Решение № 613 от 26.10.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Силистра, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. И. като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100992 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

В постъпилата искова молба от Е.-П. П. АД срещу Д. И. Н. се твърди, че ответникът е клиент на "Е.-П. П." АД, с клиентски номер кл.№: 1900080508, във връзка с продажба на ел.енергия за обекти на потребление, заведени, както следва: аб.

№: 0103803195, находящ се на адрес КАЛИПЕТРОВО, ИЛИНДЕН 47,., 1 и аб.№:

0103803201, находящ се на адрес КАЛИПЕТРОВО, ИЛИНДЕН 47, 2 , 3.

Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П." АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П." АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".

Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение, потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на 1 дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Е.-П. П." АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

По депозирано от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 251/2026г. по описа на Районен съд - Кюстендил, 14 с-в, като съдът с Разпореждане № 3616/16.05.2026г. е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си, т.к. издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Моли съда да установи със силата на пресъдено нещо, че ответникът Д. И. Н., ЕГН: **********, дължи заплащане на сумата от 270.76 евро за обекти на потребление, заведени с аб. № № 0103803195 и 0103803201, от които неплатени фактури в размер на 261.16 евро, представляващи главница за потребена ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.08.2025г. - 30.10.2025г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 9.60 евро, представляващи сбора от мораторната лихва, начислена по всяка фактура за ел. енергия, от деня, следващ падежа й, до 26.01.2026г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът чрез назначеният особен представител, намира исковете за допустими, но неоснователни.

Не се оспорва, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка по повод доставката и продажбата на ел.енергия за посочения обект и че ответникът е пасивно материалноправно легитимиран по предявения иск.

В отговора се твърди, че ответното дружество следва да докаже изправността си в рамките на исковия период 20.07.2025г. до 19.10.2025г. по задължението му да доставя електроенергия до обекта на потребление.

Представените 5 броя фактури, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за процесния период са едностранно подписани от ищеца и не обосновават по пълен и категоричен начин извършването на доставка на електрическа енергия в твърдяното от ищеца количество до процесният имот.

Фактурите са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 от ГПК и обективират изгодни за техния издател факти. В този смисъл притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, но не и материална такава.

Само на база на представените фактури не следва да се приема за установен фактът на доставката на ел.енергия до обекта на потребление с абонатни № 0103803195 и № 2

010380201. Едва при доказване на извършване на доставката за продавача-ищец в настоящото производство ще възникне правото на ищеца да иска престиране на цената от страна на купувача.

Липсват доказателства от страна на ищеца, че техническото устройство, чрез което се е отчита потреблението в имота за процесния период, е в срок на метрологична годност, нито е посочено от ищеца, кога е последната му проверка.

Не са доказани елементите от фактическия състав на главния иск предявен от ищеца, а именно, че е налице наличието на реална доставка на електроенергия до имота на ответника и нейното потребяване от него. Счита исковете за неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание и след представяне от страна на ищеца на доказателства за заплащане на претендираните суми след завеждане на делото и констативни протоколи за метрологична годност, особеният представител признава дължимостта на обезщетение за забава в размер на 6 евро, изчислено след заплащане на дължимите суми за за потребена ел.енергия по процесните фактури.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответникът Д. И. Н. е клиент на "Е.-П. П." АД, с клиентски номер кл.№: 1900080508, във връзка с продажба на ел.енергия за обекти на потребление, заведени, както следва: аб.№: 0103803195, находящ се на адрес КАЛИПЕТРОВО, ИЛИНДЕН 47,., 1 и аб.№: 0103803201, находящ се на адрес КАЛИПЕТРОВО, ИЛИНДЕН 47, 2 , 3.

Не е спорно и че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П." АД, които регулират тези облигационни отношения са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).

По депозирано от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 251/2026г. по описа на Районен съд - Кюстендил, 14 с-в, като е издадена Заповед за изпълнение № 276/08.02.2026 г. за процесните суми, като съдът с Разпореждане № 3616/16.05.2026г. е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си, т.к. издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Установява се от представените в съдебно заседание документи от страна на ищеца – извлечение за фактури и плащания за период, както и известие за обезщетение за забава, че ответникът е заплатил всички дължими суми след завеждане на настоящото производство, като единствено дължими са останали лихви в размер на 6 евро по аб.№ 0103803201, поради плащане на главницата през ИзиПей и 3 невъзможност към момента да се изчислят лихвите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

По делото не е спорно, че ответникът Д. И. Н. е клиент на "Е.-П. П." АД, с клиентски номер кл.№: 1900080508, във връзка с продажба на ел.енергия за обекти на потребление с аб.№: 0103803195 и аб.№: 0103803201.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П." АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".

Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Е.-П. П." АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

В съдебно заседание на 30.09.2026 г. от процесуалният представител на ищеца е направено признание и са представени доказателства – извлечение за фактури и плащания за период, за това че претендираните суми (с изключение на сума за лихви в размер на 6 евро и разноските по делото) са изцяло заплатени на дати 21.07.2026 г. и 15.08.2026 г. (след завеждане на делото).

Предвид извършеното плащане, след завеждане на делото, предявеният установителен иск следва да бъде изцяло отхвърлен, както за главницата, така и частично за претендираната мораторна лихва (над размер от 6 евро).

По въпроса следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника да заплати разноските по делото - предвид заплащане на претендираните суми едва след завеждане на делото, ответникът е станал причина за предявяване на исковете. Не е налице и втората предпоставка, а именно – не е налице признание на иска. Поради това не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от заплащане на направените от ищеца разноски и същите следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 40,26 евро, депозит 4 за особен представител в размер на 200 евро и претендира в представения списък по чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, което е минималното дължимо, съобразявайки разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. За заповедното производство дължимите на ищеца разноски са в размер на 10,86 евро за държавна такса и 40,90 евро за юриконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. И. Н., ЕГН: **********, дължи на „Е.

П. П.” АД с ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик” №258, представлявано от П. С. С., И. А. И. и Р. Йо. И., заплащане на сумата от 6 евро - мораторна лихва върху главницата за потребена ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.08.2025г. - 30.10.2025г., начислена по всяка фактура за ел. енергия, от деня следващ падежа й, до 26.01.2026г. за обекти на потребление, заведени с аб. № № 0103803195 и 0103803201, за която сума е издадена Заповед № 276/08.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 251/2026г. по описа на Районен съд Кюстендил, 14 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата над размер от 6 евро, поради частично плащане на сумата в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Е. П. П.” АД с ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, представлявано от П. С. С., И. А. И. и Р. Йо. И., да се признае за установено, че ответникът Д. И. Н., ЕГН:

**********, дължи заплащане на ищеца за обекти на потребление, заведени с аб. № № 0103803195 и 0103803201, неплатени фактури в размер на 261,16 евро, представляващи главница за потребена ел.енергия по фактури, издадени в периода 31.08.2025г. - 30.10.2025г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 276/08.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 251/2026г. по описа на Районен съд Кюстендил, 14 с-в, поради плащане на сумата в хода на процеса.

ОСЪЖДА Д. И. Н., ЕГН: ********** да заплати на „Е. П. П.” АД с ЕИК 5

********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, представлявано от П. С. С., И. А. И. и Р. Йо. И., сумата в размер на 342,52 евро – разноски за настоящото производство и 51,76 евро за заповедното производство ч.гр.д. № 251/2026г. по описа на Районен съд - Кюстендил, 14 с-в.