Решение № 89 от 26.10.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Раднево, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО, II-РИ СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20265520200220 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

С наказателно постановление /НП/ № 26-1228-000265/05.03.2026 г., издадено от **** – на длъжност Началник група в ОД на МВР Стара Загора, Сектор "Пътна Полиция" Стара Загора, упълномощена със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на Д. Ю. Р., ЕГН ********** с адрес гр. ****, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 511, 29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДВП, за нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДВП, извършено на 10.12.2025 г. на територията на Община Раднево.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Д. Ю. Р., с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не участва лично както и упълномощеният му представител адв. П..

За административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява представител. В приложено по делото становище от административнонаказващият орган е заявено законосъобразност на наказателното постановление и е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от жалбоподателя, с искане да бъде редуциран до предвидения в закона минимален размер, в случай че се претендира.

1

РП Стара Загора - не изпращат представител.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Наказателно постановление № 26-1228-000265/ 05.03.2026г. е издадено въз основа на получен снимков материал от Агенция "Пътна инфраструктура" въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 26-265 бл. № серия АД № 780175 от 29.01.2026г. срещу Д. Ю. Р. ЕГН ********** за това, че на 10.12.2025г. около 13:49 часа на АМ „Тракия“ км. 210+523, община Раднево в посока запад управлявал товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35“ с рег. № ****, негова собственост, като се движил в лентата за принудително спиране, с което е прието, че виновно е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 4 ЗДвП.

АУАН е предявен и връчен на Д. Ю. Р. на 05.02.2026 г. и е подписан от него без възражения.

Във връзка с обсъждания АУАН при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление № 26-1228-000265/05.03.2026 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Стара Загора, Сектор "Пътна Полиция", с което на Д. Ю. Р.., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 511, 29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДВП, за нарушение на чл. 58, т. 4 ЗДВП, извършено на 10.12.2025 г. на територията на Община Раднево. Посочено е, че нарушението е установено от снимков материал предоставен от Национално „ТОЛ“ управление при АПИ.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.04.2026 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОД МВР – Стара Загора на 15.05.2026 г. Образувано е АНД в РС Стара Загора, което е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС Раднево за разглеждане.

Като писмено доказателство по делото са приети наказателно постановление № 26-1228-000265 от 05.03.2026г., решение № 643 от 16.04.2026г. на АС Разград, АУАН № 26-265 бл. № 780175/23.01.2026г., справка нарушител водач, Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, писмено становище.

По делото в качеството на свидетели, са разпитани актосъставителя М. Р.

М. и свидетелите И. В. И. и К. К. Б.. относно констатациите при съставянето на акта. Показанията на същите съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни за това административни органи.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в наказателното постановление. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Тежестта на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. В доказателствена тежест на административнонаказващият орган е и да попълни административнонаказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно наказателно обвинение доказателства. Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административно наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , която въвежда за актосъставителя изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя. С оглед на ал. 2 само когато нарушителят не може да се намери или пък след покана не се яви, акта се съставя в негово отсъствие, т. е съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице 3 условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, е съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 42, т. 8 от ЗАНН и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението на тези правила е съществено, тъй като води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание, да изложи (ако има) своите обяснения или възражения по акта още при образуване на административно-наказателното производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Обстоятелството, че в крайна сметка АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото съдържание не санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение.

Отделно от това АУАН не е само формален документ, който да послужи за издаване на НП, а е резултат от проведена и приключила процесуална дейност по установяване на извършеното нарушение, неговия автор, вината му, което намира отражение и в акта. Затова правото на нарушителя да присъства при неговото съставяне е израз на състезателния характер на административнонаказателното производство и му дава възможност да прави възражения и при самото му съставяне. Такъв е и общият принцип на наказателния процес, според който актосъставителят доказва извършеното нарушение, а не нарушителя доказва своята невинност.

В конкретния случай също така по делото не са представени доказателства от административно-наказващият орган нито описаният в обжалваното наказателно постановление товарен автомобил "****", с рег. № ****“,, да се е движил в лентата за принудително спиране на Автомагистрала № А-3 на посочената в него дата – 10.12.2025 г., нито да е бил управляван от наказаното лице – жалбоподател по време на нея, като по делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока.

Съставът намира, че не е доказано авторството на деяни ето, което предполага доказване, че именно жалбоподателят е водачът, допуснал соченото нарушение. По делото не е приложена декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП гласи, че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП е създадена именно с цел да бъде установен извършителят на нарушение. По презумпция това е собственикът, който обичайно житейски управлява автомобила си. Законът също така предполага, че именно собственикът най-добре ще знае кой именно управлява неговият автомобил. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Освен, че не е съобразена специалната разпоредба, лисват обаче каквито и да е било обективни данни, че именно Д. Ю. Р. е управлявал процесното МПС. Единствените данни, че Д. Ю.

4

Р. е управлявал автомобила са твърденията на актосъставителя в съдебно заседание, че собственика не е посочил в декларацията, кой е управлявал автомобила. Следвало е поне да бъде снето писмено сведение от Р., което не е сторено или да се изиска справка от АИС "Първоначална регистрацията и собственици на превозното средство" е, че МПС – товарен автомобил "****", с рег. №****, към датата на нарушението е собственост на Д. Ю. Р..

Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извода, че не е доказано по несъмнен начин авторството, на което и да е от вменените във вина на жалбоподателя нарушения, тъй като не се доказа, че водач в момента на инцидента е бил именно той.

Предвид изложеното, съдът намира, че твърдяното и санкционирано нарушение с обжалваното наказателно постановление е недоказано по делото, поради което неправилно и в нарушение на материалния закон административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 4 ЗДвП на 10.12.2025 г., извършено при обстоятелствата, описани в обсъжданите АУАН и НП.

В обобщение, в процесния случай данните от събраните доказателства по делото мотивират съдебния състав да приеме, че извършването на нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП на 10.12.2025 г., не е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението, са установени точно и че законосъобразно жалбоподателят е бил привлечен към административно-наказателна отговорност с обжалваното наказателно постановление. С оглед презумпцията за невиновност в чл. 1 6 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административно-наказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.