Решение № 323 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330200075 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Транс Ойл - 2008 ЕООД против Наказателно постановление № 701652-F688426/04.05.2023 г., издадено от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.8, ал.2 от същата Наредба във вр. §75, ал.6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.

В съдебно заседание пред районния съд, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител адв. Т. К., с което се поддържа подадената жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юриск.

Р.Е., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена проверка в обект на 28.11.2022 г., представляващ офис за 1 продажба на моторни масла и смазочни продукти, находящ се в гр. Пловдив, ул. Кукленско шосе №17, стопанисван от фирма Транс Ойл -2008 ООД с ЕИК 200212140, от служители на приходната администрация било констатирано, че проверяваното дружество в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, за периода от 01.01.2021 г. до 28.11.2022 г. използва фискално устройство, което не е от одобрен тип и не отговаря на функционалните изисквания на чл.8, ал.1 т.1 от Наредбата, тъй като същото не изпраща автоматично данни по дистанционна връзка с НАП. Издаваните от касовия апарат фискални бонове за извършените продажби не съдържали двумерен бар код, QR код, съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т.

1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, който е задължителен реквизит съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № 0379433 от 28.11.2022 г.

Въз основа на събраните доказателства било прието, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.8, ал.2 от същата Наредба във вр. §75, ал.6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител П. Н. Г., както и заверено копие на протокол за извършена проверка № 0379433 от 28.11.2022 г., фискален бон на стойност 0,01 лв. от дата 28.11.2022 г., отчет за фискална памет за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., отчет за фискална памет за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.

Разпитана пред съда, съставилата акта св. П. Г. потвърди направените в него констатации, а именно наличие на ФУ което не е от одобрен тип, като при извършена контролна покупка фискалният касов бон на стойност 0,01 лв. не съдържал двумерен бар код, QR код.

Показанията на свидетеля са в съответствие със съставения протокол за извършена проверка № 0379433 от 28.11.2022 г., фискален бон на стойност 0,01 лв. от дата 28.11.2022 г., поради което съдът дава вяра на същите.

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Правилно е приложен материалният закон. Дружеството е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват 2 продажби чрез електронен магазин на МФ.

В качеството си на задължено лице дружеството следва да изпълнява административно задължение, установено с чл. 8, ал. 1, т.1. вр. ал. 2 от Наредбата, а именно да работи с ФУ от одобрен тип, което да отговаря на установените функционални изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.

2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 (публичния регистър на Българския институт по метрология на одобрените типове ФУ). Сред функционалните изисквания към ФУ, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в раздел III - Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с ФУ, т. 4 е въвеoено и че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 26, ал. 1, т.

16 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително реквизита двумерен баркод (QR код), с изключение на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Този факт не се оспорва и от самия жалбоподател.

При узнаване за нарушението, дружеството е преустановило същото и е предприело незабавни действия за привеждане на дейността си с изискванията на закона, като на следващия ден след проверката е закупило нови и отговарящи на изискванията устройства, което не се оспорва и от въззиваемата страна.

Последното обстоятелство обаче по никакъв начин не може да обуслови приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално и осъществяването му не е свързано с причиняване вреди на фиска. Изискването фискалната касова бележка да съдържа двумерен баркод (QR код) е въведено още през 2017 г., а срокът за привеждане на ФУ с изискванията на Наредба Н18/13.12.2006 г. е изтекъл на 31.12.2020 г., след като преди това многократно е бил удължаван. Държавата е предоставила достатъчно дълъг срок, през който дружеството е следвало да предприеме необходимите действия за привеждане на използваните от него ФУ в съответствие със законовите разпоредби.

Задължението за използване на ФУ в съответствие с изискванията важи за търговците. При това положение, следва да се приеме, че деянието не представлява маловажен случай./В същия смисъл е и решение № 1781 от 18.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 1839 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив/

Отстраняване на нарушението чрез въвеждане на ФУ, което отговаря на изискванията на Наредбата, представлява смекчаващо обстоятелство, което обуславя приложение на привилегированата санкционна разпоредба, не и приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като въвеждането на ФУ в съответствие със законовите изисквания е станало след проверката, а не преди това, като както се посочи вече дружеството е разполагало с достатъчно дълъг период от 3 време да коригира съществуващото несъответствие. Използването на фискално устройство, което не е в съответствие с изискванията на Наредбата е продължило сравнително дълго от 01.01.2021 г. до 28.11.2022 г. , близо две години.

При проверка относно приложение на санкционната разпоредба се установява, че жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Никъде в хода на административнонаказателното производство, а и пред съда не се установява, че нарушението е довело до неотразени приходи такива не са посочени и в НП. В наказателното постановление е посочено, че са изведени периодични отчети от фискалната памет на устройството за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. г. с регистриран оборот 9257, 74 лв. и фискален отчет за периода от 01.01.2022 г. до 28.11.2022 г. с регистриран общ оборот в размер на 10 020,23 лв. ,т.е. санкцията е приложена неправилно на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС и в размер, съответстващ на нарушение, довело до неотразяване на приходи. Предвид липса на такива в конкретния случай, законосъобразното налагане на санкцията следва да е на осн.чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от ЗДДС съгласно действащата разпоредба редакция към ДВ, бр. 23 от 08.03.2013 г., предвиждаща имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Промяната на основанието за ангажиране на отговорността е в компетентността на въззивния съд и е предвидено в чл.63, ал.1 т.4 от ЗАНН . Съдът намира, че за изпълнение на целите на чл.12 от ЗАНН определяне на им. санкция в размер от 500 лв. е справедливо отражение на тежестта на извършеното нарушение и е изцяло адекватно да изпълни предвидените в закона цели. Следва наказателното постановление да бъде изменено като бъде намален размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 500 лв.

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си. Както актът за установяване на адм. нарушение, така и наказателното постановление са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената Заповед№ 3ЦУ -1149/25.08.2020 г.

С оглед изхода на делото и при направено искане от страните по делото следва да се присъдят сторените разноски по съразмерност. От страна на жалбоподателя се представят доказателства за сторени разноски в размер на 480 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, като съответната част от претендираното възнаграждение съобразно уважената част от им. претенция е в размер на 400 лв. По отношение на юрисконсултското възнаграждение с оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.

37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът 4 намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и да присъди съответната част от това възнаграждение съобразно уважената част на им. претенция. В полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от имуществената претенция в размер на 13.33 лв.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 701652-F 688426/04.05.2023 г., издадено от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП , с което на Транс Ойл - 2008 ЕООД, седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул.

Брегалница №2 ет.1, ЕИК 200212140 за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.8, ал.2 от същата Наредба във вр. §75, ал.6 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на имуществената санкция от чл.185 ал.2 от ЗДДС на чл.185 ал.2 изр.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и НАМАЛЯВА размера й от 3 000 лв. на 500 лв.