Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1455 от 25.11.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1335/2024
Вид
Решение № 1455
Подписан
25.11.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Ани Харизанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, пар.1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1,пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.11, ал.1 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3,т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.26, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Пазарджик, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220101335 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. К. К. от град В., ул.“А.

Н.“№3 срещу „А. Т. Е. Г.“АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ул.“С.“№16, П. Л. О. Ц., ет.8, представлявано от С. Ю. А., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 04.03.2020г страните са сключили договор за потребителски кредит №365417, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата паричен заем в размер на 1500лв. при ГПР от 49%, ГЛП от 40.54%. Ищцата се е задължила да върне кредита на 12 месечни погасителни вноски всяка вноска в размер на 289.17лв. Твърди се, че съгласно чл.5.6 от процесния договор за кредит в случай, че потребителят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на т.5.1 –т.5.5 или действието на обезпечението бъде по някакъв причина прекратено, кредитополучателят държи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е представил обезпечение.

Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в приложение №1 към договора и погасителен план към кредита. Неустойката се начислява и се заплаща от потребителя заедно със съответната погасителна вноска. Твърди се, че за непредоставено обезпечение на ищцата е начислена неустойка в размер на 1620.60лв.

Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Сочи се, че в договора посочен годишния лихвен процент, но липсва изрично посочване дали е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план е отбелязано какъв е общия размер на дължимата договорна 1 възнаградителна лихва и съотношението и с главницата по кредита, както и неустойката , за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че годишният процент на разходите е посочен само както абсолютна стойност . Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/ . Съобразно разпоредбите на ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставяния кредит. Твърди се, че в настоящия случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимост на неустойката. Не било ясно дали тези два компонента лихва и неустойка са включени в ГПР.

Твърди се, че процесният договор е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК , а оттам и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира за неустойка в размер на 1 620.60лв. не е включена в ГПР. Поддържа се, че с включване на неустойката в ГПР размерът на ГПР би нараснал двойно, та дори и повече. Посочването в договора на размер на ГПР ,който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи се, че с преюдициалното заключение по дело С-453/10 е прието ,че използването на заблуждаващи търговски практики , изразяващи се в непосочване в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Твърди се, че уговорената в договора неустоечна клауза е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1,пр.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави.Касае се за нарушаване на основен правен принцип на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на спазване на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Неустойката е уговорена в размер на 1 620 лв. и този размер е 110% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1500лв., което очевидно нарушава принципите на добросъвестност и справедливост. На следващо място се сочи, че клаузата за неустойка е нищожна поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.19, ал.4, чл.21, ал.1 и чл.33,ал.1 от ЗПК.

Преди сключване на договора кредиторът е длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже сключване на договора. Разгледана в този аспект търсената неустойка в размер на 1620.60лв. при неосигуряване на обезпечения чрез поръчителство или банкова гаранция прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна 2 оценка на платежоспособността на длъжни върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди/ няма данни за кредитора да са настъпили вреди от непредоставяне на обезпечение/ е пример за неустойка, която излиза извън присъщите и функции и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване.Твърди се, че неустойката по съществото си е добавък към възнаградителна лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя , която печалба би увеличила стойността на договора.Поддържа се, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя . С предвиждане на разходи за неустойка дефакто се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която норма ГПР не следва да бъде в размер повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС№426/2014г.

Отправено е искане до съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит№365417 от 04.03.2020г. , а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността неустоечната клауза, предвидена в а чл.5.6 от този договор. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден отговор на исковата молба ,с който се оспорват исковете като неоснователни. Оспорва се твърдението, че процесния договор е недействителен като противоречащ на императивните норми на чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК .Поддържа се, че в договора за кредит изрично е установен годишният лихвен процент на кредита , а именно 40.54% и условията за прилагането му ,тоест – прилага се по отношение на главницата по кредита, че същата се начислява на годишна база и че лихвата на ден се изчислява като 1/365.та от размера на годишната лихва. Според ответника няма съмнение, че лихвата е фиксирана, а не плаваща и не е свързана с референтен лихвен процент , поради което такъв не е посочен в договора . Възразява се срещу твърдението, че годишната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като не е налице законова норма , която да определя, че възнаградителната лихва не трябва да надхвърля трикратния размер на законната лихва . Единственото законово ограничение е установеното в чл.19, ал.4 от ЗПК, което определя, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в левове и валута, определена с постановление на МС на РБ. Видно от текста на договора, общите условия и погасителния план изрично са посочени размерите на ГЛП и ГПР , които размери са съобразени със законовите изисквания и липсва основание тези разпоредби да се третират като неотговарящи на изискването за добросъвестност и и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или на доставчика и потребителя, съобразно формулировката на чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че в процесния договор единствения разход, който формира ГПР е договорната лихва, доколкото не са предвидени други в самия договор. Поддържа се, че няма пречка страните да уговорят 3 договорна надбавка в размер по –голям от законната лихва В случая уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод се достига след преценка на конкретните данни по случая- срок на договора, размер на кредита, размер на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който ответника носи с оглед факта ,че като небанкова финансово институция се издържа от собствената си печалба,а и предвид факта, ме кредитът не е обезпечен.

Възразява се и срещу твърдението, че договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК . Твърди се, че размерът на ГПР е изчислен съгласно формулата , посочена в приложение №1 от ПЗР на ЗПК. В приложимите към процесния договор Общи условия е посочен начина на изчисляване на ГПР. Отделно от това в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити също е посочен и индивидуализиран ГПР. Поддържа се ,че установената в чл.22 от ЗПК санкция би намерила приложение единствено в случаите ,когато за потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния случай това задължение е установено в глобален размер и като част, която се добавя към размера на вноска по кредита, поради което за потребителя е съществувала яснота относно точния размер на задължението му и общата стойност на кредита.Сочи се, че разпоредбата на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи , включени в ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР , което изискване в случая било изпълнено.Според ответника задължението за неустойка не е разход по кредита,който следва да се включи в ГПР, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора не са взети предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен , формират от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисляване на ГПР, доколкото такива няма.

Възразява се срещу твърдението, че предвидената неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави като и поради заобикаляне на закона на основание чл.21 от ЗПК, включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка. Сочи се, че в чл.19, ал.3,т.1 от ЗПК изрично се предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на потребителя да представи надлежно обезпечение по кредита – поръчители или банкова гаранция.Излага се довод, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора . Ако потребителят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичане на срока за нейното представяне неустойката спира да се начислява. Кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставянето на СЕФ и с оглед на това би могъл да прецени дали да сключи или не кредита. Освен това кредиторът е 4 свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансовата надеждност на всеки кредитополучател.Конкретната неустойка е компенсаторна за неизпълнение на договорно задължение и страните са акцентирали върху нейната обезщетителна функция, тъй като се касаело за предоставяне на високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/ или банкова сметка , както при един банков потребителски кредит, кредитът не е застрахован, което евентуално да поправи вредите.Прави се искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.