Решение № 1317 от 16.09.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1317

Монтана, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700311 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т. С. М. от [населено място], [жк], [адрес], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0370-000045/08.06.2026г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР, РУ Вършец, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. В жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като оспорващия поддържа, че административния акт е нищожен, алтернативно, че е неправилен и незаконосъобразен и моли да бъде отменен. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат С., поддържа жалбата си и развива доводи за нищожност на оспорения административен акт, като претендира присъждане на разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата и развива доводи, че административния акт е издаден от компетентен орган при спазване на всички основания водещи до неговата законосъобразност.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0370-000045/08.06.2026г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР, РУ Вършец, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че на 05.06.2026г., около 19,15 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]с посока на движение [улица]към [улица], оспорващия е спрян за проверка при управление на ПС АТВ МПС [Марка] с номер на рама L85AGFM4R1087795, което не е регистрирано по надлежния ред. В мотивите е посочено, че описаното е нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, което го е мотивирало да издаде оспорената ПАМ.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

От приетия на л.8 по делото АУАН серия АД №717363/05.06.2026г. се установява, че на 05.06.2026г., около 19,15 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]с посока на движение [улица]към [улица], оспорващия е спрян за проверка при управление на ПС АТВ МПС [Марка] с номер на рама L85AGFM4R1087795, което не е регистрирано по надлежния ред. По АУАН мяча постъпили възражения от оспорващия, които са разгледани от административнонаказващият орган.

Въз основа на така установеното със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0370-000045/08.06.2026г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР, РУ Вършец на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 19.06.2026г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.УРИ 370000-2035/26.06.2026г., с която е оспорен административният акт, е подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административния акт е издаден от ВПД Началник РУ към ОДМВР, РУ Вършец, като той е овластен с правомощия със Заповед №301з-4401/09.10.2025г. на Директора на ОДМВР Монтана (л.20,21 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

Неоснователно в жалбата и от пълномощника на оспорващия се поддържа, че оспорения административен акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган предвид обстоятелството, че при управление на ПС АТВ МПС [Марка] с номер на рама L85AGFM4R1087795 компетентен да издаде ПАМ е Директора на ОД „Земеделие“ [населено място], тъй като той е административния орган, който регистрира този вид техника. Това е така, тъй като по силата на чл.18, ал.1, т.1 от Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ), на която се позовава оспорващия, Директорът на съответната областна дирекция "Земеделие" спира временно от работа техниката, която не е регистрирана - до регистрирането й, тоест тази разпоредба има отношение към техника, а не към притежаваното свидетелство за управление на МПС. В тази връзка и оглед пълнота следва да се посочи, че другата ПАМ, която се прилага по реда на ЗРКЗГТ е по чл.18, ал.2, съгласно който директорът на съответната областна дирекция "Земеделие" временно отнема свидетелството за правоспособност за работа с техника на водач, който работи с техника с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или е под въздействието на друго упойващо вещество, за срок 6 месеца, тоест и този разпоредба не е приложима, тъй като се отнася не за СУМПС, а за свидетелството за правоспособност за работа с техника на водач.

На следващо място следва да се посочи, че по делото не се установява ПС АТВ МПС [Марка] с номер на рама L85AGFM4R1087795 да е регистрирано в ОД „Земеделие“ [населено място] при условията и реда на Наредба № 2 от 3.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, респективно да има свидетелство за регистрация по чл.25 от Наредба № 2 от 3.02.2016г. При това установяване по делото следва да се посочи, че съгласно чл.140, ал.7 от ЗДвП, колесните трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред, определен с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. След като в случая е установено движение по пътищата на превозно средство, което не е регистрирано по реда на ЗРКЗГТ, в рамките на компетентността на издателя на оспорения административен акт е наложи оспорената ПАМ, тъй в случая се управлява моторно превозно средство без регистрация, тоест в нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав установява, че административния акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му.

Не се установява да е допуснато съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да се нарушили правото на защита на оспорващия.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че на 05.06.2026г., около 19,15 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица]с посока на движение [улица]към [улица], оспорващия е спрян за проверка при управление на ПС АТВ МПС [Марка] с номер на рама L85AGFM4R1087795, което не е регистрирано по надлежния ред.

В хипотезата на чл.171, т.1, б."з" пр.“гг“, юридическите факти, при наличието на които е допустимо налагането на принудителната мярка са водач да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като в случая е налице първата хипотеза – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При наличието на безспорно установена материално правна предпоставка, каквато са управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца.

Настоящият съдебен състав, счита за необходимо да отбележи, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като наказанието е съответно на извършеното нарушение, което влияе на безопасността на движение по пътищата. В тази връзка следва да се посочи, че в административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в материалноправната разпоредба.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на законност, който е регламентиран в чл.4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници в движението и да се препятства възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0370-000045/08.06.2026г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР, РУ Вършец, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И