Решение № 89 от 19.05.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 102/2023
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 16.06.2023
- Състав
- Тодор Иванов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 7, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл.7а, ал.2, пр.3 · Закон за автомобилните превози
- чл.96г, ал.1, пр.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 , ал. 1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 , ал. 1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 152, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Търговище, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря К. Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200102 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ“ВАРИАНТ-Д-91-К. М.“ гр.Търговище представляван от К. П. М., чрез пълномощник адв.А. Й. от САК против Наказателно постановление № 38-0003462/08.12.2022 г. на Директор РД “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр. В жалбата се посочва, че НП е издадено при нарушение на процесуалният и материален закони. Предвид на това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Жалбата се поддържа чрез писмено становище. Не се претендира присъждане на направените по делото разноски.
Наказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното писмо към преписката, излага становище, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като прави евентуално възражение за прекомерност на претендираният адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На 27.09.2022 г. около 09.50 ч. в гр.Търговище, в административната сграда на областен отдел АА гр.Търговище при извършване на комплексна проверка на дружеството превозвач ЕТ“ВАРИАНТ-Д-91-К. М.“ притежаващо лиценз № 8124 за товарни превози в Общността било констатирано следното нарушение : като превозвач жалбоподателя допуснал водача П. Х. П. с ЕГН ********** да извърши на дата 10.01.2022 г. обществен превоз на товари, с пътен лист сер.ВА № 268054 от Пазарджик до Търговище, с товарен автомобил влекач Рено Премиум с рег.№*****от категория N3 без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност за периода 15.07.2020 г. – 30.01.2022 г., видно от направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Водачът за 10.01.2022 г. има изминати 847 км. Въз основа на констатираното св.И. С. съставил на жалбоподателя АУАН № 327224/27.09.2022 г. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Жалбоподателят не е попълнил възражение в съставеният АУАН. Писмени възражения не са постъпвали и в предвиденият за това срок. Въз основа на съставения акт Директор на РД “Автомобилна администрация” гр. Русе издал атакуваното Наказателно постановление № 38-0003462/08.12.2022 г., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от същият закон, наложил на жалбоподателя административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приложена е справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на водача П. П. от който се установява, че същият е притежавал удостоверения за психологическа годност валидни от 15.07.2017г. до 15.07.2020 г. и от 30.01.22 г. до 30.01.2023 г., което кореспондира с изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.
Приложено е и копие от горепосоченият пътен лист, което копие също потвърждава изложената в наказателното постановление фактическа обстановка досежно извършеният превоз. В тази насока е и приложената 2 разпечатка от тахографа на процесният автомобил. Приложените копия на болнични листи установяват влошено здравословно състояние на водача П..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от правоимащо за това лице. Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че оспореното наказателно постановление е издадено при съществени процесуални нарушения. Задължителен реквизит на всяко едно наказателно постановление е посочване на мястото на извършване на нарушението. В процесното наказателно постановление, обаче, липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Недопустимо е липсата на съществени реквизити в наказателното постановление, да се извлича по пътя на тълкуването.
В НП е посочено, че с описаното адм. нарушение е нарушена разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Съгласно така посочената разпоредба, същата вменява изисквания към лицензираните превозвачи, че същите „...могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,ал.1 от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП“.
Така дефинирана, нормата на закона разкрива същността си на едно общо правило за поведение, но по отношение на конкретни изисквания за : възраст, правоспособност и психологическа годност, която препраща било към Наредба по чл. 7, ал. 3 от ЗАвП, която в случая е Наредба №33 от 03.11.99 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, било тази по чл. 12б, ал. 1 , а именно Наредба № Н-18 от 27.06.08 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, било според посоченото в чл. 152, ал. 1 у,т. 2 от ЗДвП, респективно Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за 3 извършване на психологически изследвания.
Т.е. конкретните задължения за субектите се съдържат в друг закон и съответно в друг подзаконов нормативен акт, какъвто обаче дори не е посочен, а още по-малко конкретна разпоредба от него. Кое задължение и дали въобще е от този подзаконов нормативен акт, за който съдът предполага, че наказващия орган е имал предвид в акта и НП е следвало конкретно да са спази, не става ясно от твърде общото описание в АУАН и НП, като в конкретния случай и в акта, и НП е посочена само общата разпоредба, тази по чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвП, която нищо конкретно не вменява на наказания субект. Аналогична е и разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Непосочването на описаните по-горе данни в НП са липса на реквизите по чл. 57 , ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН , което съставлява съществено процесуално нарушение на административно производствените правила По настоящото производство се обжалва НП №38-0003462 от 08.12.2022 г. на Директор на РД „АА“ Русе, съгласно което, жалбоподателят е допуснал на дата 10.01.2022 г. да бъде извършен обществен превоз на товари от гр.Пазарджик до гр.Търговище от водача П. Х. П. без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност видно от направена справка в информационната система на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, за което и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Реда и начина за издаване и ползване на удостоверенията за психологическа годност е регламентиран в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., При всяко постъпване на работа като водач на таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или 4 водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.
Съгласно изричната разпоредба на чл.8, ал.2, от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Това е така, считано от изменението на разпоредбата от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. извършено с ДВ бр. 84 от 21.10.2022 г., в сила от 21.10.2022 г.
Съгласно чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага действащият нормативния акт, освен ако до влизане в сила на наказателното постановление последва по-благоприятен закон. Нормата на чл.3 от ЗАНН е правен принцип, според който се извършва правната квалификация на конкретното деяние като административно нарушение.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние / действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието трябва да нарушава установения ред на държавно управление, което е задължителна негова обективна особеност. Деянието нарушава установения ред, както когато е формално - самото поведение като отклонение от диспозицията на правната норма, въвеждаща изискване за определено действие или бездействие е обективна реалност, която не съответства на изискваната, така и когато се състои от поведение, причинно-следствена връзка и резултат, увреждащ защитения обект, които са обективни признаци на самото деяние, обхванати от съзнанието на дееца преди и към момента на извършването му /деянието трябва да е виновно/. Обекта се засяга, чрез въздействие върху определен от фактическия състав предмет, поради което за правната квалификация на деянието под конкретен състав, е необходимо този предмет да е съзнаван, включително и чрез допускане на съществуването му като факт, от страна на дееца.
След като деянието, описано в НП, към настоящия момент съответства на действащия правен ред, то правно недопустимо е лицето да бъде наказано — отпаднало е основанието за налагане на санкция за конкретното деяние.
Както чл.3 от ЗАНН, така и чл.6 от ЗАНН са правни принципи, а те се прилагат заедно, за да изключат правните норми при конкуренция и така да 5 се определи коя от тях ще регулира фактите по случая.
В случая е безспорно видно, че промяната в наредбата влиза в сила от 21.10.2022г. а обжалваното НП е издадено на 08.12.2012 г., т.е. след влизане в сила на промяната на разпоредбата.
След като изменението е влязло в сила на 21.10.2022 г. то следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция, предвид нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Константно съдебната практика приема, че по - благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки административнонаказателни последици. С изменението от бр. 84 от 21.10.2022 г. на ДВ, в сила от 21.10.2022 г. на чл. 8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. настъпило още преди издаването на НП, деянието извършено от жалбоподателя е декриминализирано като административно нарушение. Съответно новата уредба на чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. се явява по-благоприятен закон за наказаното лице. На основание чл. 3. ал. 2 от ЗАНН съдът следва да приложи новия поблагоприятен административнонаказателен закон, като приеме, че е отпаднало основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в наказателното постановление деяние, на това основание.
Горното налага отмяна на издадения санкционен акт - обжалваното НП, поради противоречие с процесуалният и материален закони. В този смисъл е и трайната съдебна практика.
При така изложеното по-горе, съдът намира, че оспореното НП следва да бъде отменено.
Разпечатката съдържа 31 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42180b5b-5a41-47b6-9902-b3ba2b56af30