Присъда № 30 от 11.05.2023, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 30 от 11.05.2023 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1048 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Д. Р. Г. от с. Узунджово, обл. Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс – за това, че в периода от 24.09.2021 г. до 24.11.2021 г. включително, в с.Узунджово, общ. Хасково, при условията на продължавано престъпление, се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН:

********** от с. Узунджово, обл. Хасково, с престъпление против нейната личност - с убийството й, като отделните деяния са извършени както следва: на 24.09.2021 г. в с.Узунджово, общ.Хасково, се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН:********** от с.Узунджово, общ.Хасково, с престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казал: „ Ще те убия“, „Ще те пребия от бой“, „Да не си мръднала никъде“, „Аз ще те смачкам и ще те пребия от бой“, „Ако не си със мене няма да си с никой друг“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у горепосоченото лице и на 24.11.2021 г. в с. Узунджово, общ. Хасково, се заканил на другиго - Д. К. Д. с ЕГН:

********** от с. Узунджово, общ. Хасково, с престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казал: „Тази вечер ще ти отрежа главата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у горепосоченото лице. Обвинение е повдигнато срещу подсъдимия и за престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс - за това, че на 24.09.2021 г. в с.Узунджово, общ.Хасково, в условията на домашно насилие, причинил лека телесна повреда на Д. К. Д. с ЕГН:********** от с.Узунджово, общ.Хасково, изразяваща се в контузия на главата - леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно-контузна рана на носа, счупване на носа, хематом на клепачите на очите и охлузване на гърба, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Лицето, посочено в обвинителния акт като пострадало от всяко от описаните в него престъпления – Д. К. Д., е конституирана, след отправено искане пред РС – Хасково, в качеството й на частен обвинител, а предявените от нея граждански искове срещу подсъдимия Д. Р. Г., всеки с правна квалификация по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите съответно за сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието, квалифицирано, като по престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието, квалифицирано, като по престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане в разпоредително заседание са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, респ. пострадалата е конституирана в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа частично обвинението срещу подс. Д. Р.Г., като започва изложението си най – напред с критичен анализ на дейността на разследващите и поставянето в приоритет защитата на имуществените права на гражданите, пред защитата на личността, като на критичен анализ поставя и законодателната уредба.

Излага конкретни съображения, свързани с личните отношения между подсъдимия и пострадалата, явяващи се генезис на последвалите събития и ескалиране на насилието между тях, довело и до намеса, най – вече съдебна по реда на ЗЗДН. Определя случайността и може би фактори, свързани с телесната издръжливост на лицето, пострадало от инцидента 1 на 24.09.2021г., като определящи да не се стигне до фатален изход. Макар и квалифицирано като лека телесна повреда, счита че по своята същност деянието от 24.09.2021 г. било изключително брутално, разиграло се пред едно дете, което към онзи момент на възраст било едва 6-7 годишно и нито присъствието на детето, нито неговите молби, нито това, че се случва за пореден път, не било възпряло подсъдимия да нанесе този побой, който, счита че по безусловен начин се доказал в хода на делото, оттам и деянието, включително и досежно квалифициращия признак по отношение на телесната повреда по чл. 131 НК, като осъществена при условията на домашно насилие. Акцентира на обществената му опасност, свързани с деформация на дееца от упражняваното системно насилие, което деформирало и психиката на двете им деца. По отношение на конкретния случай счита, че обвинителната теза за едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно осъщественото на дата 24.11.2021 г. не намирала опора в доказателствата по делото и в тази част не поддържа обвинението. В останалата част за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия, като от анализа на достоверността на доказателствените източници счита, че обвиненията били доказани. В тази връзка счита, че наказание от 1 /една/ година „Лишаване от свобода“ за двете престъпления и едно общо наказание „Лишаване от свобода“, което да се изтърпи при „общ“ режим се явявало единственото адекватно наказание, което би изиграло индивидуалната превенция, както и генералната такава. По отношение на гражданския иск, предлага да бъде уважен в пълния заявен размер и подсъдимият да бъде осъден да заплати по 5000.00 лева за двете деяния.

Частният обвинител и граждански ищец – Д. К. Д., лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. Р. Ж. от АК - Хасково заявява, че поддържа обвинението. Пледира се от повереника, след анализ на осъществената фактическа обстановка и достоверността на доказателствените източници, че в настоящия процес бил събран достатъчен по обем доказателствен материал, който по убедителен и категоричен начин доказал тезата, както била изложена от прокурора в обвинителния акт и в хода на съдебните прения и се поддържа от частния обвинител, включително по отношение вида и размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия. По отношение на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове, моли всяка от претенциите да бъде уважена в пълен размер.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен повереник.

