Решение № 3354 от 22.07.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 20710/2019
- Вид
- Решение № 3354
- Подписан
- 22.07.2020
- В сила
- 02.03.2021
- Състав
- ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./22.07.2020 г. гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20710 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Ю.М.К. с ЕГМ **********, притежаващ лична карта № *********, издадена на 27.08.2009 г. от МВР - гр.
Варна, с постоянен адрес:***, действащ чрез адвокат К.Т., член на Адвокатска колегия - град Варна с личен № *** по карта № VAK0860 с адрес на кантора: гр. Варна, ул. „***" № 3, ет. 1, офис 1, против „Е.М." ЕООД със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано Райна Иванова Миткова - Тодорова, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 250лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди претърпяни от ищеца в качеството му на длъжник по изп. дело № 20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова, район на действия Варненски окръжен съд, вписан с per. № 719 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр.
Варна, ул. „Ген. Колев" № 38, вх. В, ет. 1, ап. 6 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че на 17.02.2010 г. срещу него е инициирано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 2191 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, 12-ти състав. Твърди, че със заявлението „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК **** претендира сумата от 1 492,52 лв. включваща 1000,00 лв. - представляващи главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-А-1089/ 11.12.2007 г. и 492,52 лв. начислени лихви за периода
20.10.2008 г. до 16.02.2010 г., както и сумата от 129,85 лева - направени по делото разноски. Твърди, че въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.02.2010 г. издадени по ч. гр. дело № 2191 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, IX състав, Ю.М.К. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********* сумата от 1 492,52 лв. включваща 1000,00 лв. - представляващи главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-А-1089/ 11.12.2007 г. и 492,52 лв. начислени лихви за периода 20.10.2008 г. до 16.02.2010 г., както и сумата от 129,85 лева - направени по делото разноски. Твърди, че на 24.02.2010 г. по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК ********* е образувано изпълнително дело № 20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова, вписан с per. № 719 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Варненски окръжен съд, адрес на кантора гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 38, вх. В, ет, 1, ап. 6. Твърди, че с молба от
01.02.2017 г. депозирана по изпълнителното дело ответникът „Е.М.“ ЕООД уведомява съдебния изпълнител, че съгласно сключен на 14.11.2016 г. Договор за цесия е придобило вземането по гореописания изпълнителен лист. Твърди, че за защита на своите права и интереси ищецът е ангажирал услугите на адвокат, на който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв. за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство, за което с молба депозирана по делото са представени Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 10.11.2018 г. и списък с разноски по чл.
80 от ГПК. Твърди, че след неколкократни посещения в кантората на частния съдебен изпълнител, проучване и анализ на делото, е депозирана молба с вх. № 4773 от 15.11.2018 г. по изпълнително дело № 20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова с която е отправено искане същото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди, че по отправеното искане до настоящия момент не е налице произнасяне на съдебния изпълнител, а при справка в деловодството на съдебния изпълнител се установява, че същото е висящо.
Твърди, че тези обстоятелства са го принудили да заведе съдебно производство, по силата на което да бъде прието за установено, че е настъпила перемция в изпълнителното производство и на свой ред давност за правото на принудително изпълнение. Твърди, че с Решение 1457 от 09.04.2019 г. постановено по гр. дело № 17326 по описа за 2018 г. на Варненски районен съд, 11 -ти състав е уважена исковата ни претенция и съответно прието за установено наличието на перемция и давност.
Твърди, че съгласно императивната норма на закона обективирана в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, а в конкретния изпълнител с влязло в сила съдебно решение е установено, че изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Исковата претенция се оспорва на първо място като недопустима с доводи за липса на правен интерес, защото ищецът е следвало да предяви претенцията си във воденото производство по гр.д. №17326/2018г. на PC Варна. На следващо място изтъква, че след постановяване на решението по гр.д. №17326/2018г., „Е.М." ЕООД е депозирал молба с искане за прекратяване на изп.дело №26/2010г. по описа на ЧСИ Станислава Дамянова Янкова с входящ номер при ЧСИ 1311/09.05.2019г. Изтъква, че след настъпилата перемпция ответникът не е извършил действия, с които е поискал събиране на вземанията по изпълнителното производство, като видно от представената молба от ищеца до ЧСИ с вх.
№4773/15.11.2018г. К. също е установил, че действия не са предприемани след 16.03.2010г., което не е оспорено и по проведеното гр.д.№17326/2018г. Приема, че съдебният изпълнител е следвало да прогласи настъпилия факт на прекратяване на изпълнителното производство, който е признат от ответното дружество. Изтъква, че не налице противоправно поведение от ответната страна, като евентуално виновно поведение може да се търси в действията/бездействията/ на съдебния изпълнител. Приема, че ищецът злоупотребява с процесуални права. На следващо място възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като го счита за прекомерно.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: договор за правна помощ и консултантско съдействие от 11.10.2018 г., списък на разноски по изп.д. № 20107190400026, молба вх.№ 4773/15.11.2018 г., решение № 1457/09.04.2019 г., заверено копие на изискано от ЧСИ Станислава Янкова, изп.д. № 20107190400026 по описа на ЧСИ Станислав Янков.
Представен по делото е договор за правна помощ и съдействие от 11.10.2018г., по силата на който ищецът е възложил на адв. Т. да осъществи процесуално представителство по изп. дело № 20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова, район на действия Варненски окръжен съд, вписан с per. № 719 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България. Страните са уговорили възнаграждение в размер на 250 лева, което е дължимо за заплащане в деня на подписване на договора.
С решение №
1457/09.04.2019г., постановено по гр. дело № 17326/2018г. на ВРС е прието за установено, че Ю.М.К. не дължи на „Е.М.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-6 следните суми, а именно: сумата от 1000,00 лв.
- представляващи главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 118РКО-А-1089/ 11.12.2007 г.; сумата от 492,52 лв., представляваща начислени лихви за периода 20.10.2008 г. до 16.02.2010 г., както и сумата от 129,85лв. , представляваща направени по делото разноски, за които суми са издадени Заповед № 1281/22.02.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2191 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, IX състав, които са предмет на образувано изпълнително дело № 20107190400026 по описа за 2010 г. на ЧСИ Станислава Янкова , с рег.№ 719 и с район на действие – Варненски окръжен съд, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията, на основание чл.439 ал.1 от ГПК.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Според ППВС № 7/1958г отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
Според ППВС № 9/1966г отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.
Отговорност по чл.49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа.
Въз основа на горното може да се обобщи, че отговорността на възложилия на работата /в случая „Е.М.” ЕООД/ е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, като субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия й състав. Юридическото лице не може да е деликтоспособно, защото не може да обладава психическата представа за вината. То може да отговаря на основание чл.49 и чл.50 ЗЗД, които са невиновни състави. /Решение № 6/1973г по гр.д.№ 2384/72 на I ГО на ВКС/.
За да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, е необходимо първо да се установи отговорност по реда на чл.45 ЗЗД на физическо лице, на което е възложена работа, при и по повод изпълнението на която е станало увреждане. Или, за да бъде уважен такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане, които са: вреда, претърпяна от пострадалия; причинно-следствена връзка между нея и деянието; причинителят-служител да има вина за причинените вреди; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; причинителят да е лице, на което отговорното по чл.49 ЗЗД юридическо лице е възложил някаква работа.
Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42182d12-33d4-4547-a459-a52d99c73cc8