Решение № 343 от 12.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Бургас, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242100500476 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 03880/26.02.24г. на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800, с район на действие – района на БОС, от Л.

П. П., съдебен адрес: гр.София, ул. “Дамян Груев“ № 20, ет.1, против наложения със запорно съобщение изх.№ 2921/09.02.2024г. по изп.д.№ 20188000400274/2018г. на ЧСИ Ив.Божилова, запор върху всички налични и бъдещи банкови сметки (левови и валутни), суми, депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови касетки и трезори на длъжника Л. П.

П., при спазване на правилата за несеквестируемост.

Твърди, че посоченото принудително действие е недопустимо, поради настъпила законова перемпция по делото. Твърди, че делото се счита прекратено по силата на закона, поради изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Моли запорът да бъде отменен и изпълнителното дело – прекратено. Не ангажира доказателства.

Въззиваемата по жалбата страна - Община Созопол, надлежно уведомена – стр.240 по приложеното ел.копие от изп.дело, не оспорва жалбата, не ангажира доказателства, не изразява становище.

1

По делото, в изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК са приложени и обясненията на Частния съдебен изпълнител със становище за потвърждаване на атакуваното действие.

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, в срока по чл.436 ГПК и е допустима.

Разгледана по съществото й, съдът я намира за отчасти основателна. За да приеме този извод, взе предвид следното:

Видно от ангажираните по приложената електронна преписка на изп.дело № 20188000400274/2018г. на ЧСИ Ив.Божилова - гр.Бургас, доказателства, производството е образувано по възлагателно писмо вх.№ 05360/15.03.2018г. на ЧСИ от Община Созопол с приложени към нея 3 бр.

Актове за установяване на задължения за неплатени МДТ, дължими от длъжника Л.П.. На основание чл.18 ЗЧСИ Общината е възложила на съдебния изпълнител цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, избор на способи за изпълнение от страна на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ и предприемане на всички необходими в тази връзка действия.

Изпълнителното производство е образувано на 15.03.2018г.

ЧСИ е започнал проучване на имущественото положение на длъжника, като с образуване на принудителното изпълнение са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „Банка Пиреос България“ – настояща „Пощенска банка“ АД – „Юробанк“ АД. Запорните съобщения са получени, а съответно запорите са наложени по реда на чл.450, ал.3 ГПК, вр. с чл.507 ГПК на 18.04.2018г. и 18.04.2018г.

В хода на принудителното изпълнение Община Созопол е присъединила и други свои вземания – също по АУЗД против същия длъжник и с разпореждане от 07.07.2021г. – стр.152 по ел.копие на изп.дело те са приети.

С приложеното на стр.179 по ел.копие от изпълнителното дело преводно нареждане от 25.08.2021г. П. е наредил по сметката на ЧСИ Ив.Божилова сумата от 2 853.90лв., от която ЧСИ е извършил пет плащания по сметката на взискателя Община Созопол – трите с дата 25.08.2021г., четвъртото и петото – с дата 10.09.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗЗД, за дата на изпълнението се 2 счита датата на заверяване на сметката на кредитора – Община Созопол.

Съгласно приетото по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, всяка постъпила сума води до частично погасяване на задължението.

С писмо изх.№ 16024/13.06.2023г. ЧСИ, Ив.Божилова е уведомила П. за наличието на задължения по делото в общ размер от 144.09лв. – стр.193 по ел.копие от изп.дело, но липсват данни за извършвани принудителни действия или за доброволно внасяне на суми от страна на длъжника.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, приложимо, считано от 26.06.2015г.: „В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност.

Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи)“.

Перемирането на производството не погасява задължението, освен ако не съвпадне с изтичането на давност, която впрочем може да бъде установена в отделно производство и то по исков ред, а води до задължение за ЧСИ, при насочване на изпълнението от взискателя спрямо имуществото на лицето, за което е настъпила перемпция, да образува отделно принудително производство.В конкретния случай и по настоящата жалба, без да се твърди изтекла давност за вземанията, се претендира признаване на изтекъл 2годишен срок, в който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо имущество на Л.П., довел до перемиране на изпълнението по отношение на този длъжник.

Твърдението за настъпила перемпция е основателно, понеже до 3 извършване на обжалваното изпълнително действие – налагане на запор със запорно съобщение изх.№

2921/09.02.2024г. по изп.д.№

20188000400274/2018г. на ЧСИ, съдът прецени, че е изтекъл законовият срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Макар и да не е постановил изричен акт за прекратяване на делото, съдебният изпълнител следва да го направи, понеже прекратяването е настъпило по силата на закона и този акт ще бъде само констативен. По изложените мотиви налагането на запор се явява незаконосъобразно извършено, защото представлява изпълнително действие по вече прекратено производство и следва да бъде отменено.

Що се отнася до прекратяването на изпълнителното производство – това е действие от компетенцията на ЧСИ, по което липсва произнасяне, затова в тази част жалбата ще бъде отхвърлена.

Водим от горното, БОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наложения със запорно съобщение изх.№ 2921/09.02.2024г. по изп.д.№ 20188000400274/2018г. на ЧСИ Ив.Божилова, запор върху всички налични и бъдещи банкови сметки (левови и валутни), суми, депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови касетки и трезори на длъжника Л. П. П. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ частната жалба в останалата й част.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800, с район на действие – района на БОС за произнасяне по искането за неговото прекратяване.

Решението е окончателно.

Препис от настоящото решение да се приложи към изп.д.№ 20188000400274/2018г. на ЧСИ Ив.Божилова, рег.№ 800, с район на действие – района на БОС за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5