Решение № 260182 от 14.12.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /14.12.2020г. гр.Плевен 14.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РЕНИ СПАРТАНСКА

: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря Жени

Стойчева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №748 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.258 ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №994 от 27.07.2020г.,постановено по гр.д.№161/2020г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д.Ц.П. от гр. Плевен с ЕГН **********, чрез адв.Г. ***, офис 6 против „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, ж.к.„***“, ул.„***“ №4-6, ет.6, иск с правно основание чл.439 ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,че ищцата не дължи на ответника поради погасяване на вземането по давност на сумата

1287,36лв.,представляваща главница, за събирането на която е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие ОС-Плевен.С решението на ПРС искът в останалата му част относно претенцията на ищцата за сумите : неолихвяема сума- 346.15 лева, лихва - 1 033.79 лева, допълнителни разноски - 1.90 лева, разноски по изпълнителното дело - 169.90 лева, такса по т. 26 от Тарифа за такси и разноските по ЗЧСИ с ДДС- 289.84 лева, други суми – 100лв. е оставен без разглеждане като недопустим и в тази част производството по делото е прекратено.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.3 от ГПК Д.Ц.П. от гр. Плевен с ЕГН **********, чрез адв. Г. ***, офис 6 е осъдена да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „***“, ж.к.„***“, ул. „***“ №4-6, ет.6, разноски за един юрисконсулт в размер 150лв.

Недоволна от така постановеното решение на ПРС е останала ищцата пред ПРС-Д.Ц.П.,която чрез своя пълномощник адвокат Г.Г. от ПАК го обжалва пред ПОС като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че по делото е безспорно,че въззивницата е получила съобщение за доброволно изпълнение по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Т.К.,с което е уведомена за размера на дължимите суми,като в поканата изрично е посочено,че сумите следва да изплатят в полза на взискателя –„***“ЕООД и са дължими във вр.с издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№469/2012г.по описа на ПРС,като въззивницата е уведомена ,че на 22.01.2020г. от 11.00часа до 13.00 часа е насрочен опис на движими вещи в дома й.Твърди се,че след справка е установено ,че преди горепосоченото изп.дело по описа на ЧСИ Т. К. ,въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ с взискател „***“, прекратено на основание чл.433 ал.1т.8 ГПК на 25.10.2019г.Твърди се,че ведно с поканата за доброволно изпълнение във вр.с новообразуваното изпълнително производство е приложен изпълнителния лист,от който се установява,че последното изп.действие е извършено на 29.01.2014г.Въззивницата счита за неправилен изводът на ПРС,че макар и последното изп.действие да е било извършено на 29.01.2014г.,то поради действието на ППВС№3/18.11.1980г.и задължителното тълкуване на чл.116 от ЗЗД,дадено с него,е било приложимо в отношенията между страните към тази дата ,т.е.погасителна давност не тече, докато трае изпълнителното дело.Твърди се,че съдът неправилно е приел,че изп.производство е прекратено екс леге на 29.01.2016г./погрешно посочено 29.01.2014г./,като с оглед ТР №2/2015г.,обявено на 26.06.2015г.-новата погасителна давност започвала да тече именно от тази дата,поради което е приел,че към датата на образуване на второто изпълнително дело не е налице погасяване на вземането по давност.Тези изводи на съда въззивницата счита за неправилни ,като се позовава на т.10 от

ТР №2/26.06.2015 на ОСГК на ВКС ,с което се отменя ППВС №3/1980г.,както и на съдебна практика на ВКС.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС като неправилно и незаконосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски. В съдебното заседание на 18.11.2020г.,на което бе даден ход по същество въззивницата Д.П. и нейният пълномощник адвокат Г. Г. от ПАК не се явиха.

Въззиваемата страна „***“ЕООД гр.София,представлявано от управителя Р.М.-Т. чрез юрисконсулт П.К. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а постановеното от ПРС решение е правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.Поддържат се изложените доводи в писмения отговор на ИМ.Изложени са съображения за неправилност на тълкуването на ищеца,че давността за вземане,предмет на изпълнително дело,което е образувано преди 26.06.2015г.,тече от последното изпълнително действие,като е посочено,че мотивите на първоинстанционния съд изцяло съвпадат с правилното тълкуване на закона и трайната съдебна практика.В заключение въззиваемото дружество моли Окръжния съд да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение на ПРС. Претендират се и направените разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.,като е направено изявление за прихващане на присъдените разноски в полза на ответната страна.В условията на евентуалност,в случай,че съдът отмени или измени първоинстанционното решение,като уважи предявените искове,е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна на основание чл.78 ал.5 ГПК.

Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Д.Ц.П. от гр.Плевен срещу „***“ЕООД гр.София с правно основание чл.439 ал.1 ГПК с искане да се признае за установено,че ищцата не дължи на ответното дружество сумата общо в размер на 3 228,95лв.,за събирането на която е образувано изп.д. №*** по описа на ЧСИ Т. К. въз основа на изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№469/2012г.по описа на ПРС,както следва:неолихвяема сума 346,15лв.;главница-1 287,36лв.;лихва 1 033,79лв.; допълнителни разноски-1,90лв.;разноски по изп.дело -169,90лв.,такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с ДДС-289,84лв.;други суми -100лв.,поради погасяване вземането на кредитора,взискател по изп.дело по давност.

Безспорно по делото е,че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 469/2012г.,ПРС на 30.01.2012г.е издал изпълнителен лист ,по силата на който длъжниците Р. П. М. и Д.Ц.П. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „*** „ЕАД гр.София сумата 1287,36лв.-главница, 153,10лв. - лихва за забава за периода 30.03.2011г.-25.01.2012г.,62,98лв.-санкционираща лихва за периода 05.05.2011г.-25.01.2012г., ведно със законна лихва върху главницата,считано от 26.01.2012г.до изплащане на сумата,както и сумата 130,07лв. разноски по делото.Въз основа на изпълнителния лист и депозирана от „***“ЕАД гр.София молба от 09.05.2012г.е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Т. К..В хода на така образуваното изп.дело са сключени два договора за цесия ,с които процесното вземане е прехвърлено.С първия договор за цесия от 02.07.2012г.процесното вземане е прехвърлено от „***“ЕАД на „***“ЕООД,а впоследствие с втори договор за цесия ,сключен на 30.04.2019г. „***“ЕООД е прехвърлило вземането по процесното изп.дело на въззиваемото дружество“*** „ЕООД гр.София, конституирано като взискател по изп.дело.

Няма спор ,че с постановление на ЧСИ Т.

К. от 04.10.2019год. е прекратено производството по първото изпълнително дело №*** на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК,поради перемция,като е посочено,че последното изпълнително действие е извършено през 2014г.

Безспорно е,че въз основа на същия изпълнителен лист описан по-горе и депозирана молба от „***“ЕООД гр.София от 03.12.2019г.е образувано второ изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Т. К.. На ищцата Д.П. е изпратена покана за доброволно изпълнение, съгласно която задължението й по изп.дело към 18.12.2019г.е общо в размер на 3 228,95лв.,като отделните суми главница,лихви,разноски по изп.дело са индивидуализирани.

Решението на ПРС в частта,в която искът по чл.439 ГПК е оставен без разглеждане като недопустим относно претендираните суми : неолихвяема сума- 346.15 лева, лихва - 1 033.79 лева, допълнителни разноски - 1.90 лева, разноски по изпълнителното дело - 169.90 лева, такса по т. 26 от Тарифа за такси и разноските по ЗЧСИ с ДДС- 289.84 лева, други суми – 100лв.и производството по делото е прекратено,в която част същото е с характер на определение,не е обжалвано от ищцата,влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

За да отхвърли предявения иск по чл.439 ГПК,ПРС е приел,че вземането на ответника,взискател по изп.дело не е погасено по давност.Съдът позовавайки се на чл.116 б."в" от ЗЗД е приел,че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение,че за конкретното вземане започналата да тече с влизането в сила на заповедта за изпълнение погасителна давност е била прекъсната на 09.05.2012год.с подадената молба за образуване на първото изпълнителното дело и такава не е текла по време на изпълнителното производство до прекратяването му.Становището на ПРС е,че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните,че съгласно това постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство,същата се спира.Прието е,че последното изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело е извършено на 29.01.2014год. и в следващия двугодишен период не е извършвано друго изпълнително действие спрямо длъжника,като е настъпила перемция.Съдът е изложил доводи,че изпълнителното производство е било прекратено екс леге на 29.01.2016год.и с оглед постановеното в ТР 2/2015г.,обявено на 26.06.2015г. новата давност е започнала да тече именно от тази дата. Първоинстанционният съд е приел,че второто изпълнително дело е образувано на 03.12.2009год., преди изтичане на петгодишния давностен срок, поради което вземането ,предмет на изп.дело не е погасено по давност.Изложени са доводи,че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело е налице искане за прилагане на определен изпълнителен способ, което прекъсва давността, т.к. то е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя.Тези правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни ,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.В т.10 от ТР №2/26.06. 2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.на което се позовава и въззивницата е прието,че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки и т.н.В същото ТР е възприето становището че давността се прекъсва с предприемането на кое да изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и /или е предприето по инициатива на ЧСИ,като едно от тези действия,прекъсващи давността е насочването на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана.Съгласно мотивите към т.10 на цитираното ТР при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно –с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,изграждащо съответния способ.Със същото ТР на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980г.,съгласно което погасителната давност не тече,докато трае изпълнителния процес относно осъществяване на вземането.