Решение № 133 от 25.07.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Силистра, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500231 по описа за 2024 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. Г. Ч., с ЕГН **********, представлявана от адв.Р.Г. моли съда да отмени Решение № 220/27.03.2024г., постановено по гр.д. № 523/2023г.от Районен съд- Силистра, с което са отхвърлени предявените от Йордан С. Ч., претенции по реда чл.

422, ал. 1 от ГПК, като вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло първоначално предявените положителни установителни искове за паричните вземания, за които по ч.гр.д.

№ 140/2023г. на СРС е издадена заповед за изпълнение в полза на заявителя Йордан С. Ч..

Претендира и направените от нея разноски за двете инстанции по спора.

Счита, че решението е необосновано и противоречи на събраните по делото доказателства. Приложените и приети от съда писмени доказателства установяват административното задължение за съсобствениците на имота, както и неговото изпълнение, направено от един измежду тях.

Установен е и размерът на направените разходи под формата на заплатено възнаграждение на изпълнителя по договора за разрушаване и почистване на терен и закупени консумативи - нужни за осъществяване на административното задължение.

Аргументите на районния съд се базират на показанията на свидетеля И.ов, като се игнорират останалите писмени доказателства, включително и установено с влязъл в сила индивидуален административен акт, чиито адресати са съсобствениците на имота.

Следва да се съобрази и това, че възраженията, които се правят от ответницата са по размера на претенциите, но не и по тяхната основателност, което прави още понесъстоятелен окончателния правораздавателен акт по спора - предмет на гр.д. № 523/2023г.

1 на СРС.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – К. П. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. гр.Силистра, ***, вх. Б, ет. 3, ал. 8, чрез адв. И. А., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ищците не доказват правно значимите факти по предявения иск, поради което го е отхвърлил. Съдът правилно е съобразил факта, че не е легитимирана да отговаря за разходите свързани с премахването на сградата, тъй като тя не собственик на съборената сграда, а на терена и на втори етаж от сграда, различна от процесната.

Излага подробно съображенията си за това.

Претендира разноските си по делото.

Ответникът по жалбата Ц. Й. Ч., не е подал отговор.

Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил предявения от Е. Г. Ч. и Ц. Й.

Ч. иск за признаване на установено по отношение на К. П. Ц., че им дължи сумата от 1640,64 /Хиляда шестстотин и четиридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, представляваща част от извършените необходими разноски за съсобствен имот, за което е била издадена Заповед за изпълнение №73 от 01.02.2023 година по ч.гр.дело №140/2023 година на СРС.

Разпределил е разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

Жалбоподателката е законен наследник- преживяла съпруга на ищеца в първоинстанционното производство- Йордан С. Ч..

Жалбата е процесуално допустима и трябва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението, на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по гр.д.№ 523/2023г. по описа на РС-Силистра е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.30,ал.3 от ЗС, предявена от Йордан Ч. против К. П.Ц.. Безспорно е установено, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот, намиращ се в гр.Силистра, ул.“Десети февруари“№13, представляващ дворно място и построената в него двуетажна сграда, подробно описани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №198, т.IV, д.№ 558/2007г. по описа на Нотариус Д.П., 2 вписан в СВп с Акт № 71,т.XIX, д.№ 3046/2007г. /приложен на л.7 по делото/. От този НА се установява, че са налице и други съсобственици на имота, но не и кои са те. Ищецът е представил Предупредително писмо от Община Силистра /л.9/ адресирано до собствениците на имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Силистра, с което ги задължава да извършат ремонт и заздравяване на сградата и да почистят поземления имот. Адресат на писмото са ищецът, ответницата, както и още девет лица.

Приложена е и Заповед № ЗК-1025/28.06.2022г. на Кмета на Община Силистра, с която на собствениците на сграда с адрес гр.Силистра, ул.“Десети февруари“№11, е наредено в 30-дневен срок, да предприемат действия за пълното премахване на сградата и да обезопасят терена около нея./л.12 по делото/.

Ищецът твърди, че в изпълнение на това задължение е сключил с „Водстрой България“ЕООД Договор за разрушаване и почистване на терен /11.07.2022г.- л.14 по делото/. От съдържанието на договора е видно, че е възложено разрушаване на тухлена, едноетажна сграда, с площ от 61 кв.м., в ПИ№***, с идентификатор

*** по КККР на гр.Силистра, с адрес ул.“10 февруари“ №11 и сеч на дървета, подробно описани в договора по вид и брой.

Представени са 2 бр. фактури и фискални бонове, с които Ч. цели да докаже, че е заплатил цената по договора и тази за поставяне на оградна мрежа.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Младен Г.И.ов, който заявява, че знае къде е имота и какво представлява. Твърди, че в него няма сгради, тъй като те са съборени преди 3-4 години. Показанията на този свидетел са основния аргумент на съда, за да отхвърли предявения иск, като счита, че ищците не са успели да докажат твърденията си, че сградите са били съборени именно от тази фирма, както и че „са оградили имота с дървени колове и оградна мрежа, за което са използвали пирони“.

Крайният извод на съда за неоснователност на иска, поради недоказаността му се споделя и от въззивната инстанция, но не и по изложените в обжалваното решение мотиви.

Ищците не доказват нито един от правно значимите факти относими към претенцията им. Не установяват идентичност на имота, описан в нотариалния акт и този, за който се отнася Заповедта на кмета на Община Силистра. Описанието на имота по нотариален акт е различно от това в Заповедта на кмета. Касае се и за друг административен адрес- по НА-„10февруари“ №13, а съгласно Заповедта –„10 февруари“№11. Не е приложена скица на имота, за да се установи колко и какви сгради е имало в него.

Поради това, не беше опровергано възражението на ответницата, че не дължи заплащане, тъй като предписанието за премахване на сградата касае сграда, различна от тази, която тя притежава в съсобственост.

Следва да се отбележи, че в предупредителното писмо и в Заповедта, не е прецизно описана сградата в имота, която подлежи на събаряне. Всъщност такова липсва- посоченото, че само, че подлежи на събаряне сградата, която се намира в имота.

При съпоставка с предмета на договора за разрушаване и почистване на терен, се 3 налага извода, че в имота е имало поне 5 сгради, тъй като в договора е посочен идентификатор на сградата, която е договорено да бъде съборена- ***.

Липсата на доказателства в тази насока е пречка да се установи факта, че К.Ц. е съсобственик, който следва да понесе тежестите във връзка с имота.

Липсват доказателства за съсобствениците на имота и квотите им в съсобствеността, а това е важно, с оглед определяне на сумата, която всеки от тях дължи.

Налага се извода, че ищците не доказват нито един от правнорелевантните факти за уважаване на иска им.

Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в своя доклад, по отношение на който не е имало възражения. Няма такива и във въззивната жалба, нито пък има доказателствени искания за събиране на нови доказателства. Това е причината ОС да не дава указания в тази насока в развилото се пред него съдебно производство.

Предвид на това, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а съдебното решение следва да се потвърди.

Разноските в производството пред въззивната инстанция:

При този изход на спора, тъй като жалбата е отхвърлена, жалбоподателката следва да заплати на К.Ц. направените по делото разноски-480 лева- заплатено възнаграждение за адвокат.

По тези съображения Окръжен съд-Силистра

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220/27.03.2024г. постановено по гр.д. № 523/2023 г. на РС-Силистра.

ОСЪЖДА Е. Г. Ч., с ЕГН **********, да заплати на К. П. Ц., с ЕГН **********, сумата от 480/четиристотин и осемдесет/ лева- разноски по в.гр.д.№ 231/2024г. по описа на ОС-Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4