Решение № 5569 от 02.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5569 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100101166 по описа за 2023 година иск с пр. осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:

Ищецът – Б. Д. Л., в исковата си молба и уточнение на същата от 20.03.2023г., твърди, че на 21.05.2012г., като пешеходец, докато спорел с ФЛ, му била нанесена средна телесна повреда - счупване на костите на подбедрицата, включително и на глезена триглезенно счупване, вследствие на внезапен удар в гръб от автомобил на Еконт.

По случая беше образувано ДП ЗМ № 11300/2012г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 19780/2012г. по описа на СРП, по което на 30.05.2012г., след претърпяна от него операция в МБАЛ „ПИРОГОВ“, бил разпитан в качеството му на свидетел (пострадал).

С постановление на СРП от 24.01.2013г. наказателното производство било прекратено частично срещу неизвестен извърщител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК с оглед липсата на доказателства за извършено престъпление.

Със същото постановление било указано наказателното производство да продължи срещу ищеца за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В съда бил внесен обвинителен акт.

Била му наложена и мярка за неотклонение „подписка”.

С присъда от 27.02.2015г., постановена по НОХД № 4970/2014г. по описа на СРС, НО, 11 състав, бил признат за виновен. С решение по ВНОХД № 1415/2015г. на СГС, НО, 7 въззивен наказателен състав отменил присъдата на СРС и върнал делото на досъдебното производство на прокурора за отстраняване на множеството, визирани в обстоятелствената част на решението, нарушения на процесуалните правила.

В СРС било образувано отново наказателно дело от общ характер, като последвала 1 нова осъдителна присъда, потвърдена от СГС.

Депозирал молба за възобновяване на делото до САС, който отменил решението на СГС и постановил възобновяване на делото. Накрая - с присъда № 41/l4.02.2019г. СГС, НО, 12 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 21/2019г., го оправдал по повдигнатото му обвинение.

Ищецът следвало да изтърпи всичко това, включително и наложената му присъда „пробация“, единствено и само по вина на прокуратурата, която упорито в продължение на 7 години го тормозела

Понесъл имуществени и неизмуществени вреди.

На 10.05.2013г. бил освободен като управител и представляващ на „Л.” ООД, ЕИК ****, където получавал месечно заплащане в размер на 600 лева. За девет години това били пропуснати ползи в общ размер на 64 800 лева. Бил управляващ и на „Б.Е.Б.” АД, ЕИК **** от 14.11.2013г. до 31.03.2016г. с месечно възнаграждение от 2 600 лева. За шест години това - 187 200 лева. Същото се отнасяло и до „Виртуална електроцентрала „А.“ АД, ЕИК **** от 26.09.2014г. до 29.02.2016г. (месечно възнаграждение от 3 000 лева; за шест години - 216 000 лева).

Освен това се разболял и получил рекурентно депресивно разстройство Код по МКБ -10 F33, от което все още се лекувал.

Пострадало и доброто му име в обществото.

Майката на двете му деца го напусна, като взела със себе си и тях, поради обстоятелството, че бил виновен за извършено престъпление и тя не желаела да живее с престъпник.

Предвид изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 468 000 лева (- „Л.” ООД, ЕИК **** - от 10.05.2013г. до 10.05.2019г. - 64 800 лв. при месечно възнаграждение от 600 лв.; - „Б.Е.Б.” АД, ЕИК **** - от 14.11.2013г. до 31.03.2016г. - 187 200 лв. при месечно възнаграждение от 2 600лв.; и - „Виртуална електроцентрала „А.“ АД, ЕИК **** - от 26.09.2014г. до 29.02.2016г. - 216 000 лв. при месечно възнаграждение от 3 000 лв.), имуществени вреди; и

- сумата от 30 000 лева, неимуществени.

Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:

- оспорва исковете по размер;

- едната от претенциите била нередовна – тази за имуществените вреди, тъй като не бил посочен начален и краен момент, а и не били конкретизирани актовете, с които възникнали, съответно – били прекратени правоотношенията;

- не бил приложен краеният съдебен акт с печат, че е влязъл в сила; и - излага и други фактически и правни доводи.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за обвинение и продължителност и особености, посочени в исковата молба.

С Постановление от 24.01.2013г. на СРП, досъдебното производство за средна телесна повреда (№ 11300/2012 по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 19780/12г.), нанесена на ищеца е прекратено, тъй като е констатирано, че няма извършено деяние.

Ищецът е привлечен като обвиняем на същата дата.

Наказателното производство е продължено по отношение на ищеца за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК (лъжесвидетелстване). С Постановление от 24.04.2013г. на СГП (преписка № 1241/2013г.), постановлението е потвърдено. Жалбата е оставена без уважение и от АП – Постановление от 30.10.2013г. (пр.пр. № 3310/2013г.). Последното постановление е потвърдено от ВКП – Постановление от 01.11.2016г.

Взетата мярка за неотклонение е подписка.

Първото образувано НОХД по описа на СРС е 4970/14г. Ищецът е признат за виновен, като наказанието е 18 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години.