Защитникът на подсъдимия Д. Р. Г. от с. Узунджово, обл. Хасково – адв. В. Ч. от АК – Хасково, пледира, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. В тази връзка най – напред излага принципно виждане, че решението на съда следвало да се опира на доказателствата, а не на убеждението без да конкретизира какво точно се има предвид.

Подлага на анализ доказателствата и счита, че те следвало да бъдат ценени единствено в конкретиката на повдигнатите обвинения, а самите обвинения така, както били предявени и както били допуснати в разпоредителното заседание по чл. 248 от НПК, били изцяло и напълно неоснователни и недоказани, съобразно доказателствата по делото. По отношение на изявленията на прокурора, че не поддържа обвинението по отношение на едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно осъщественото на дата 24.11.2021 г., защото не намирала опора в доказателствата по делото се солидаризира с изложеното от представителя на държавното обвинение, но не споделя тезата за доказаност на обвиненията по всеки от останалите пунктове, като подлага на обстоен критичен анализ събраните по делото доказателства, на които се опира обвинителната теза. След като излага становище кое приема като безспорно установено и кое не, предлага на вниманието на съда подчинен на правилата на житейската логика анализ на поведението на пострадалата и на част от свидетелите като очевидци на част от инкриминираните събития, или на събитията след осъществяване на твърдяните престъпни посегателства и счита, че не била установена 2 необходимата причинно – следствена връзка на нанесените на подсъдимата травми с конкретно поведение на подзащитния му. Компрометирани били и действията на органите на полицията в начален момент от снемане на обяснения на пострадалата, разкъсващи логическата връзка на поведението на подсъдимия с телесните увреждания на пострадалата.

По отношение на обвинението за продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, счита, че доказателства за конкретно поведение на 24.09.2021г., в интервала между 20:00 часа и 20:23 часа, нямало конкретно пряко доказателство, а само косвени, но те не подкрепяли по необходимия категоричен начин обвинението. Сочи, че многобройните инициирани граждански дела по Закона за домашното насилие, се били видели недостатъчни на пострадалото лице, но подаването на жалби и инциирането на наказателно производство и предявяването, респ. поддържането на обвинение следвало да става с отчитане на основната функция и специфики на наказателното производство, а именно то да бъде много по-прецизно, много по -справедливо, отколкото гражданското и да се позовава само на безспорните доказани факти и обстоятелства. С оглед изложеното, счита че, както личната, така и генералната превенция, щели да бъдат изпълнени, ако се приложел законът правилно, т.е. при липсата на безспорност да се постанови, че доверителят му не е виновен и по двете предявени обвинения, с оглед презумпцията на невиновност. При условията на евентуалност, това което счита за установено от доказателствата, било че все пак на 24.09.2021г., дори и да е имало физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалото лице, то не било в такава степен, че да бъде квалифицирано като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, а по своите характеристики следвало да се квалифицира по ал. 2. При преквалифицирането то срокът на наказанието бил 1 /една/ година „Лишаване от свобода“, т.е. към настоящия момент давността била изтекла, дори и с прекъсване, и с подновяване един път и половина, срокът от датата на деянието, надвишавал максималния и вече се губел ефектът на личната превенция. С оглед изложеното, моли съда да постанови оправдателна присъда и по трите обвинения, които били предявени с обвинителния акт, поради недоказаност и необоснованост, а предявените граждански искове - отхвърлени. Прави възражения за присъждане на разноски на частния обвинител и граждански ищец в наказателното производство, тъй като представените договори за правна помощ били без номера и със завишен размер, като на свой ред претендира присъждане на разноски.

Подсъдимият Д. Р.Г., призован по делото, се явява лични, като заявява, че разбира всяко от повдигнатите обвинения, но не се признава за виновен по тях. В хода на съдебното следствие дава обяснения по случая, а при упражняване на лична защита се придържа изцяло към изложената от защитата му теза, а при упражняване на правото му на последна дума моли да бъде оправдан, тъй като не бил извършвал някакви престъпления, както се сочело от пострадалата Д. К. Д., със заплаха за живота й.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Р. Г. е роден на *********

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 97, издадена от Районен съд – Хасково на 17.01.2022 г., подсъдимият Д. Р. Г. не е осъждан към датата на повдигнатото му обвинение, като с Решение № 134 от 18.06.2017 г., постановено от Районен съд – Хасково по АНД № 585/2017 г., в сила от 23.06.2017 г. е бил освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК с налагане на административно наказание по реда и на основание чл. 78а НК. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че за същия има регистрирани криминални прояви.