Решение № 928 от 22.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Благоевград, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210102986 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес п.к. 2700, гр., чрез адвокат Л. К. Б. против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Младост, бул. „Александър Малинов" № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, с управители Д. Н. и И. В.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 1356042, сключен на 04.06.2024г. между С. И. и „Фератум Бълагрия“ ЕООД, ЕИК 200599406, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, както и да бъде обявен Договор за предоставяне на гаранция, сключен на 05.06.2024 г. между С. И. и „Multitude Bank“ за нищожен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Претендират се сторените поделото разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Твърди се, че на 04.06.2024 г., С. И. е сключила Договор за потребителски кредит № 1356042, по силата на който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406 й е предоставило в заем сумата от 5 000,00 лв. при фиксирани ГЛП от 23.33 % и ГПР от 49.66 %., като е следвало да внесе общо дължима сума от 6 750,00 лв., като сумата включвала главница и лихва. Твърди се, че на следващия ден, 05.06.2024 г., ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с майлтийското дружество „Multitude Bank“ във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му.

Твърди се, че „Multitude Bank“ трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за потребителски кредит, като е било уговорено възнаграждение за гаранта на стойност от 5 300 лева, равняващо се на 106 % от главницата, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "Фератум България" ЕООД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Счита се, че двата договори са недействителни, доколкото във втория договор се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите 1 нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка. Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. поради което същият е нищожен. По договора за поръчителство се сочи, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи се твърди, че поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че е налице договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Сочи се, че единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "Фератум България" ЕООД на допълнителен финансов приход от 5 300,00 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка, което е над 100% от стойността на главницата по кредита.

Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен. По отношение твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства се сочи, че твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно. Твърди се, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението, поради което се сочи, че сключването на договор за гаранция не е задължително. На следващо място се твърди, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна - Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.

Сочи се, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство според ответника няма да произведе сила на присъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца. Според ответника не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, като ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Излага се, че на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител. Оспорват се твърденията на ищеца за нарушение на чл. 143 от ЗЗП, като неоснователни. Сочи се, че в чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. По отношение твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи според ответника е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

С Определение № 1020/23.05.2025 година е прекратил производството по гр. дело № 2986/2024 година по описа на РС - Благоевград, в частта по отношение на втория ответник „Мултитюд Банк“.

2

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Л. Б., която не се явява, но в депозирани молби изразява становище, че поддържа депозираната искова молба, излага становище по същество на делото, като пледира за уважаване на предявения иск.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща законен и процесуален представител. в депозирана молба, процесуалният представител на ответното дружество поддържа депозирания писмен отговор, изразява становище по същество на делото, като пледира за отхвърляне на предявения иск. Претендират се сторените по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

От приетите по делото писмени доказателства – договор за предоставяне на потребителски кредит № 1356042 от 04.06.2024 г., погасителен план към договор за кредит № 1356042, общи условия за предоставяне на потребителски кредит, договор за гаранция от 04.06.2024 година, погасителен план към договор за гаранция се установяват параметрите на облигационната връзка между страните по Договор за потребителски кредит № 1356042, по силата на който ищцата е получила в собственост сумата от 5000.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23.33% и ГПР в размер на 49.66%, като съгласно чл. 3 от договора, за целия срок на договора на кредита, кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сумата от 6750 рева, представляваща сбор от главницата и лихвата от 1750 лева, при лихвен процент 23,33%.

Съгласно чл. 5 от Договора е ищцата е сключила Договор за гаранция с дружеството „МУЛТИТУД БАНК p.I.c“ с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит и по сключения Договор за гаранция, следва да заплати сумата от 5300,00 лева.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че при изчислението чрез кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР се включва: размер на предоставен кредит - 5 000,00 лв.; срок на кредита: 18 месеца; годишен лихвен процент - 41%. След изчислението се получава ГПР - 49,66%. При изчислението чрез кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР с включено възнаграждение на гаранта в размер на 5 300,00 лв. се получава следното : ГПР 270,7745%. Вещото лице посочва, че от приложената по делото справка за получени плащания по договора за кредит И. не е извършвала никакви плащания по същия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договора за кредит.

В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е нищожен на посочените основания-противоречи на закона, както и че посочената в исковата молба клауза от Договора - чл. 5, е нищожна на посочените основания-противоречи на закона, доколкото от тези факти извличат изгодни правни последици, че е погасил задължението си по договора за потребителски кредит, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за валидността на правоотношението. В тежест на ответника е да докаже в процеса, че договора е валидно сключен, да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е при съобразяване на императивните материални норми. Да се установи, че при скл. на договора не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвидената сума в чл. 5 до процесния договор за потребителски кредит по задължителния договор за гаранция, който ищцата е следвало да сключи, за да може да сключи договора за кредит безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. с §1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит и е предварително известно на кредитора, доколкото е предложено от него.