След жалба е образувано ВНОХД № 1415/15г. по описа на СГС – присъдата е отменена, поради съществени процесуални нарушения, включително и странната аргументация на прокурора, изготвил постановлението от 24.01.2013г.

Образувано е, но е прекратено, НОХД № 1186/16г.

Образувано е НОХД № 16162/16г. Ищецът отново е признат за виновен, като наказанието е една година лишаване от свобода, като изпълнението е отложено за три.

Постановена е задължителна регистрация за 1 година.

Мярката за неотклонение е „подписка“ и по последните две производства няма данни за задържане, за което има изложени твърдения в исковата молба.

След жалба е образувано ВНОХД № 440/18г., като присъдата е потвърдена.

По искане на ищеца, делото е възобновено като с Решение № 484 от 04.12.2018г. на САС, последното решение е отменено, а делото върнато на СГС.

Образувано е ВНОХД № 21/19г., като ищецът е оправдан.

Относно датата на влизане в сила на присъдата – до доказване, последващо твърдение, от страна на прокуратурата (но за това е настъпила вече процесуална преклузия / в отговора трябва да се предяви както главното, така и евентуалното възражение, за да се избегне преклузията Р. № 509/18.06.2010г. по г.д. № 1151/2009г., ГК, І г.о. ВКС), съдът приема, че тя е тази, посочена в исковата молба. В тази връзка, съгласно нормата на чл. 136, ал. 3, изр. 1 от ЗСВ, прокуратурата е единна и централизирана (арг. и от т. 15, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по 3 т.гр.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС). Прокуратурата, като учреждение, е била страна в приключилото наказателно производство, а също така е страна и в настоящия граждански процес. Отделните прокурори (ФЛ-а) са само нейни процесуални представители. Или, прокуратурата е наясно с момента на влизане в сила на окончателния съдебен акт. Той всъщност е установен още с документацията, представена по делото – 06.03.2019г. (л. 39).

На 10.05.2013 г. ищецът е заличен като управител на „Л.“ ООД, ЕИК ****, но до 24.07.2019 г., когато отново фигурира в ТР като такъв. След тази дата няма други промени.

Според справката от НАП (л. 49), тогава осигуряването спира.

Относно "Б.Е.Б." АД, ЕИК ****. Според ТР, считано от 29.05.2013 г., без прекъсване, ищецът представлява дружеството. От 19.09.2017г. е част от съвета на директорите. През 2014г. осигурителните вноски не са спрели – л. 51. Същото се отнася и до 2015г. (л. 54).

Съпоставката със справките не е изчерпателна, тъй като исковете са изначално неоснователни (съобразно посоченото в „от правна страна“).

Относно "Виртуална електроцентрала „А." АД, ЕИК ****: бил е част от съвета на директорите до 09.10.2014г., а след това отново – от 09.10.2017г.

Дружеството "И.С." ЕООД - Заличен търговец, ЕИК ****, не е предмет на исковата молба. То не е споменато там.

Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните (включително и от ищцовата страна; евентуалното оспорване би било и неоснователно, предвид съображенията, изложени в „от правна страна“) и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

Опит за освидетелстване на Б. Л. бе направен на 25.09.2023 г. Срещата бе уговорена по телефона с адвокат Й. Т. и се проведе в офис на „Спектра-консулт“ в нейно присъствие.

В предварителните разговори между адвокат Т. и вещото лице бе уточнено, че на тази среща ще бъдат представени медицински документи за Б. Л., които да илюстрират специализираните преценки и диагнози на психиатри, ев. психолози. Такива документи не бяха предложени.

След представяне на вещото лице и изясняване на правата на Б. Л. като лице за освидетелстване бе направен опит да започне същинското интервю. Със съгласието на лицето и адвокат Т. бе направен фонозапис на изследването.

Изследване по същество обаче не можа да бъде проведено. На въпросите относно появата, естеството и развитието на болестните отклонения Б. Л. отговаряше стереотипно, че всичко е представено в исковата молба.

След настоятелно запитване бяха представени само няколко несъществени конкретни отговора. Към вещото лице бяха отправени критични коментари, че не задава ясни въпроси, а при задаването на ясни и кратки затворени въпроси отговорите отново бяха насочени към исковата молба. След няколко минути ищецът заяви, че повече няма да участва и двамата с адв. Т. си тръгнаха (поведението на ищеца в о.с.з. е идентично) .

При такова представяне на Б. Л. бе невъзможно да се проведе пълноценно освидетелстване, за да бъде даден отговор на въпросите пред експертизата.

Заключение при тези обстоятелства не може да бъде представено. Пълноценен коментар на здравословното състояние на Б. Л. би могъл да се направи след представяне и приемане от съда на обещаните от ищеца медицински документи и след разпит на свидетели, от където вероятно ще се изяснят и конкретизират основните области с някакви психични отклонения.

4

Това всъщност не е експертно заключение (макар да е изключително компетентно изготвено).