна страна - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените, както и останалите непогасени вноски, за датата на изискуемост получаване на уведомлението, за размер на сумата, съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към датата на съставянето му, 3 включваща главница, лихви и неустойки, както и периода, за който се претендират. Същото носи печата на банката – заявител и подписа на длъжностното лице на банката по пълномощие, което го е съставило.

Ответникът посочва, че изложените в частната жалба възражения, както и всички останали, свързани със съществото на спора, жалбоподателят би могъл да направи във вече инициираното исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

Ответникът моли съда, да остави без уважение частна жалба, както и да отхвърли искането за присъждане на разноски. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от противната страна.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество частната жалба е неоснователна.

Въззивната инстанция намира,че частната жалба е по реда на чл.419 от ГПК,а именно предмет на обжалване е разпореждането на РС,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,тъй като Заповедта за изпълнение може да се обжалва единствено в частта за разноските,а при издадена заповед за незабавно изпълнение/чл.418,ал.1 от ГПК вр.чл.417,ал.1 от ГПК/-в частта относно разпореждането за незабавно изпълнение.Частната жалба е подадена заедно с възражението срещу Заповедта.

Производството пред първата инстанция е образувано по повод подадено Заявление от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417,ал.1, т.2 от ГПК-извлечение от счетоводни книги , по отношение на длъжника П. Д. Ж., ЕГН **********.

С Разпореждане № 79/16.01.2025 г. на РС-Никопол, постановено по ч.гр.д. №35/2025 г. по описа на същия съд, е разпоредено да се издаде Заповед за незабавно изпълнение в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК***, гр.

София срещу П. Д. Ж., ЕГН********** ,с постоянен адрес в гр.Н., ул. „Д.“ №* и настоящ адрес в с. ***, общ. Н., ул. „М.“ №*, за сумата от 1062,71 лв. главница; сумата от 27,56 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 4

05.08.2024г. до 05.10.2024г.;сумата от 123,91 лв. обезщетение за забава за периода от 05.08.2024 г. до 07.01.2025 г.; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението - 16.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и съдебно деловодни разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и юрк. възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Разпоредено е да се издаде изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, гр. София, ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52–54, като се направи отметка за издадения изпълнителен лист върху заповедта за незабавно изпълнение и извлечението от счетоводните книги.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 22/16.01.2025 г. по ч.гр.д. № 35/2025 г. по описа на Районен съд – Никопол.

Издаден е изпълнителен лист №20/16.01.2025 г. по ч.гр.д. №35/2025г. по описа на РС – Никопол.

Въз основа на издадения изпълнителен лист № 20/16.01.2025 г. е образувано изп. дело № 82/2025 г. по описа на ЧСИ Н.В. с район на действие Пл.ОС.

В обжалваното Разпореждане НРС е приел, че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за парично вземане, произтичащо от извлечение от сметка е процесуално допустимо, като отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК и не противоречи на добрите нрави. Приел е, че от представеното извлечение от счетоводни сметки за задълженията на кредитополучателя се установява, че същите към 07.01.2025 г. възлизат общо на претендираната сума. Видно от удостоверителното изявление на банката - заявител в извлечението, на 05.10.2024г. е настъпила изискуемост на вземанията, поради неплатени месечни погасителни вноски. Обстоятелствата досежно наличието на валидна договорна връзка между страните са предмет на изследване в рамките на евентуален исков процес,с оглед подаденото възражение.Приел е, че заявителят попада сред субектите, които могат да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение. Документът, удостоверяващ вземането му е редовен от външна страна, като същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като от него се установява, че длъжникът не е заплатил на падежа задължението си, поради което кредитът е станал изискуем.

5

Въззивният съд намира, че от представеното Извлечение от счетоводни книги, съгласно чл.417 т.2 от ГПК се установява, че към 07.01.2025 г. задълженията по Договор за потребителски кредит № 4053655711/27.09.2022 г. възлизат общо на претендираната сума от 1214,18 лв. Видно от отразеното в Извлечението от счетоводни книги от 07.01.2025 г., на 05.10.2024 г. е настъпила изискуемост на вземанията, поради неплатени месечни погасителни вноски, т.е. същото удостоверява задълженията на жалбоподателката към банката, както и изискуемостта на вземането.

Законодателят е предоставил правната възможност на определени правни субекти, посочени в чл.417 т.2 от ГПК да ползват като изпълнително основание за издаване на изпълнителен титул за вземанията си извлечения от счетоводни документи, удостоверяващи техни вземания, като изхожда от презумпцията, че редовно водените, според изискванията на Закона за счетоводството счетоводни документи съдържат достоверна информация за отразените в тях факти и събития и могат да служат за удостоверяване на налични вземания и задължения.

Съгласно постоянната практика на ВКС на РБ, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката–заявител срещу длъжника, извлечението от счетоводните книги по чл.417 т.2 от ГПК трябва да съдържа данни за договора за кредит, а именно: дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, начина и срока на издължаване, непогасения размер на вземането – главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост.