Решение № 65 от 21.01.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Кюстендил, 21.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20221520101250 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

„Т.“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. С., ул. „Я.“ ***, е предявило против О. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Х.“ №***, вх. „*“, ап. *, да бъде признато за установено, че Г. дължи на „Т.“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 1 136, 03 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 10.2017 г. – 04.2019 г., 182, 94 лв. – лихва за периода 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. и лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до изплащане на задължението, сумата от 32, 11 лв. – цена за дялово разпределение за периода 12.2017 г. до 04.2019 г., лихва в размер на 6, 94 лв. за периода 31.01.2018 г. до 23.12.2020 г., и лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до изплащане на задължението.

Претендират се и сторените съдебно - деловодни разноски.

Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение по продажба и покупка на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., бул. „Х. Б.“ №***, вх. „*“, ап. *. Сочи се, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. ОУ били влезли в сила. За процесния имот били начислявани прогнозни месечни сметки, а по-късно били изравнявани от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в 1 сградата.

Ето защо, предвид посоченото, „Т.“ ЕАД иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 1 136, 0 3 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 10.02.2017 г. до 04.2019 г., 182, 94 лв. – лихва за периода 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. и лихва за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 32, 11 лв. – цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода 12.2017 г. до 04.2019 г., лихва в размер на 6,94 лв. за периода 31.01.2018 г. до 23.12.2020 г., както и лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането.

Претендират се и сторените съдебно - деловодни разноски.

Иска се при наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание исковата претенция се поддържа посредством предварително депозирано от ищеца становище в посочения смисъл, а ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено решение.

За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея. При посочените обстоятелства ответникът редовно призован, при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК не се явява в заседаниято проведено на 20.01.2023г. и не се представлява. Не е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от предприетото процесуално поведение.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявени те искове са вероятно основателн и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и процесуалното бездействие от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде уважена в претендирания размер.

2

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не излага подробни съображения.

За пълнота съдът ще посочи, че вземането, предмет на установяване в настоящото исково производство, е идентично с претенцията по ч. гр. д. № 5/2022 г. по описа на КРС, което е образувано след изпращането му подсъдност от СРС.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната с т р а н а следва да бъде осъдена да заплати н а ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство – 472, 84 лв. за държавна такса и депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са в общ размер на 27, 16 лв. държавна такса и и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че О. Р.

Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С. бул. „Х.“ №***, вх. „*“, ап. *, дължи и следва да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. С., ул. „Я. ***, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – председател на управителния съвет, сумата от 1 136, 03 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода 10.02.2017 г. до 04.2019 г., 182, 94 лв. – лихва за периода 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. и лихва за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 32, 11 лв. – цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода 12.2017 г. до 04.2019 г., лихва в размер на 6, 94 лв. за периода 31.01.2018 г. до 23.12.2020 г., както и лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 26.01.2021 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА О. Р. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., бул. „Х.“ №.*** вх.

3

„*“, ап. *, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. С., ул. „Я.“ ***, представлявано от А. А. – изпълнителен директор и И. Е. – председател на управителния съвет, сумата в размер на общо 572, 84 лв. – разноски за съдебно-счетоводна експертиза, юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в настоящото производство и 77, 16 лв. – юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по ч. гр. д. № 5/2022 г. по описа на КРС.

Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му - на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати и на заповедния съд.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4